"Не всички 2,2 млн. пенсионери ще умрат от глад заради тези 2 евро на месец". Тези думи на председателя на временната бюджетна комисия Константин Проданов във връзка с предложението да не се осъвременява ковид-добавката към пенсиите взривиха обществото за пореден път.
Защото за пореден път силните на деня си позволяват да не се съобразяват как говорят. Наглостта, цинизмът и безпардонността са отколешна традиция в българската политика. И за това вина нямат политиците. За това вина имаме ние.
В една нормална държава, в която гражданското общество е истински активно и държи сметка на властта, тя стъпва на пръсти. Защото едно глупаво или непремерено изказване и изхвърчаш от политиката. Ако кажеш, че майчинството ще се намалява, а пък то няма, това е последното нещо, което казваш публично. По света е така. У нас обаче не. На нас не ни достига живец, непримиримост и здравословна доза агресия, за да заличаваме ефективно от обществения живот и ръководни длъжности всеки, позволил си да прекали.
Ретроспекция на безнаказаната наглост
През 2017 г. тогавашният депутат от БСП Иво Христов си позволи да каже, че 80% от българите са дебили. И не последва нищо. Възмущавахме се, фучахме, искаше му се оставката. В крайна сметка той се извини, отказа да се оттегли, а БСП го защити. И всичко се размина.
Миналата година Тошко Йорданов от ИТН прати младите лекари в чужбина като обяви, че на тяхно място ще си внесем други, готови да работят за 500 долара.
Източник: БГНЕС
"Отидете в Италия, платете си, работете 5 години в някое село в Сицилия и се върнете щастливи тук. Ако си мислите, че в чужбина ви чакат всички с отворени обятия в лекарските среди, желая ви успех. Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата". Това бяха думите, след които в нормална държава Тошко Йорданов щеше да бъде натирен директно и незабавно в политическото небитие.
Още: Депутат на Радев: Не всички пенсионери ще умрат от глад без 2 евро
Вместо това той невъзмутимо продължи да го играе "управляващ", чак докато правителството не падна, а в последствие на изборите ИТН не успя да вземе дори 1%.
Пак се възмущавахме, пак се ядосвахме как може такова неуважение и унизително отношение към една от най-важните професионални гилдии у нас, и отново всичко се размина. Слави защити Тошко и всички приехме, че той няма да понесе никаква отговорност.
А сега Проданов с пенсионерите. И срещу него възмущение, и на него му се иска вяло оставката, и отново всичко ще се размине.
Неговата наглост я има заради тази на предшествениците му. Защото позволихме хората, чиито работодатели сме, да ни говорят пренебрежително и със снизхождение. Да обиждат родителите ни, майките, нас. И да им се разминава.
Кучето скача според тоягата, а нашата тояга е самоубийствено ниска. Мълчанието ни ражда този безнаказан цинизъм и докато всеки скандал е "ден до пладне", динамиката на силата ще е обърната - вместо ние да им държим сметка - те на нас.
Автор: Десислава Любомирова
п.п. гл. ред. Ивайло Ачев: А може би наистина сме дебили?
