Предупреждение: Западът ще падне, ако не се борим за него

От време на време преглеждам коментари, които между другото искрено приветствам, за да разбера как моите възгледи резонират с възгледите на други хора. Признавам, че много опоненти категорично не са съгласни с мен, но това е смисълът на обмена на мнения в открит дебат.

Бях обаче доста разочарован да попадна на кратка дискусия между двама читатели на моята статия, единият от които коментира: „Планът ми е да изчакам, докато всички онези генерали от креслото, които преди това подкрепиха нахлуването в Ирак и сега подкрепят интервенции навсякъде, се присъединят към армия и тръгнат на война. И Смитърс трябва да е начело." Още: НАТО не си взема поука за ново ефективно оръжие в Украйна: Украински анализ

"Какъв е смисълът?" - попита вторият.

Първият му отговоря: "Не е ли ясно? Ако изпратим всички тези работещи от вкъщи, подкрепящи торите, на война, те ще получат войната, която толкова отчаяно искат, и ние можем спокойно да продължим мирния си живот."

Коментаторът спомена „генерали от креслото“ и „подкрепа“ за военна намеса в Ирак. Той се опитваше да подчертае, че такива хора презират мирното съжителство, предпочитайки вечния конфликт пред много по-„пасивен“ списък от неща, които трябва да правят в живота. Тоест хора като мен са просто войнолюбци, които трябва да бъдат изпратени на фронтовата линия, оставяйки момчета като него да се наслаждават на мирния си живот.

Първият въпрос, който ми идва на ум е: Какво точно им позволява да се радват на спокоен живот? Какво друго може да попречи на хора като Владимир Путин, както и на авторитарните лидери в Пекин, Пхенян и Техеран, да преследват амбициите си, ако не една ефективна стратегия за сдържане?

Мнозина, като мен, са искрено загрижени за вредното влияние на Китайската комунистическа партия, лудото иранско духовенство и следващото превъплъщение на Иван Грозни в Кремъл. И да не забравяме деспота Dough Boy, който обича да стреля с артилерия в морето, за да тероризира съседите си, докато собственият му народ гладува. Още: Путин обвини Запада в желание да раздели Русия на части и да я завладее

Трябва ли да седим тихо и да чакаме, докато бъдем погълнати от това чудовище на диктатурата? Позволяваме ли да ни промият мозъците в разказ, вдъхновен от идеологията на уокизма (Wokeism), догма, която всъщност замъглява логиката и основния здрав разум? По дяволите всичко това!

Като поддръжник на консерваторите и торите, както този коментатор така любезно ме описа, аз също искам мирно съвместно съществуване. Искам също да участвам в лова с хрътки и да изпия няколко чаши пунш, преди той да започне.

Няма нищо по-вълнуващо от радостта от страхотен лов и скитане по бреговете на река, пълна с великолепна сьомга, в компанията на приятелски настроен рейнджър. С разкошен неделен обяд от говеждо печено и йоркширски пудинг или перфектно приготвено печено агнешко бутче. И дори с райския вкус на пържено свинско и божествени хрупкави шкварки. Животът не е ли прекрасен?

Разбира се, винаги ще има хора, които не споделят моя вкус. Може би изпитват прилив на вдъхновение след чиния банички с ядки или друго „здравословно“ ястие. Аз обаче уважавам техния избор и съм съгласен да се наслаждават на това, което им харесва в техния утопичен свят на разнообразие и приобщаване, което, разбира се, е тяхно рождено право. Още: Ердоган погреба Запада като световно влияние, иска коренна промяна в ООН

Нека обаче се наслаждавам и на нещата, които обичам, и те да не изпитват постоянен натиск да сломят духа ми и да ме принуждават да следвам идеологията на уокизма. Моля, позволете ми да мисля и говоря свободно като вас, без значение колко различно виждам света. Това се нарича взаимно уважение, пише Смитърс за Daily Express.

Отново питам: какво точно ни позволява да живеем избрания от нас начин на живот и да се наслаждаваме на основни свободи в епохата след Втората световна война и след Студената война? Моят отговор е: това е способността да защитим избора си в едно свободно общество, възпирайки тези, които искат нещо противно.

И този принцип трябва да се прилага към всички вредни опити за влияние върху нашето наследство и нашия начин на живот.

За съжаление, възпиращата сила на оръжията остава реалност, както е било в древността.

Но на човека, оставил този коментар, казвам благодаря, че сподели мнението си и Бог да го благослови.

Автор: Кристофър Смитърс

Превод: Ганчо Каменарски