X
 
 

Златната среда е по-важна от духовния екстремизъм

10120
Златната среда е по-важна от духовния екстремизъм
Снимка: pixabay

Петя Симеонова е клиничен психолог и автор в Actualno.com. Специалист по тревожни разстройства, паника и агорафобия. Консултира хора с личностни проблеми и желание за духовно, емоционално и физическо развитие. 


Жената пред мен е нежна, някък прозрачна и почти безкръвна сякаш..

Говори тихо, извинително, налага се да напрягам слух до последно, за да я чувам.

Моля я да говори по-високо, а тя ме гледа учудено..

- Има ли нещо?- питам.

- Ами.. не мога по-високо да говоря, освен това духовните хора не правят така, показва липса на осъзнатост, като цяло..

Тук е мой ред да гледам учудено и постепенно започват да излизат различни неща в разговора ни, такива, които дават отговори.

- Защо реши така?- не се предавам и искам да разбера повече за горната идея.

- Моят духовен учител ми го каза, работихме заедно, около три години.

Продължаваме разговора за духовността, що е това и как я разбира и практикува моята клиентка.

Споделя ми, че се занимава с духовни практики от години, но видимо не изглежда да е щастлива, както обещават повечето от тях, а проблемите с които се обърна към мен са доста...

Разказва за непрестанното чувство за вина с което живее и усещането, че никога не се справя добре с нищо, явно прави грешки, грешни изводи, грешни избори, като цяло е грешна и затова.

- Аз самата съм била зачената по погрешка, явно така си го нося - тъжно се усмихва жената срещу мен - Но опитвам да живея духовно, да прощавам, да съм позитивна и да не мисля лоши неща.

- Успяваш ли? - питам директно, загубила бройката на думата “грешка” и вариациите и в монолога на дамата.

- Ами..не винаги, но се старая, наистина много сериозно съм тръгнала по пътя на духовното развитие.

След сесията стоях дълго замислена.

Прословутата духовност, дето я слушаме и ни се натрапва отвсякъде...

Гурута, духовни учители, просветени, просветлени, извисени и всякъкви други разбиращи хора, знаещи неща, които ние останалите простосмъртни не владеем, не сме на ниво и все нещо още е нужно да правим, че да стигнем до нужната висота...

Този филм съм го гледала, не, аз съм го играла и бях в главната роля.

Нека ви разкажа, обичам да разказвам истории, пък всеки да вземе нужното му.

Духовност, извисеност, осъзнатост и прочие думи, срещаме често в ежедневието си, нали?

Много хора тръгват по този път, включително и аз, преди години, с желание за себеразвитие, с желание да научиш нещо ново, да постигнеш онази лекота, вътрешен мир и спокойствие, за които сме чували.

Повече чували, отколкото срещали, уви..

И както всяко друго нещо в нашият свят и тук има няколко страни.

Често говоря за хармония, за приемане и ще продължа, защото видях през себе си, какво става, когато залитнем само в една посока, пренебрегвайки друга своя част.

Започнах сериозно с моите духовни търсения, щом се справих с паническото си разстройство и агорафобия, преди повече от десет години..

Продължавам до ден днешен и вероятно ще е така, докато дишам.

Имаше дълги моменти в самото начало, когато ми се струваше, че не съм достатъчно извисена, че трябва да обърна по-голямо внимание на “духовната част” от себе си и някък пренебрегвах физическата си същност...

Все не ми се струваше достатъчно обаче, исках и очаквах нещо повече, без да знам какво точно..

Заредиха се учения, семинари, групи за развитие, медитации, безкрайни разговори с хора уж “разбрали” вече, за какво иде реч.

Първите сигнали, че нещо куца, дойдоха с откритието, че совите май не са това, което са ( аз съм от поколението на филма” Туин Пийкс”), тоест нещо вътре в мен се бунтуваше, духовността да е това, което ми се представяше в много от случаите.

Съмненията се засилиха, когато забелязах, колко глинени са краката на някои от “учителите” и огромното разминаване, между техните думи и действия на практика.

И дойде разочарованието, но с него и още по-силно желание да открия истината и за какво действително става дума тук.

В някакъв момент установих, че имам непоносимост към месото, буквално ми се гадеше от него.

Това така чудесно се връзваше с всичко, което бях прочела, как месото е “тежка” енергия, как влияе на телата ни, как ни заземява, пардон, принизява, и ни пречи да сме физически пречистени, здрави и енергийно високи, че го спрях напълно и безапелационно.

Случайно съвпадение?

Едва ли.

Не докоснах месо под никаква форма през следващите 5 години, като поетапно изключвах от менюто си захар, кафе, сол, яйца, масло, сирене, кашкавал и т.н.

Списъкът се удължаваше непрекъснато..

Резултатът?

Все по-уморена, без тонус жена с усещане за “примка, около вратът”, гледаща “лошо” всеки ядящ “мъртва плът”, около нея, четяща огромно количество литература, но само специализирана, медитираща и правеща упражнения по график, с огромно чувство за вина, ако го наруши или недай си Боже, хапне нещо “забранено”, изцяло посветена на това да живее и да се храни, по определен начин, духовен начин.

И крайно нещастна..

Какво се беше случило?

Аз просто бях забравила, къде е златната среда, бях тотално загубила баланса и връзката с тялото и душата си, спрях да слушам единственият човек, знаещ всичко за мен отвътре и отвън-АЗ!

С години пренебрегвах всички сигнали на горкото ми тялото, което всячески се стараеше да ме накара да се осъзная и да чуя душата си, чрез болки, травми и откровенни нещастия.

Залитах в крайностти и ту бях изцяло посветена на духът, ту се инквизирах телесно с поредната доза “правилни” неща.

Докато не казах СТОП!

Бавно и на моменти болезнено, започнах да се връщам към себе си.

Осъзнах, че истинската духовност, не изисква “жертви”, че духовния човек, не се самобичува, не е нужно да медитира, покачен на връх в планината, че изобщо НЕ трябва да се откажа от всички удоволствия на физически свят или конкретна храна..

Дадох си сметка, че истински духовните хора, са топли и прекрасно земни, те се обичат и откровенно се радват на живота във всичките му проявления, ей така без причина и по препоръка..

Те се наслаждават еднакво, както на хубавата храна, така и на интересната книга, грижейки се едновременно за физическото и за нетленното си АЗ.

Че медитация може да бъде танц, а може да бъде и глътката ароматно кафе и няма нужда да става по график..

Установих, че тези хора, не натрапват тяхната духовност и разбирания на околните, не изискват, не налагат правила и ограничения, а заразяват с тих пример, без показна демонстрация.

Уверих се, че и тук няма “правилно” и “грешно”.

Който иска тръгва, върви, осъзнава, открива, експериментира, пада, става и продължава.

Защото моята духовност, не е по-духовна от твоята, просто сме на различни пътища.

_________________________________________________________

КОНТАКТИ:

psiholog@petyasimeonova.com

skype: petyasimeonova-psiholog

websait:http://www.petyasimeonova.com

https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/

Още от СЪВЕТИ:

Американски учени разработили формула за незабравимо любовно преживяване

Дизайнери на мислите си (ЧАСТ I)

Какво блокира “мисленето” на бизнес организациите?

Да успяваме с толерантност

Как да се утвърждаваме сред другите

Има ли път към щастието

Защо 2019 година ще е по-добра от предишните

Психика и тяло: мислете ги като едно

Детството е бездна от тайни и срам, но родителите не питат за тях

За страха да си обикновен и Инстаграм маниите

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com