Казвай "Да" или "Не" навреме - иначе каниш неврозата

28.08.2018 13:35 2371

Снимка: личен архив

Темата за границите на общуване и поведение е все по-актуална напоследък.

За това прословуто обичане на себе си ми е думата, част от което са именно поставянето на ясни граници в професионален и личен план, като основа за здрав и осъзнат живот, а не раболепно и сляпо подчинение на норми, правила и авторитети.

В писмата които получавам много често ми задавате въпроси за това, кога да кажем “да” или “не”, няма ли да обидим някого, кое е правилното, как да постъпим в различни ситуации, ако не искаме да правим нещо и т.н., вариациите на въпроси са най-различни, но смисълът е един и същ.

Не мога да дам рецепта, а съвети още по-малко, защото аз вярвам, че човек е нужно сам да открие своя начин при определяне на личните си граници и да ги отстои, но така, че да позволи и на останалите да правят същото.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Ще ви разкажа една история, нека всеки вземе каквото му е нужно от нея.

Преди време станах свидетел на случка, нищо особено, но ме накара да се замисля за някои неща.

Бях в автобуса, жената до мен беше със слушалки, чувах музика.

В един момент, телефона и звънна и тя проведе кратък разговор, на който неволно станах свидетел.

Очевидно се налагаше да отиде някъде и това не и се нравеше.

Цялото и същество и дори гласът и го показваха.

Жената на няколко пъти се опита да откаже с тих, извиняващ се глас, но от другата страна упорито се настояваше и в крайна сметка, тя се съгласи, явно и подчертано неохотно...

В следващите минути остана замислена и загледана през прозореца, дори не си пусна музиката отново.

Та си мислех, колко много думите “да” и “не”, играят роля в живота ни, колко могат да го улеснят, казани в точен момент или усложнят, по обратния принцип.

От какво зависи ли?

От вибрациите на сърцето, смятам аз.

Ако се научим да го слушаме и да се доверяваме на интуицията си, ако имаме силата да се заявим и да отстоим позицията си по един категоричен и все пак уважителен начин, то животът на всички ни, щеше да се опрости неимоверно.

Просто “да” или “не” - ясно и на място.

Знам, че звучи лесно, но не е съвсем така..

Затънали в блато от условности, взаимносвързаности и социални норми на поведение, често пренебрегваме ясните сърдечни послания.

Колко пъти, цялото ни същество вика “не”, но устата казва “да”, познато, нали?

При това положение, никак не е чудно, че ставаме все по-болни, изнервени, уморени, апатични, депресивни и какво ли още не.

Спираме да чуваме музиката, точно като жената в автобуса,

Блокирайки сами здравата и естествена агресия, която ни помага да отстоим себе си, своите нужди и намерения в изкривена “любезност”, криворазбрана “помощ”, непосилна ни подкрепа спрямо някой от чувство за вина или дълг например.

Но дълг към кого и към какво, щом резултата е собственото ни разболяване?

“Обичай ближния, тъй както себе си..”

Библейски цитат по памет, не претендирам за точност.

Питам се, дали бихме могли да обичаме друг искрено, открито и честно, когато не изпитваме същото към себе си?

Защото, не е ли уважението към личните ни емоции, чувства и нужди основа за подобно отношение, към околните и свeтът изобщо?

С други думи, човек не зачитащ себе си, не умеещ да поставя ясни граници, спрямо непрестанните и повишаващи се социумни изисквания, не отстояващ своето право на глас, отказ или съгласие в съзвучие с вътрешното си аз, трудно би могъл да остане щастлив и здрав.

След аборт преживейте мъката, вместо да се правите на "силни"

Преди време работех с жена, загубила детето си във втория месец от своята бременност. Беше станал, така наречения "мисед" аборт, тоест...

Прочети повече

Преглъщанията на многото “да” и “не”, се трансформират в куп неврози, тревоги, паники, страхове и т.н.

Уловката тук е, че много, много често, ние сами не проумяваме, защо се чувстваме зле и откъде тръгват проблемите, при положение, че така стриктно изпълняваме, поемаме купища отговорности и се раздаваме докрай?

Спри се, човеко!

Отпусни се, прибери се вътре в себе си, дай си време извън всичко и всички.

Светът ще продължи да се върти и без теб, уверявам те!

Но колко хубаво би било, това да се случва в синхрон с него, а не проклинайки го.