Десетте най-големи глобални риска за 2023 г.

Въз основа на нашия дългогодишен опит в прогнозирането на глобални рискове и тенденции в Националния съвет по разузнаване на САЩ, където бяхме натоварени да предоставим на ръководството на страната дългосрочен анализ, ние идентифицирахме най-големите глобални рискове през 2023 г. от гледна точка на САЩ и останалия свят. Нашите резултати са доста впечатляващи предвид рисковете, които успешно предвидихме през 2022 г. Щамовете на коронавирус наистина предизвикаха тревога, особено в Китай, където задържаха икономическия растеж, както прогнозирахме. Успешно предвидихме боевете в Украйна и скока на цените на петрола до 100 долара за барел по-рано тази година, въпреки че цените на енергията паднаха леко през втората половина на годината. Освен това споменахме недостига на храна, икономическите кризи и влошаващите се дългови проблеми в развиващите се страни, както миналата, така и тази година. Някои икономисти смятат, че дълговата криза ще бъде по-слаба от нашите и други прогнози, но страните с ниски и средни доходи като Шри Ланка и Пакистан вече са изправени пред тази реалност. Миналогодишната прогноза за неефективността на борбата с изменението на климата беше потвърдена на ноемврийската конференция COP27 в Кайро, което се оказа голямо разочарование. Считаме, че тази тенденция ще продължи и през 2023 г. И накрая, поради нарастващото напрежение около Тайван, както и ембаргото на САЩ върху износа на високотехнологични полупроводници и оборудване, напрежението между Китай и САЩ ще продължи и през 2023 г.  

На всеки риск се приписва вероятност. Средната вероятност предполага 50/50 шанс нашата прогноза да се сбъдне. Като цяло подобни прогнози стават все по-сложни, защото рисковете са все по-свързани. Тясно преплетени събития в рамките на една криза, сякаш вградени в други, се наричат поликриза. Макар и преди да е имало поликризи, украинският конфликт подчерта настоящите предизвикателства. Хранителната криза се изостря от факта, че доскоро Украйна не можеше да изнася зърното си. Енергийната криза се корени в усилията на Запада да лиши руската военна машина от енергийни приходи, както и в отмъщението на Владимир Путин, който лиши Европа от газови доставки. Инфлацията се повиши поради скока на цените на енергията и храните, но е свързана и с прекъсвания на доставките поради пандемията. Като дълг инфлацията също е свързана с покачването на цените на суровините поради конфликта в Украйна, както и със силния долар и фискалните разходи за борба с икономическия спад след пандемията. Тъй като повечето рискове са взаимосвързани, намаляването на един риск ще зависи от това дали други намаляват заедно с него. По същия начин тежестта на един определен риск е свързана с други и често ги влошава. Въпреки това считаме за правилно да изучаваме всеки риск поотделно, но като имаме предвид тяхната взаимосвързаност, и да прогнозираме траекторията на развитие въз основа на теорията на вероятността - дори ако един риск не може да бъде напълно елиминиран, без да се разберат останалите.

Рискове

1) Поликриза от украинския конфликт: контурите и моментът на украинската развръзка остават загадка. Поликризисният цикъл обаче, стегнат в резултат на битките - отслабваща енергийна и продоволствена сигурност, инфлация и икономическа рецесия - може да причини "умора от Украйна" на Запад и да подкопае жизненоважна подкрепа. С наближаването на зимата и забавянето на военните действия Путин вероятно ще подсили стратегията си за изтощение с удари срещу енергийната и водната инфраструктура на Украйна, с цел да я накара да се разпадне като държава. В противен случай собствените му загуби ще го принудят до известна степен да признае поражението си.

Киев си върна Херсон и част от Донбас на североизток - повече от 50% от земята, окупирана от Москва от 24 февруари - и значително засили позициите си. Решение на масата за преговори или дори прекратяване на огъня и трайно примирие все още е преждевременно, защото и двете страни са убедени, че могат да спечелят. Киев на срещата на Г-20 през ноември разкри мирен план от десет точки. Той изиска Русия да се оттегли от цялата суверенна територия на Украйна и да се поправи, като по същество призова Путин да се предаде напълно. Освен това засягат многопосочните вектори: от една страна, Киев иска от САЩ и НАТО по-модерни оръжия, такива с голям обсег, включително тактически ракетни системи и системи за противоракетна отбрана, докато някои конгресмени, напротив, искат ограничаване на подкрепата за Украйна.

Конфликтът крие много взаимосвързани рискове: потенциален застой или ескалация, ако САЩ и НАТО изпратят модерни оръжия на Киев в отговор на бомбардировките на Путин; руски ядрен удар, ако Киев се опита да завземе Крим; „Умората от Украйна“ в Европа на фона на рецесията; и разногласия между САЩ и ЕС относно количеството и качеството на по-нататъшната военна помощ за Киев. Още: Анализ: Мир в Украйна, без Русия да се чувства сигурна, не може да има - така ли е?

