"Нашата цел е демонтаж на олигархичния модел" - с това изречение най-кратко можеше да се опише цялата предизборна кампания на "Прогресивна България" преди изборите за 52-рото Народно събрание. Месец след клетвата на кабинета Радев обаче битката с предишния управленски модел се сведе до битка с дългия срок на майчинството, с бюджетите на училищата, с 5 лева орязване на пенсиите на пенсионерите и с цените на храните в големите вериги магазини (които си рекламираха всички актуални промоции в Гранитната зала на Министерския съвет).
На този фон все така над месец нито дума за поне намерение за кардинална реформа в държавната администрация и партийните функционери по места, нито дума за пенсионерите в системите на МВР и администрациите, нито дума за многохилядните заплати на бордове, дирекцийки и агенцийки. Единични опити по темата не липсват, но цялостна визия и обща политика в тази посока отсъства.
Учим се в движение
Извън иронията и горчивата реалност, стрелянето "на посоки" с противоречащи си политики и реформи от страна на различни лица на "Прогресивна България" не следва да ни изненадва. Толкова огромна група от депутати, министри, сътрудници и партийни функционери няма как да се хомогенизира още в първите месеци от възникването си. Въпреки това обаче можем да сме сигурни в едно - още няколко интервюта на депутатите Слави Василев или Владимир Николов биха могли да създадат сериозни неприятности за самостоятелното управление на Радев.
В случая с тях наблюдаваме как комуникационно властта се справя на пресекулки. И колкото повече хора като тях мълчат, толкова по-успешна ще е комуникационната стратегия на законодателната власт в лицето на парламентарната група и изпълнителната власт в лицето на правителството.
Трудностите пред Радев
Самият премиер Радев пък вече се сблъска с принизяването на своя авторитет и ореол, които придоби през деветте години на президентския пост. Отчетливо бе направен опит да се следва една логична стратегия в новата роля - Радев да продължи да се държи като президент, макар и в обувките на министър-председател. Да държи дистанция от прекалено злободневните проблеми и дребнотемия, докато трупа рейтинг и продължава авторитетната си линия на поведение. Това, очаквано, не се случи.
На няколко пъти Радев вече бе принуден да влиза в обяснителен режим както за изявленията на някои от депутатите си, така и да отговаря на опозиционни критики и обществено недоволство по темите с майчинските, с ковид добавките на пенсиите, с бюджетите на училищата, със самолетите на САЩ в София и с цените на храните. Някои съмнителни назначения на лица от предишни правителства със спорен авторитет също натрупаха солидни реакции на недоволство.
Още: Супа от калинки?! Примери за администрацията на Румен Радев
Имаме червени чушки, имаме и зелени чушки
Извън вътрешнополитическите първи стъпки на новата власт Радев може да се похвали и с първите си визити в Берлин, в Париж и в Брюксел. Там той бе в свои води и демонстрира познатото поведение и от президентските си мандати - балансирани позиции пред българските граждани с цел да не се възпали някоя тъкан на обществото и изцяло подкрепящи позиции пред европейските лидери с цел да не изглежда като българския Орбан.
Така за кратко време Радев успя пред български журналисти да обвини Европа за войната в Украйна и да заговори за "ядрена ескалация", но не каза нищо такова при шефа на НАТО Марк Рюте и шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Премиерът поздрави Рюте и декларира, че е надежден съюзник, а впоследствие обеща на Фон дер Лайен реформи. А размаханият пръст остана само за българската публика. И още - седмица по-рано България подкрепи трибунал за агресията на Путин в Украйна като член на ЕС, но не го подкрепи като отделна държава. Хем осъди руските удари по Киев в общо изявление в ООН, хем замълча по въпроса пред българската публика.
Още: Любомир Стефанов: Румен Радев да си даде сметка, че вече не е сам в самолета (ВИДЕО)
Отношенията със САЩ на този фон са още по-любопитни. След сагата с "търгуването" на американски самолети срещу отпадане на български визи, възторгът на депутата Слави Василев остави горчив послевкус в устата. Той заяви, че за първи път сме имали български министър-председател, който се "опъва" на американски президент. През 1941 г. правителството на Богдан Филов обявява война на САЩ, но да речем, че Василев не е слушал внимателно в часовете по история.
И точно когато Радев сподели за самолетите, а Слави Василев се почувства горд, в София един след друг дойдоха много близки хора на Тръмп за тайни срещи. Първо, бившата годеница на Доналд Тръмп-младши и настоящ посланик в Гърция Кимбърли Гилфойл се срещна с президентката Илияна Йотова и енергийната министърка Ива Петрова. С нея беше Руди Джулиани, който е адвокат на Тръмп. После шефът на “Нюзмакс” се срещна с премиера Радев. Това е телевизията на движението МАГА, което стои зад Тръмп. И двете визити бяха премълчани от българските власти, а за тях научихме от социалните мрежи на самите гости.
Още: Доброволното намаление на цените с 15%: Радев благодари на търговските вериги
В този смисъл, приликите между вътрешнополитическите ходове и външнополитическите сцени са големи. Можем да ги обобщим в следната сентенция - като не ви харесват принципите ни, имаме и други. Вие от кои ще поискате?
Автор: Ивайло Илиев
