Преди един век работническата класа предефинира разбиранията за мир

На 8 ноември 1917 година, денят след идването на власт на работническо-селското правителство, вторият Всеруски конгрес на Съветите на работническите и войнишките депутати в Петроград, които тогава взимат държавната власт, приемат „Декрета за мира“.

Толкова важно е било спирането на първата междуимпериалистическа световна война за бъдещето на хората в Русия и в другите воюващи страни, че това е артикулирано като първия приоритет на първата работническа държава в първите 24 часа на нейното съществуване.

Издаването на декрета беше върховно революционно и първото интернационално действие на работническото правителство.

За първи път в историята на света, волята на работниците, войниците и селяните, с държавна власт в техните ръце, беше изразена в смисъла на разрешаването на конфликта и на човешките права.

В редовете на декрета, истинският характер на империалистическата война и смисълът на мира, както го разбира работническата класа, беше изложен открито, демонстрирайки неразрушимата връзка между борбата за мир и тази за социализъм.

Яркият контраст между подхода на новото правителство и този на предходното „правителство на земевладелци и капиталисти“, няма как да бъде по-голям. Декретът описва продължаването на империалистическата война, мотивирана от желание за преразпределение на завладените територии между най-богатите и най-могъщите страни, като „най-голямото престъпление срещу хуманността“.

Народите на воюващите страни са били изтощени, измъчени и съсипани от страдание. Призивът е бил за незабавен, справедлив и демократичен мир. Значението на декрета е изложено просто и недвусмислено в редовете му. Той предвижда да няма анексии и несправедливости. Условията на мира е трябвало да са справедливи за всички народи без изключение. Всички войници на армиите агресори е трябвало да освободят окупираните територии. Само, след като това е извършено, народите са можели да определят бъдещето си чрез свободно гласуване „без да бъдат подлагани и на най-малкото напрежение“.

Декретът обявява спирането на тайната дипломация и намерението на правителството да разкрие съдържанието на всички тайни договори. Той е категоричен, че правителството няма да се съобразява с нищо, което смята, че е в полза на руските земевладелци и капиталисти или обвързано с продължаването на разширението и анексиите на Руската империя. От сега нататък, всички преговори ще бъдат водени открито и прозрачно, пред очите на всички.

Вярно на думата си, само два дни по-късно, на 10 ноември, правителството започва да публикува в пресата (Правда и Известия) тайните договори на царския режим и временното правителство и след февруари 1918 година са публикувани седем тома с такава информация, включително тези, които са демонстрирали съучастничеството на Великобритания с царска Русия и нейните собствени агресивни военни цели.

Призивът за мир е към всички правителства и народи на воюващите страни. Той признава, че правителствата на засегнатите страни не трябва да бъдат пренебрегвани, ако мирът се сключи бързо. Въпреки това, в масовия случай, интересите на хората са различни от тези на правителствата им и за новото работническо-селско правителство в Русия е било императив „да помогне на народите да се намесят в решението на въпросите за войната и мира“.

Декретът отправя специален призив към работническите класи в трите водещи империалистически страни участващи във войната – Великобритания, Франция и Германия. Той отбелязва, че работниците в тези страни са направили „най-големия принос за каузата на прогреса и социализма“ – включително Чартисткото движение, исторически важни революции и създаването на масови организации на работническата класа. Сега те имат задължението да спасят човечеството от ужасите на войната и нейните последици.

Тези масови акции е трябвало да допринесат чувствително за сключването на мира. Също така, те биха помогнали на работническата държава в Русия за освобождаването на собствената си работническа класа от „всички форми на робство експлоатация“.

Гледайки назад към века, който изтича след обявяването на „Декрета за мира“, става ясно, че принципите на работническата дипломация и международните отношения, осветени в него и развитието на тези принципи на практика през следващите десетилетия от миролюбивите народи по света, разобличиха и предизвикаха силите на империализма, които в момента са водени от САЩ и техните съюзници НАТО и ЕС, за тяхната същност – основният източник на конфликти, войни и човешко страдание по света.

100 години от Октомврийската революция - генеалогия на абсолютизма

През 1917 година се случи Руската революция, която потресе целия свят - "Дайте хляб!". В хода на революцията, започнала като стихиен п...

Прочети повече

Войната и конфликтите са свързани с желанието на световния капитализъм за печалби и тези негови черти станаха още по-ужасни в контекста на неразрешимата и продължаваща икономическа криза, заплашваща да разпали регионални пожари и потенциално нова световна война с невъобразим мащаб.

Трябва да бъдем ясни по този въпрос – няма мирен начин за завладяването на световните ресурси; експлоатирането на милиарди работници; разширяването и монополизирането на пазарите; унищожаването на конкурентите и, по-важно от всичко друго, смазването на всички движения към социализъм навсякъде по света.

Същевременно, ние, които знаем, че има друг възможен път, трябва да кажем НЕ на войната, НЕ на НАТО и да на мира и социализма. Само заедно, солидарно с миролюбивите народи по Земята, в истинска интернационална борба, ще постигнем мирно, справедливо и демократично бъдеще.

Но в този стремеж, както е изложено ясно в Декрета за мира от 1917 година, ние, като работническа класа на водеща империалистическа сила, имаме специална първоначална отговорност, с която трябва да се заемем – да предизвикаме и в крайна сметка да разгромим собствената си управляваща върхушка – в името не само на народа на Великобритания, но и на поробените, експлоатирани и измъчени от войни народи навсякъде по света.

Morning Star