Разделението, свързано с края на Втората световна война, не е случайно. Когато на 25 април 1945 г. съветският и американският авангард се обединиха в саксонския град Торгау на брега на Елба, те фактически възстановиха част от римския лимес, за който Август пише в своите „Деяния“ (26.2) като повече или по-малко приемлива граница на Германия, отвъд която според основателя на Западна Германия, родом от Рейнската област и противник на Прусия, Конрад Аденауер, назначен от англо-американската комисия, започва „азиатската степ“, пише италианското издание La Stampa в материал, представен без редакторска намеса от Агенция „Фокус“.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
След 1989 г. руснаците се завърнаха у дома с поражение, избавяйки се като с балост с източноевропейската си империя, вярвайки, че по този начин ще успеят да спасят СССР. Ние, западноевропейците, споделяхме ентусиазма на потиснатите народи, които спонтанно се присъединиха към либерално-демократичните ценности. Но за хората, които бяха принудени да съществуват дълго време под палеца на Москва, тези промени означават не толкова замяна на комунизъм за свобода, колкото замяна на комунизъм за консуматорство.
И на първо място - смяната на подчинено положение по отношение на чужда държава към независимост. Суверенитет. Ако преведем всичко на езика на геополитиката, тогава на първо място - НАТО, тоест САЩ в Европа, а след това и Европейския съюз, четем - европейско финансиране. Американските войници и европейските пари са най-добрият свят, който можете да си представите. Източноевропейските държави възприемат това като злобно обвинение в непълноценно участие в европейската култура от страна на някои западни интелектуалци, които днес наричат „популист“ всеки, който не се придържа към техните истини.
Независимо дали ви харесва или не, това беше състоянието на нещата и си остава такова. И наскоро три значими събития ни напомнят за това, а Полша играе главната роля: решението на Конституционния съд на Полша, според което някои разпоредби на европейското законодателство са признати за несъвместими с националното законодателство, като по този начин се утвърждава приоритетът на вътрешното законодателство пред европейското ; удължаване на извънредното положение на границата с Беларус, където хиляди военни и гранични служители спират потока от мигранти, бягащи от режима на Лукашенко (или мигранти, изпратени от режима); писмо, изпратено до Европейската комисия от полското ръководство, заедно с представители на единадесет други държави, предимно принадлежащи към Съветската империя или СССР (плюс Кипър, Гърция и Дания), с призив към Брюксел да финансира строителството на стени и препятствия пред мигрантите, включително онези, които кандидатстват за убежище. В тази връзка отговорът на комисаря на съответния отдел, социалдемократа от Швеция Илва Йохансон, е показателен: разбирам ви, можете да правите каквото искате, но не с пари от общите фондове.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Западноевропейците - водени от французите и германците - реагираха сухо. В Париж говорят за „фактически Полекзит“ (неологизъм, означаващ излизането на Полша от ЕС - по аналогия с Брекзит), сякаш Варшава е на път да напусне ЕС. Берлин се изразява с подобен тон, напомняйки на Полша за поетите от нея задължения, (но не си припомня предупрежденията, които Конституционният съд в Карлсруе посочи вече отдавна, уточнявайки, че в основополагащите правила няма автоматичен приоритет на европейското законодателство пред националното) ...И „суверенистите“ от всички възможни географски ширини се зарадваха. И италианските не правят изключение.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Варшава няма да се раздели с Брюксел. Струва си да се има предвид обаче, че сред многото и разнообразни разделения, които определят пейзажа на Европейския съюз, има едно твърде дълбоко, за да бъде коригирано: това е разделението между Западна и Източна Европа, формирано върху дълбоки вековни културни и геополитически корени. Желязната завеса не беше каприз на Студената война. По същия начин „суверенитетът“ не може да бъде свързан изключително с политическия и идеологически цикъл. Изтъочните и западните европейци съществуват не само в различни пространства, но и в напълно различни лични времена. За първите говорим за укрепване на наскоро спечелената независимост. Поляци, чехи, унгарци, словаци, балтийци и много други сега преживяват своето Рисорджименто, ако не и бурно покръстване на несъществуващи държави. Трудно е да си представим, че те искрено биха се съгласили с частичното отстъпване на суверенитета, което ние, западноевропейците, договорихме, до голяма степен по инициатива на Америка след нашето колективно поражение във Втората световна война.
През 1989 г. изглеждаше, че западният вятър ще обърне в своята посока Източна Европа, която сама си даде титлата Централна Европа. Днес изглежда, че вятърът духа в обратна посока. Само приемането на този факт би означавало да се направи крачка напред, , за да се разбере до каква степен все още е възможна интеграцията между твърде многобройните Европи, които наричаме Европа. Това е история, красота!