Вероятност: средно-висока

2) Нарастващата продоволствена несигурност: Световната продоволствена програма (WFP) идентифицира „огнен пръстен“ от глад и недохранване, простиращ се по света от Централна Америка и Хаити през Северна Африка, Сахел, Гана, Централноафриканската република и Южен Судан на изток до Рога на Африка, Сирия и Йемен, а след това в Пакистан и Афганистан. Броят на гладуващите по света се е увеличил рязко след 2019 г. от 135 на 345 милиона. Дори ако конфликтът в Украйна бъде решен по мирен път и бъдещите доставки на зърно от страната са сигурни, недостигът на храна няма да изчезне.

Освен конфликта, втората причина за глада е изменението на климата, с продължителни суши и намалени валежи, и е малко вероятно да намалее през 2023 г. Покачващи се цени на дизеловото гориво и торове, както и смущения, свързани с конфликти (по-специално, с доставката на реколтата на пазара и преработката на месо и птици) доведе до увеличаване на разходите за изхранване на добитък, включително млечни продукти. Инфлацията води до увеличаване на хуманитарните разходи: допълнителните оперативни разходи на WFP преди това биха изхранвали 4 милиона души за един месец.

Вероятност: висока

3) Преврат и конфронтация с Иран: Подобно на конфликта в Украйна, едно безпрецедентно народно въстание заплашва да превърне Иран в поликриза. Звездите вече са се подредили за това, обещавайки опасен конфликт между САЩ и/или Израел с Техеран. Ядрената сделка с Иран, която беше близо до успех само преди няколко месеца, сега е в пасив, ако не и напълно мъртва. Иран увеличава производството на високообогатен уран до 60% (докато една бомба се нуждае от 90%). Той ще може да достигне достатъчно ниво само за няколко седмици и след две или повече години скоро ще получи бойна глава, готова за доставка.

Предоставяйки на Русия дронове и ракети, Иран придаде ново измерение на конфронтацията и ускори новите санкции. Отслабената легитимност на управляващата теокрация и поражението на едно безпрецедентно народно въстание допринасят за несигурността. Може би Иран е само на една крачка от политическа революция, което е малко вероятно събитие с големи последствия.

Новото крайнодясно правителство на Израел и Камарата на представителите на САЩ с републиканско мнозинство ще засилят натиска с надеждата да ударят или саботират иранския завод за обогатяване Fordow, както и ракетни бази и обекти за производство на дронове. Като отмъщение Иран може да удари саудитски петролни съоръжения или петролни танкери в Ормузкия залив, прекъсвайки притока на петрол с ескалацията на конфликта. Народните протести и свалянето на теокрацията е малко вероятно събитие, но с изключително сериозни последици, което може драматично да преобърне цялата геополитика на Близкия изток, и без това турбулентна.

Вероятност за конфронтация: висока

4) Изостряне на дълговата криза в развиващите се страни: Програмата за развитие на ООН (ПРООН) предупреди за "сериозни дългови проблеми" в 54 страни с ниски и средни доходи. Тези страни представляват 18% от световното население, повече от половината от хората, живеещи в крайна бедност, и 28 от 50-те страни, най-уязвими от изменението на климата. В исторически план опитите за облекчаване на дългове винаги са идвали твърде късно. Проблемите с платежоспособността първоначално се бъркат с проблеми с ликвидността, което от своя страна води до продължителни дългови кризи със сериозни икономически последици. Страни с ниски доходи като Сомалия и Зимбабве доминират в горната част на списъка на бедстващите страни, но Oxford Economics изчислява, че редица нововъзникващи пазарни икономики също ще бъдат засегнати от бурята, тъй като вече са намалили разходите и са в началото на спад-цикъл. Тежкото финансово състояние на повечето развиващи се страни не предвещава нищо добро за програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. Напротив, през 2023 г. развиващият се свят вероятно ще се изправи пред още повече бедност и липса на достъп до образование и няма да може да се бори с изменението на климата. 

