История: Путин искаше да унищожи украинския народ, но вместо това укрепи украинската идентичност

Украинофобията на Путин

Путин вече много години е загрижен по въпросите за украинската история и украинската идентичност. Малцина са обърнали внимание, но още през април 2008 г. (тоест дори преди войната с Грузия), на закрито заседание на съвета Русия – НАТО в Букурещ Путин заяви, че не смята Украйна за истинска държава. Ето как един от участниците в срещата преразказва речта на руския президент:

"Когато стана дума за Украйна, Путин пламна. Обръщайки се към Буш (бел. ред. - Джордж Буш-младши, тогава втори мандат президент на САЩ), той каза: "Разбираш ли, Джордж, че Украйна дори не е държава! Какво е Украйна? Част от нейната територия е Източна Европа, а част, и то значителна, е дарена от нас!". И тогава той много прозрачно намекна, че ако Украйна все пак бъде приета в НАТО, тази държава просто ще престане да съществува. Тоест фактически той заплаши, че Русия може да започне да откъсва Крим и Източна Украйна".

За известно време Путин усмири желанието си да пренаписва украинската история, но през 2021 г. то отново проби. През лятото на 2021 г. той публикува гигантската статия "За историческото единство на руснаци и украинци" (с версия на украински език, публикувана на официалния сайт на Кремъл), в която изчерпателно излага своите възгледи:

"Нашите духовни, човешки, цивилизационни връзки са се формирали от векове, водят към едни и същи извори, закалявали са се в общи изпитания, постижения и победи. Нашето родство се предава от поколение на поколение. То е в сърцата, в паметта на хората, живеещи в съвременна Русия и Украйна, в кръвните връзки, които обединяват милиони наши семейства. Заедно винаги сме били и ще бъдем в пъти по-силни и по-успешни. Тъй като ние сме един народ."

В текста, пълен с манипулации и груби грешки (подробен анализ можете да се открие например тук и тук), Путин не само отрича на украинците правото на национална независимост, но всъщност анонсира планове за решаване на "украинския въпрос" с помощта на сила:

"Ние никога няма да допуснем нашите исторически територии и живеещите там близки ни хора да бъдат използвани срещу Русия. А на тези, които предприемат такъв опит, искам да кажа, че по този начин те ще унищожат своята страна."

Като главен виновник за неестественото появяване на Украйна на политическата карта на света Путин назовава основателя на съветската държава Владимир Ленин:

"В резултат на болшевишката политика възникна съветска Украйна, която и днес с пълно основание може да се нарича "Украйна, кръстена на Владимир Илич Ленин“. Той е неин автор и архитект. Това се потвърждава напълно от архивни документи, включително суровите директиви на Ленин за Донбас, който буквално беше натикан в състава на Украйна.“

Напълно е вероятно руският лидер искрено да вярва, че в природата няма украинци. Затова той даде заповед за нападение срещу Украйна на 24 февруари 2022 г., разчитайки на широката подкрепа на украинските граждани, които "копнеят" за обединение с руските си братя. Но дори очевидният провал на бързата "специална операция", прераснала в продължителна и кръвопролитна война, не повлия на неговата реторика. На 3 март 2022 г. Путин, сякаш нищо не се е случило, заявява по време на среща с постоянните членове на Съвета за сигурност:

"Никога няма да се откажа от убеждението си, че руснаците и украинците са един народ.“

Само че сега резултатът от военната авантюра на Путин няма да бъде възстановяването на "историческото единство" на руския и украинския народ, а точно обратното – окончателното формиране на украинската нация. И не просто като самобитна етнокултурна група, а като политическа общност, споена от мобилизацията за борба с руската агресия и поради тази причина не желаеща да се счита за част от руското културно пространство.

Новият "национален мит"

Всяка съвременна политическа нация има пантеон от национални герои и ключови събития в историята, които служат като основи на обща идентичност и чувство за гражданска солидарност. Така нареченият национален мит не отразява непременно надеждни или общоприети исторически факти. Но за ефективно разпространение в сферата на образованието, медиите и популярната култура той трябва да се отличава с вътрешна логика.

Постсъветска Украйна имаше сериозни проблеми с "мита за основаването", тъй като различни групи от населението имаха за символична ценност не просто различни, но директно противоречиви исторически наративи. В най-общ вид те могат да бъдат описани като съветска (имперска) и антисъветска (антиимперска) версии на историята на Украйна.

