Индия изпреварва Китай по брой на населението - следва ли икономиката?

Лидерите на Индия рядко пропускат шанса да изтъкнат многобройните достойнства на страната, че е най-голямата демокрация и петата по големина икономика в света.

Сега наближава друг крайъгълен камък, макар и без много шум от страна на индийските служители. Според ООН страната им скоро ще изпревари Китай по население за първи път от 300 години насам.

С размера (населението на Индия надхвърля 1,4 милиарда) идва геополитическата, икономическата и културната мощ, към която Индия отдавна се стреми. А с растежа идва и перспективата за „демографски дивидент“. Индия може да се похвали с млада и нарастваща работна сила, докато в повечето индустриализирани страни, включително Китай, тя застарява и в някои случаи се свива.

Самият размер на Индия и стабилният растеж обаче разкриват и нейните огромни проблеми.

Работните места са дългогодишен недостатък на една претоварена и понякога парализирана икономика, която по някакъв начин трябва да създаде 90 милиона нови работни места (с изключение на селското стопанство) до 2030 г., за да поддържа нивата на заетост стабилни. Дори преди пандемията Индия беше доста зад този план.

Инфраструктурата на Индия, макар и значително подобрена отпреди десетилетия, все още изостава много от китайската, обезкуражавайки чуждестранните инвестиции и причинявайки стагнация. Друг проблем е, че само една на всеки пет индийски жени е наета на официална работа - един от най-лошите проценти в света, който продължава да намалява. Освен че задушава стремежите на стотици милиони млади жени в страната, лишаването им от официална заетост просто забавя икономиката.

За едно поколение индийската икономика порасна много по-бързо от населението и делът на хората, живеещи в крайна бедност, рязко е намалял. По световните стандарти обаче повечето граждани на страната се смятат за бедни. За да влезете в първите 10% по доходи, е достатъчно да печелите само около 300 долара на месец. Гладът е забравен, но повече от 1/3 от децата все още са недохранени.

Икономическата рецесия в Индия, която създаде ожесточена конкуренция дори за най-ниските работни места и нетърпение сред амбициозната средна класа, създава риск от нестабилност поради пропастта, която се образува между мечтите и реалността.

Темпът на развитие в цялата страна остава силно неравномерен, някои индийски щати са на нивото на страните със среден доход, докато други се борят да посрещнат основните нужди на гражданите, пише The New York Times.

Освен това има експлозивна среда, създадена от национализма на управляващата партия на министър-председателя Нарендра Моди, чийто избирателен район ускори една вековна кампания за промяна на плуралистичната демократична традиция на Индия и изтласкване на 200 милиона мюсюлмани и другите малцинства към второкласни граждани.

Световната банка прогнозира, че Индия ще бъде най-бързо растящата сред големите икономики тази година, разширявайки се с 6,3% след резкия спад в началото на пандемията. Бързият растеж на публичните инвестиции продължава да подобрява инфраструктурата на страната. Появиха се много страхотни технологични стартиращи фирми, средната класа показва технически умения, а уникалната система от цифрови обществени блага вдъхновява маргинализираните. Още: ООН: Индия скоро задминава Китай по население - ето кога

И сега Индия има завиден демографски профил, където най-много са представени хората в икономически най-продуктивната възраст. В Китай политиката "едно семейство-едно дете" доведе до рязък спад на населението, което може да окаже сериозен натиск върху икономиката му, но в Индия подобни крайни мерки, като принудителната стерилизация, се оказаха краткотрайни.

Вместо това тя успя да преодолее страховете от пренаселване и да намали растежа постепенно, включително насърчаване на контрацепцията и създаване на малки семейства. С разпространението на масовото образование, особено сред момичетата и жените, раждаемостта спадна малко над това, което е необходимо за поддържане на сегашното население.

Освен това Индия се стреми да се възползва все повече от икономическите и дипломатически трудности на Китай, за да развие алтернативно производство от по-висок клас - iPhone на Apple сега се произвеждат там в малки количества - и да се превърне в търсен геополитически партньор и противотежест.

„Времето за Индия дойде“, каза наскоро Моди.

Паралели

Докато Индия изпреварва Китай по отношение на населението, новите данни на ООН показват, че вече е надминала континентален Китай и ще го изпревари през следващата година заедно с Хонконг - страните се отдалечиха, отчасти поради поредица от сблъсъци по общата граница в Хималаите.

Като държавен и национален лидер Моди се е срещал с китайския си колега Си Дзинпин най-малко 18 пъти. Освен благосклонността на Моди към еднопартийното твърдо управление на Китай, анализатори казват, че индийският лидер е очаквал нещо по-фундаментално от Пекин: решение на проблемите, свързани с огромното население.