Вероятност: средно-висока

5) Бързият растеж на световния дълг: през последните четири до пет години както корпоративният дълг на нефинансовите компании ($88 трилиона, около 98% от глобалния БВП), така и общият дълг на държавите, корпорациите и домакинствата ($290 трилиона до третото тримесечие на 2022 г.) са нараснали, според Международния институт по финанси. Ситуацията отчасти се обяснява с години на ниски лихви (дори отрицателни), които хранят „лесните“ пари. Въпреки че общите цифри леко намаляват, поликризата на високите лихвени проценти, силния долар, европейската рецесия, слабата китайска икономика и несигурността около Украйна със сигурност ще предизвикат нов финансов срив – регионален или дори глобален. Общият дълг днес е много по-висок, отколкото беше по време на финансовата криза от 2007-2008 г., а фискалните условия в големите страни от ОИСР се влошиха. Още по-тревожно е отслабването на международното сътрудничество спрямо 2008 г. При републиканското управление Конгресът е по-малко склонен да натрупва ресурси на МВФ и Световната банка, необходими за предотвратяване на неизпълнение на задължения и преструктуриране на дълга (особено в развиващите се страни, но потенциално дори в Италия). Г-20 изигра ключова роля във финансовата криза от 2007-08 г., но съдейки по ноемврийската среща на върха в Бали, съвместната работа по управлението на дълга не е достатъчна: Китай, най-големият кредитор на развиващите се страни, предпочита да управлява дълга на двустранна основа и поради напрегнатите отношения с Вашингтон Пекин едва ли ще сътрудничи, както през 2008 г. Искрата, която може да предизвика нова голяма финансова криза, може да дойде от заплахата за фалит в развиващите се страни или дори в Италия, корпоративния фалит на Lehman Brothers през 2008 г. или паниката, ако конфликтът в Украйна ескалира до ядрено ниво. Още: Анализ: Защо САЩ втърдява тона за световната търговия?

Вероятност: средна до средно висока

6) По-нататъшно отслабване на глобалното сътрудничество: Глобалните рискове, вариращи от изменението на климата и дълга на най-слабо развитите страни до космическите отпадъци, се увеличават, тъй като конкуренцията на големи сили затруднява сътрудничеството по общи въпроси. След среща през ноември на Г-20 президентът Джо Байдън и китайският президент Си Дзинпин се споразумяха да подновят двустранните преговори за изменението на климата. Тези усилия обаче вероятно ще бъдат спрени от сблъсък за Тайван. Многостранната търговска система се разпада, предупреди наскоро генералният директор на СТО Нгози Оконджо-Ивеала, а протекционистките ходове за самодостатъчност от редица големи сили ще забавят икономическия растеж във всички страни. Други институции се оказаха неефективни: Г-20 не бърза да отслаби нарастващите дългови кризи в най-засегнатите страни (Бангладеш, Пакистан, Шри Ланка и други), докато Световната банка е подложена на остри критики от развиващите се страни за нежеланието си да увеличи средствата за борба с изменението на климата. Без по-нататъшни стъпки от страна на влиятелните институции за справяне с днешните предизвикателства, легитимността на западния либерален ред след Втората световна война ще отслабне, особено в очите на страните от Глобалния юг, чиито шансове за бързо икономическо развитие намаляват. Друга последица от икономическия национализъм и липсата на сътрудничество при реформиране и обновяване на глобалните институции е разделянето на международния ред на регионални блокове с неефективни и противоречиви норми и стандарти.

Вероятност: висока

7) Поляризация и разцепление на технологичната система: Boston Consulting Group изчислява, че ако голяма сила се опита да постигне пълна самодостатъчност в полупроводниците, както възнамерява да направи администрацията на Байдън, само първоначалната инвестиция ще възлезе на трилион долара, а чиповете ще поскъпнат с 35-65 %. С разгарянето на китайско-американската технологична война Пекин ще загуби достъп до редица чуждестранни стоки и ще трябва да ги замени със собствено производство, което от своя страна ще подкопае стимула за постигане на световните стандарти. Китай отговаря на глобалните стандарти с 90% или повече в производството на 81 ключови стоки, според McKinsey Global Institute. В някои от тези случаи Пекин си сътрудничи с чуждестранни мултинационални компании, като чрез тях получава от 20 до 40% от необходимите ресурси. Тъй като ролята на полупроводниците нараства във всички потребителски продукти, и не само в електрониката и високотехнологичното оборудване, всички индустриални пазари вероятно ще се разделят, което от своя страна ще доведе до повишаване на разходите (да се чете: инфлация) и стесняване на обхвата за потребителите. Според СТО в дългосрочен план разделянето на световната икономика на два автономни блока, западен и китайски, ще доведе до намаляване на световния БВП с поне 5% - дори повече от щетите от финансовата криза от 2007 г.-2008 г. Моделирането на МВФ показа, че „развиващите се страни в този сценарий са изправени пред мрачни перспективи за растеж, като някои са заплашени от двуцифрени загуби на благосъстоянието“. Politico: ЕС трябва да спаси Балканите от Русия и Китай