Анексирането на Крим и вяло протичащият въоръжен конфликт в Източна Украйна от 2014 г. насам подсигуриха идеална среда за проект за национално строителство, алтернативно на дихотомията на съветската и антисъветската историческа памет. Споровете около фигури като Степан Бандера или Симон Петлюра са засенчени от образа на коварен и мощен външен враг. Тази роля получи Русия, която коварно откъсна част от украинската територия и разпали гражданска война, подкрепяйки сепаратистите от Донбас.

Освен това опитът за контакт с врага се оказа наистина огромен. Повече от 400 000 души са преминали през зоната на Операцията на обединените сили (бившата Антитерористична операция, АТО) в отделни райони на Донецка и Луганска област. Заедно с членовете на семействата това са милиони украинци с лично негативно отношение към Русия.

Пълномащабната война, която започна на 24 февруари 2022 г., многократно увеличи ефекта на отчуждението. Според последните достъпни проучвания на общественото мнение 92% от украинците имат лошо или много лошо отношение към Русия.

Украинците промениха отношението си не само към Русия, но и към собствената си история. В началото на 2010-те приблизително сравними по размер групи руснаци и украинци съжаляваха за разпадането на СССР. Но ако в Русия през последните 10 години носталгията по съветското минало само се е увеличила, то в Украйна почти не са останали хора, които споделят това мнение.

Друг пример. Ако през април 2012 г. 74% от украинците смятаха 9 май преди всичко за "Ден на победата", то през април 2022 г. такива останаха само 15%. Сега 80% от респондентите в Украйна наричат ​​свещената за Кремъл дата "ден в памет на жертвите на Втората световна война".

Отцепване на нелоялните към Украйна групи от населението

Дълго време Украйна се смяташе за класически пример за разделено общество. През 90-те години на ХХ век и началото на XXI век всеки изборен цикъл показваше разделение между условно "проруския" югоизток и условно "прозападния" запад и центъра на страната. Списание "Комерсант. Власт" през 2004 г. излиза с характерна корица, озаглавена "Юкрайна срещу ЯкрайнаЮ, отнасяща се до конфронтацията на президентските избори между "проруския" кандидат Виктор Янукович и "прозападния" Виктор Юшченко. Тогава схватката между тях завършва с първия Майдан – Оранжевата революция, на вълната на която Юшченко идва на власт.

Вторият Майдан през зимата на 2014 г. не само води до свалянето на президента Виктор Янукович, който все пак успява да спечели президентските избори от втория опит, но и става повод за насилственото завземане на Крим и последвалата хибридна агресия в Донбас от страна на путиновия режим. В резултат на това Русия изтегля 1,7 милиона избиратели от украинското политическо и избирателно поле в Крим и Севастопол и около 3,5 милиона избиратели от територията на "ДНР" и "ЛНР". При това – гласоподаватели, които преди това са гласували дисциплинирано за политически сили, лоялни на Москва, и като цяло са отхвърляли украинската идентичност.

Без тези гласове електоралното разделение в Украйна избледнява. През 2014 г. Петро Порошенко става първият украински президент, спечелил мнозинство на изборите във всички региони на Украйна. През 2019 г., след резултатите от втория тур, Володимир Зеленски печели във всички региони с изключение на Лвов.

Но нито анексирането на Крим, нито конфликтът в Донбас, нито откритата антиукраинска пропаганда по руските държавни канали до известно време не успяват да разклатят убеждението на почти половината жители на Украйна, че украинците и руснаците са един народ. През август 2021 г. така са смятали 41% от анкетираните. Но след два месеца война, към април 2022 г., тази цифра е спаднала до 8%. Сравнително забележима подкрепа за така скъпата на Владимир Путин теза се запази само сред по-старото поколение (13% сред респондентите над 50 години) и в Източна Украйна (23%).

За същия период от време (от август 2021 г. до април 2022 г.) значително е нараснал делът на украинците, които се самоопределят като "граждани на Украйна" (от 75% на 98%) и "европейци" (от 27% на 57%). Самоопределянето като "съветски народ", напротив, бързо загуби популярност (от 21% на 7%). С други думи, на преден план излизат гражданска и цивилизационна идентичност, несъвместими с проекта за "голяма руска нация", която включва както руснаци, така и украинци.