Има няколко исторически паралела между двете страни. Последният път те смениха местата си по отношение на населението през 18 век или по-рано. Но тъй като европейските сили колонизираха планетата и след това се индустриализираха в собствените си граници, народите на Индия и Китай станаха едни от най-бедните в света.

През 1990 г. те бяха в почти същото положение, с приблизително еднаква икономическа продукция на глава от населението. През следващите години Китай шокира света, като създаде повече богатство от всеки друг в историята. Индия също се възстанови през последните 30 години след либерализацията, но все още изостава по много ключови показатели.

Днес икономиката на Китай е около 5 пъти по-голяма от тази на Индия. Средният китайски гражданин печели близо $13 000 на година, докато средният индиец печели под $2500. По отношение на човешкото развитие контрастът е още по-ясно изразен: детската смъртност в Индия е много по-висока, продължителността на живота е по-ниска.

Анализаторите казват, че голяма част от това несъответствие се дължи на централизираната консолидация на политическата власт в Китай, мащабната поземлена реформа, по-ранното отваряне на икономиката към пазарите от края на 70-те години на миналия век и фокуса върху растежа, ориентиран към износа. Още: Япония предупреждава: Китай и Индия опитват да създадат нов световен ред

Индия започна изграждането на своята псевдосоциалистическа икономика почти десет години по-късно. Нейният подход остава фрагментиран и смекчен от сложната коалиционна политика и конкуриращите се интереси на индустриалци, профсъюзи, фермери и фракции в различни области на обществения живот.

Китай се превърна в работилницата на света, оставяйки Индия на практика неспособна да доминира конкурентно по отношение на експортно ориентираното производство.

Програмата „Make in India“, стартирана от Moди през 2014 г., така и не се осъществи. Разходите за заплати са по-ниски, отколкото в Китай, по-голямата част от работната сила е слабо образована и страната се бори да привлече частни инвестиции на фона на ограничителни трудови закони и други пречки пред бизнеса.

Икономистите казват, че за да постигне богатство на нивото на Китай, Индия трябва или радикално да трансформира модела си на развитие - да направи всичко възможно да се превърне в център на глобализираната лека индустрия или да тръгне по нов път, който никоя друга страна не е извървяла преди.

Там, където Индия постигна успех, са услугите от висок клас. Компании като Tata Consultancy Services се превърнаха в световни лидери, а много мултинационални фирми като Goldman Sachs имат повече служители в Индия, отколкото където и да е другаде на планетата.

Модели

Уроците, които президентът Моди извлича от опита на Китай, са най-очевидни в стремежа му да развива инфраструктура, като инвестира сериозно в магистрали, железопътни линии и летища, да подобри веригите за доставки. По време на деветте години на неговото управление Индия увеличи пет пъти годишните си разходи за изграждане и поддръжка на пътища и железопътни линии.

Анализатори и критици обаче твърдят, че той също е привлечен от стремежа на Пекин за авторитарна власт. Твърдото предаване на Моди на демократичните стълбове на страната за сметка на опозицията - както се вижда от неотдавнашното изгонване от парламента на основния му опонент Рахул Ганди – тласка Индия все по-близо до еднопартийна държава.

Докато Моди репресира опонентите, сплашва пресата и потиска независимите елементи на гражданското общество, правителството му критикува изразите на загриженост от чужбина като доказателство за колониален заговор за подкопаване на Индия или неразбиране на "цивилизационния" подход на страната.

През цялото време нарастващата войнственост на неговите националистически поддръжници, на фона на пасивността на властите и свободата на действие за престъпниците, изостря религиозните разделения и сблъсъци, които заплашват да подкопаят възхода на Индия. Още: Бивш китайски военен: Китай намеква на Русия да зачита суверенитета на Украйна, но лекичко

Бившият външен министър на Индия Шиам Саран твърди, че в бъдеще страната ще се противопостави на по-нататъшната централизация на властта и ще остане демократична. Това, казва той, е единственият начин Индия да остане страна с огромно разнообразие от езици, религии и касти. „Самият плурализъм на една страна е като предпазен клапан“, твърди той.

Не е ясно дали този момент може, геополитически и демографски, да се обърне към Индия, което да доведе до по-големи икономически възможности за нейната огромна работна сила. Дори сега, когато се опитва да извлече печалба от напрежението на Запада с Китай чрез нарастващия си технологичен и икономически потенциал, Делхи е решен да остане неутрален и да поддържа баланс между САЩ и Русия.

Превод: Ганчо Каменарски