Енергийното ембарго е изпълнено с мрачен сценарий за Европа, пише The Telegraph. Пристрастяването към евтиния газ увеличи зависимостта на еврозоната от руските доставки. ЕС вече страда от нарастващите разходи за енергия, но се очакват и по-сериозни удари.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Новите прогнози на МВФ ясно показват, че на Европа ще бъде нанесен мощен икономически удар. Причината е зависимостта от руските енергийни ресурси.
При една от първите си срещи с Ангела Меркел руският президент Владимир Путин реши да прибегне до тактика на плашене.
Меркел се страхува от кучета: те веднъж я ухапаха. Путин запозна канцлера със своя черен лабрадор Кони и след това започна да се усмихва самодоволно, когато кученцето подуши предпазливата Меркел, която старателно игнорира голямото куче. Путин твърди, че не знае нищо за дългогодишните страхове на политика, а тя пренебрежително нарече този случай трик, с който президентът се опита да докаже, че е мъж.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Тази неловка среща, проведена през 2007 г. в Сочи, се превърна в символ на неспокойните отношения между двете страни, базирани предимно на енергийни връзки. Европа отдавна е зависима от руския нефт и газ и тази зависимост бе много силна до избухването на войната в Украйна.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Сега Германия и еврозоната като цяло плащат цената за годините на флирт с режима на Путин, въпреки че САЩ и Великобритания ги предупредиха много преди началото на войната. Новите прогнози на МВФ ясно показват, че на Европа ще бъде нанесен мощен икономически удар, причината за който е кризата по нейните граници. Тази част на света ще загуби милиарди евро поради съкращения на производството.
Благодарение на бързото възстановяване след пандемия, напредналите икономики поддържат добри темпове досега, но през 2022 г. еврозоната чака много слаб растеж едва от 2,8%. Високите енергийни разходи и рязкото отслабване на доверието ще вземат своето.
"Това се дължи на непрекъснато нарастващите енергийни разходи в Европа, както и на силната й зависимост от руските енергийни доставки", казва главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринчас. "Има сериозни рискове за еврозоната. Инфлационният натиск също се увеличава по-силно и Европейската централна банка най-вероятно ще трябва да затегне политиката... Виждаме и известно отслабване на доверието на потребителите."
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
МВФ отбелязва, че големият индустриален сектор в Германия и Италия, който зависи от руския газ, е най-уязвим.
Франция и Испания се отдалечиха леко в тези прогнози, защото степента им на зависимост е по-ниска. Но МВФ представи мрачен сценарий за енергийно ембарго, намеквайки, че еврозоната може да бъде изправена пред по-сериозни удари в бъдеще.
Прогнозата на фонда гласи: "Тъй като повечето европейски страни са нетни вносители на енергия, по-високите световни цени ще бъдат голям шок за тях поради влошените условия на търговия. Това ще доведе до намаляване на производството и по-висока инфлация."
Според нови прогнози ръстът на БВП в Германия ще бъде почти два пъти по-нисък от януарските оценки на МВФ. През 2022 г. той ще спадне рязко до 2,1%, след което ще се върне на 2,8%, но чак през следващата година. Това ще бъде най-големият спад сред големите икономики, без да се брои Русия.
Пристрастяването към евтиния газ, изнасян от Кремъл, увеличи зависимостта на Германия от руските доставки. Берлин пренебрегна предупрежденията, че става изключително уязвим пред Путин. Русия осигурява 55% от нуждите на Германия от газ, 50% от въглища и повече от 1/3 от петрол.
Съединените щати, Великобритания и Украйна критикуваха Германия за желанието й да засили енергийните връзки с Кремъл въпреки първите признаци на предстояща руска агресия, като анексирането на Крим през 2014 г.
Преди руската инвазия в Украйна Германия планираше да засили още повече тези връзки, като поеме проекта „Северен поток 2“ на стойност 11 милиарда долара, който след това изостави. Този проект дори беше ръководен от бившия германски канцлер Герхард Шрьодер. Благодарение на газопровода Русия успя да изпомпва газ около Източна Европа, тъй като той вече беше положен по дъното на Балтийско море.
„Германската икономика ще има сериозни проблеми, ако потокът от природен газ от Русия пресъхне“, каза Кристоф Балц, икономист в Commerzbank.
Германия също страда от санкции срещу веригите за доставки. Те доставят важни материали и суровини за водещите в автомобилната индустрия.
МВФ казва: „Продължителният недостиг на руски износ на метали като паладий и никел ще увеличи цената на компоненти като каталитични конвертори и батерии“.
Италия, която поддържаше близки отношения с Русия при премиера Силвио Берлускони, също пострада повече от другите страни: тази страна има голям производствен сектор, който изисква много енергия. Според прогнозите на МВФ икономическият растеж в този регион ще се забави рязко. Ако през 2021 г. той беше почти 7%, то през настоящата ще спадне до 2,3%. Това е с 1,5% по-ниско от предишната прогноза. Италианските банки, заедно с австрийски кредитори, поддържат тесни връзки с руски фирми, но експерти смятат, че загубите им ще бъдат приемливи.
Щетите за икономиката на еврозоната обаче скоро може да се увеличат значително.
Зависимостта на Германия и Италия от руските енергийни ресурси отслаби санкционната офанзива на Запада, тъй като Берлин се противопостави на налагането на ембарго върху петрола и газа. Но според наличната информация канцлерът Олаф Шолц може скоро да наложи забрана за внос на руски петрол.
Кремъл на свой ред заплаши да прекъсне доставките на газ, ако Европа откаже да внася руски петрол. Това означава, че доставката на енергийни ресурси от Русия може напълно да спре.
Клаус Вистесен, главен икономист за еврозоната в Pantheon Macro, казва, че ембаргото върху руския петрол „може да бъде челен удар за европейската икономика в близко бъдеще, но все пак ще бъде важен политически сигнал“.
„Прекратяването на вноса на петрол ще направи значителни промени в икономиката на еврозоната, която в момента внася една четвърт от петролните продукти, които консумира, от Русия“, каза той.
„В политически план изглежда всички са съгласни с крайната цел, която е пълният отказ на Европа да купува руски петрол и газ“.
Това ще нанесе опустошителен финансов удар върху военната машина на Кремъл, но икономическите щети за еврозоната също ще се увеличат значително.
Според МВФ, ако бъде въведена забрана за внос на руски нефт и газ и Русия бъде изключена от глобалната система за търговия и финанси, това ще предизвика значителна икономическа рецесия в Европа.
МВФ отбелязва, че глобалният БВП през 2023 г. ще намалее с 2%, а до 2027 г. ще бъде с 1% под прогнозните оценки. Повече от половината от този спад ще се дължи на намаляване на производството в Русия. Въпреки това, според прогнозите на МВФ, БВП в ЕС ще бъде с 3% по-нисък от очакваното, ако поради внезапно прекъсване на доставките на енергия заводите бъдат принудени да ограничат потреблението на електроенергия.
Новите прогнози на МВФ показват, че еврозоната вече страда от икономически сътресения, но докладите също подсказват, че ситуацията може сериозно да се влоши.
Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