Дерусификация с ръцете на Москва

Защитата на руския език на територията на Украйна е любима тема за нападки и шумни информационни кампании от страна на руските власти. При това както преди 2014 г., така и след нея Украйна остава двуезично общество с доминиране на руския език на ниво лична комуникация и в публичната сфера.

Например, по данни на руската социална мрежа "ВКонтакте" (преди блокирането ѝ в Украйна), украинският език е преобладавал сред потребителите само в западната част на страната. През януари 2022 г. 50% от потребителите на Instagram от Украйна са използвали руски език, 46% - украински, и 4% - други езици.

Нападението на Русия за една нощ променя положението на руския език. Както отбелязва продуцентът Олександър Роднянски, сега руският език се асоциира с тези, които са дошли да убиват украинци: "Ако прочетете украински страници, ще видите огромен брой текстове, които ще ви кажат едно и също нещо: преди бях рускоезичен или говорех само руски, но днес преминах на украински, искам да бъда украинец и да говоря езика, искам да забравя руския или да не го използвам, защото това е езикът на онези, които дойдоха в страната ни с оръжия и убиват хора".

Само за няколко месеца война делът на рускоезичните в Украйна спада от 18% на 15% (през 2012 г. те са били 37%). Вярно е, че основният поток се случва в двуезичния сегмент. Но украинският, очевидно, завинаги е заел доминираща позиция в списъка на езиците, на който украинците говорят в домовете си.

Как Путин създаде условия за формирането на украинска нация

Политиката на Кремъл в украинско направление, чийто венец беше военната агресия, очевидно завинаги дискредитира концепцията за "руския свят", нанесе съкрушителен удар по възможността на Русия да реализира външнополитически задачи чрез инструментите на "меката сила" и най-важното – създаде всички необходими условия за формирането на пълноценна украинска нация.

Путин със собствените си ръце направи от обективно разнородните по произход, език, религиозна принадлежност и ценности жители на Украйна сплотена общност от граждани. Руският език и култура, Православната църква, споменът за общото минало – всичко това се превърна от фактори на взаимно привличане в линии на напрежение и разграничение.

Малко вероятно е в бъдещите учебници по история на украинската държавност да бъде вписано името на Владимир Илич Ленин, както предполага руският президент. Но името на Владимир Путин почти със сигурност ще фигурира в раздела, посветен на украинската нация.

"Не смятам, че Путин има решаващ принос за формирането на украинската нация, въпреки че аз самият се шегувах, че трябва да бъде награден с някакъв престижен украински орден за помощта в това. Но ако сме сериозни, един човек не може да има решаващ принос в такъв сложен процес. Украинците станаха нация, защото те самите го искаха. Той само им помогна най-накрая да разберат, че Украйна не е Русия", казва Георгий Касянов, украински историк и доктор на историческите науки.

Историята: Украйна и Русия постоянно са в конфликт и война

*The Insider е онлайн издание, специализирано в разследваща журналистика, разобличаване на фалшиви новини и проверка на факти. Редакцията му се намира в Рига, Латвия. Основано е през ноември 2013 г. от Роман Доброхотов, член на движението "Солидарност", журналист и политически активист с либерално-демократична ориентация. През ноември 2017 г. The Insider получава наградата за иновации в демокрацията на Световния форум за демокрация на Съвета на Европа със следната формулировка: "The Insider е разследващо издание, което се стреми да предостави на своите читатели информация за текущата политическа, икономическа и социална ситуацията в Русия, като същевременно насърчава демократичните ценности и осветява въпроси, свързани с правата на човека и гражданското общество. Освен това The Insider осъществява проекта "Антифейк", чиято задача е систематично да разкрива фалшиви новини в руските медии, което помага на неговата аудитория да разграничи истинската информация от фалшивите новини и пропаганда". През май 2019 г. журналисти от The Insider и Bellingcat получават Наградата на европейската преса за идентифицирането на двама мъже, за които се смята, че са отговорни за отравянето на Сергей и Юлия Скрипал. На 23 юли 2021 г. Министерството на правосъдието на Русия включи юридическото лице The Insider SIA, администратор на домейна на онлайн изданието The Insider, в списъка на медиите – "чуждестранни агенти". На 15 април 2022 г. там беше добавен и Роман Доброхотов.