X
 
 

Европейска климатична банка - утопията на Макрон за енергетиката

2009 0
photo of Европейска климатична банка - утопията на Макрон за енергетиката
Снимка: Getty Images/Guliver
В началото на месец март френският президент Еманюел Макрон публикува Манифест за „възраждането“ на Европа. Европейската политика в областта на енергетиката, екологията и околната среда също бе включена в посланието на Макрон за европейско обновление. Според неговият план Европа трябва да бъде въглеродно неутрална до 2050 г. За целта ЕС ще създаде Европейска климатична банка, а предприятията, които „правят компромиси със стандартите за околната среда“, ще бъдат наказвани, пише анализаторът Борислав Боев в специален коментар за Actualno.com.

Европейска климатична банка?

Макрон поиска нова европейска политика за миграцията и нов Шенген

Шенгенското споразумение трябва да бъде преразгледано и евентуално някои страни да бъдат изключени от него, заяви френският президент Е...

Какво ще представлява една такава наднационална банкова институция? Отговорът е класически - тя ще събира парите на данъкоплатците (бизнес и граждани) и избирателно ще финансира проекти в сферата на енергетиката. Забърква се поредната рецепта, в която централизиран орган трябва да мисли вместо инвеститорите, в опит да направлява пазарните механизми, както сметне за добре.

Съдейки по намеренията на Макрон и съмишлениците му, тази банка ще дава приоритет на проектите за „възобновяеми енергийни източници“, за сметка на конвенционалните (но доказани със своята надеждност и сигурност) енергийни източници като въглищни централи, природен газ и атомна енергия. Това е меко казано странно, особено що се отнася до ядрената енергетика. Скорошен доклад на Европейската ядрена асоциация Foratom сочи, че ядрената индустрия е създала над 1 милион работни места на територията на Европа. Според това проучване всеки инсталиран гигават ядрена мощност създава добавена стойност от 9,3 млрд. евро. Пренебрегването на ключов индустриален отрасъл, какъвто несъмнено е атомната енергетика, би създало допълнителни проблеми при финансирането на мащабни проекти в сферата на енергетиката. Същите съображения може да споделим и по отношение на въглищните централи, където нуждата от сероочистващи инсталации и други съоръжения, подобряващи екологичните характеристики на централи, изисква мобилизацията на значителен финансов капитал.

Създаването на още един голям централизиран банков орган почти сигурно ще означава грубо погазване на основни икономически правила. Енергетиката на всяка една държава от Европейския съюз е строго специфична. Ако Франция и Германия могат да си позволяват безумни експерименти с енергийната система като спиране на ядрени централи и въглища и нескопосани опити за замяната им с несигурни източници като вятър и слънце, то повечето държави в Централна и Източна Европа не са в състояние да си позволят такива волности.

И ако вторите решат да развиват ядрена енергетика, да подобряват екологичния профил на въглищните си централи, то най-вероятно няма да имат достъп до средствата, акумулирани в тази Европейска климатична банка. Но в същото време банката ще събира финансови средства от всички държави членки на ЕС. Създаването на такъв централизиран финансов орган, който да определя кои проекти в енергетиката, ще получават приоритетно кредитиране и кои не, едва ли би постигнал желаните резултати. Той по-скоро би създал допълнителни проблеми в енергетиката и похабяване на значителен публичен финансов ресурс.

По-строги наказания за индустрията?

Independent: Русия ли е тайният кукловод на България?

През 2018 г. руският държавен глава Владимир Путин изглеждаше разгневен. Ситуацията се беше влошила, когато повече от дузина страни чле...

Енергийната индустрия в Европа все още се крепи на т.нар. конвенционални енергийни източници – въглищни централи, централи на природен газ и ядрена енергия. Тези предприятия създават огромна добавена стойност не само защото произвеждат електричество, но и защото изнасят високотехнологично оборудване за целия свят. Тяхното значение за националния бюджет е огромно. Наказателната политика от страна на Европейската комисия вече дава своите ефекти върху енергийните предприятия в Европа, и най-вече върху въглищните централи. Драстичното повишаване цената на квотите за въглеродни емисии кара ТЕЦ-овете да плащат огромни такси, което удря пряко върху тяхната икономическа рентабилност.

Не трябва да се пропуска факта, че в много от страните от ЕС, въглищните централи са структуроопределящ елемент в енергийната система. В България те формират 40-45% от електроенергийния микс, а в Полша – над 80%. Сегашната европейска политика по отношение на въглищните централи е, меко казано, неразумна, защото агресивно цели тяхното икономическо ликвидиране, без да предлага адекватна алтернатива.

Ядрената енергетика все още е табу главно заради прокламираната от Берлин политика по отказ от атомните централи. Т.нар. „възобновяеми енергийни източници“ не могат да запълнят евентуалната празнина, оставена от затварянето на ключови базови мощности. В сегашният етап на технологично развитие, безспорно ВЕИ имат място в енергийната система, но по-скоро като допълваща, а не основна мощност. Това е продиктувано от редица обективни технологични фактори като прекалената зависимост на ВЕИ от метеорологичните условия. В тези условия се намесва и манифеста на Макрон, който предлага още от същото. Евентуално затягане на регулаторната рамка и данъчната тежест върху предприятията „замърсители“ (тук, за съжаление, ЕК погрешно е определила въглеродния диоксид като основен замърсител) ще доведе до още по-големи дисбаланси в европейската енергийна система.

Страните, разчитащи на въглищата като основен базов енергиен източник, няма да имат технологичното време да осъществят прехода към по-чисти енергийни източници, защото единствената базова алтернатива в лицето на ядрената енергетика трудно би била финансирана от предлаганата Европейска климатична банка. При този вариант, единственото решение е държавите да продължат да субсидират централи, които работят на огромна загуба, заради безумно високите въглеродни квоти. Тези процеси вече текат в Европа. Така например българската ТЕЦ „Марица-Изток 2“ регистрира загуби от над 330 млн. лева за 2018 г. Основната причина дружеството да работи на загуба е драстичния скок в цената на въглеродните емисии.

Утопията на Макрон за решаването на проблемите в енергетиката

Трайчо Трайков: Няма начин АЕЦ "Белене" да е печеливша

Няма начин АЕЦ "Белене" да е печеливша, когато започне да произвежда енергия. Не вярвам да се намерят инвеститори при условията, които ...

На практика създаването на още една банкова институция по примера на Макрон, която да направлява политиките в областта на енергетиката, околната среда и екологията, създава предпоставки за отнемането суверенитета на националните държави при вземането на важни стратегически решения за енергетиката. Модернизацията на една въглищна централа, така че тя да отговаря на съвременните екологични стандарти, изисква огромни инвестиции.

Строителството на нови ядрени мощности струва милиарди. По-малките държави в ЕС трудно биха могли да си позволят такива разходи само от собствените национални бюджети. За тях остава надеждата за европейско съфинансиране – нещо, което банката на Макрон не би им предоставила. В такъв случай не е изключено тези държави да прибегнат до финансиране от външни страни (като Китай), а напоследък Европа е особено загрижена за увеличаващото се китайско влияние. В този ред на мисли, идеите на Макрон за още по-силна регулация, още по-голяма административна и данъчна тежест, съчетани с избирателно, централизирано финансиране на проекти в енергетиката, биха срещнали сериозен отпор в редица европейски държави.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Последно в Актуално