Вероятност: средно-висока

8) Изостряне на изменението на климата и последиците от него: Световната среща на върха COP27 донесе повече разочарование, отколкото реални постижения. Държавите производителки на петрол не изпълниха призивите за постепенно премахване на изкопаемите горива, въпреки заявената цел за намаляване на поддържаната температура с 1,5 градуса. Повечето учени смятат, че това ще се случи скоро и ако страните не се ангажират да намалят общите си емисии на парникови газове с 43%, тогава общото увеличение ще бъде 2,2 градуса. По-горещият климат ще увеличи сушите и наводненията, както и опасните промени в циклите на валежите, които застрашават добивите. Единственият положителен аспект на COP27 беше споразумението за нов фонд „загуби и щети“, който да помогне на развиващите се страни да покрият разходите, свързани с изменението на климата. Конкретният принос на индустриализираните страни обаче не беше обявен. Западният свят се съгласи да предостави финансова помощ на развиващите се страни за намаляване на въглеродните емисии, но не спази обещанията си. Републиканците, след като получиха мнозинство в Камарата на представителите, вече заявиха, че не искат да плащат за борбата вместо някой друг срещу изменението на климата. Националистическото изместване вдясно в европейската политика също представлява заплаха за фонда "загуби и щети". Природните бедствия зачестиха и засягат всички страни, не само бедните, така че изменението на климата остава основен приоритет за индустриализирания Запад.

Вероятност: висока

9) По-нататъшно напрежение между САЩ и Китай: Въпреки срещата през ноември между Байдън и Си, където лидерите се опитаха да стабилизират отношенията, остават фундаментални различия относно Тайван, технологичните правила и стандарти, търговията, правата на човека и агресията на Пекин въз основа на развенчани териториални претенции в Южнокитайско и Източнокитайско море. Диалогът по търговски, климатични и военни въпроси започна, но всеки напредък заплашва да подкопае моментния национализъм и от двете страни. Досега, в отговор на забраната на администрацията на Байдън за износ на изкуствен интелект, суперкомпютърни чипове и оборудване за тяхното производство, Пекин се ограничи до подаване на жалба в СТО и обявяване на допълнителни $143 милиарда инвестиции в собствената си полупроводникова индустрия. Тези мерки на САЩ имат за цел да задушат по-нататъшното развитие на китайските напреднали технологии. В Конгреса има двупартийна антипатия към Китай, като Камарата на представителите с републиканско мнозинство вероятно ще заеме твърда линия срещу Китай по отношение на Тайван, търговията и човешките права, рискувайки да подкопае плана на Байдън. Вярваме, че има малък шанс Китай да се опита да наложи обединението с Тайван през 2023 г. или през следващите години. Още: Страхливци или пророци: Американски дипломати не вярват, че Украйна ще устои на Путин

Вероятност: средно-висока

10) Опасна ситуация на Корейския полуостров: Безмилостните изпитания на Пхенян на пълна гама ракети (86 изстрелвания през 2022 г., включително балистични, крилати, със среден обсег, тактически ядрени бойни глави и междуконтинентални балистични ракети) се провеждат като част от програмата на Северна Корея за изграждане на оцеляващ арсенал за отмъщение, както и разширяване на възможностите за прилагане и възможна атака. Подготовката за седмия ядрен опит е в ход от няколко месеца, за което са предупредени правителствата на САЩ и Южна Корея. Може би това не се случи поради някакво споразумение между Пхенян и Пекин. Въпреки това, ако седмият тест се проведе и Пекин наложи вето на санкциите на Съвета за сигурност на ООН срещу Северна Корея, разривът в отношенията между САЩ и Китай вероятно ще се задълбочи. Арсеналът на Пхенян вече е много по-голям, отколкото диктува взаимното възпиране срещу САЩ и Южна Корея.

Вероятност: средно-висока

Глас от Острова: Изпращането на системите Patriot на Украйна крие рискове

Експерт от британския мозъчен тръст RUSI съветва американците да доставят на Киев ракети за противовъздушна отбрана Patriot, но да го п...

Прочети повече

Непредвидени рискове

Горните рискове, по думите на бившия министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, могат да бъдат класифицирани като „известни неизвестни“: техните траектории могат да бъдат предвидени до известна степен. Но има и наистина непредвидени рискове с катастрофални последици, например изригване на супер вулкан (Йелоустоун, Индонезия, Япония); нов гигантски астероид с диаметър 10 км, унищожил динозаврите преди 66 милиона години; слънчева буря, която ще извади от строя електропреносните мрежи на земята за седмици или дори месеци; и радиоактивни гама-лъчи от дълбокия космос. Както видяхме с пандемията COVID-19, хиляди вируси на нашата планета могат да доведат до пандемии, някои от които ще бъдат много по-трудни за борба от коронавируса. Всички тези катастрофи са изключително малко вероятни, но са изпълнени с огромни последствия.

Вероятност: ниска

Матю Бъроуз и Робърт Манинг са стипендианти на Центъра Стимсън за преосмисляне на научната програма за висша стратегия на Америка.

Превод: Ганчо Каменарски