Протестните партии ще разтърсят гръцката политика

Дълго време Гърция бе управлявана от две партии, но кризата направи избирателите толкова гневни, че се очаква крайни групи да получат силна подкрепа на изборите в неделя, като е възможно да се стигне до промяна на политическия пейзаж.

След края на военната хунта през 1974 година лявата ПАСОК и консервативната „Нова демокрация” се редуваха на власт, като с лекота печелиха общо около 80% от гласовете.

Днес много избиратели искат да бъде сложен край на това удобно положение. В неделя двете партии, които са част от коалиция, начело с технократа премиер Лукас Пападимос, ще бъдат щастливи, ако съберат заедно около 50%, сочат данните от проучванията на общественото мнение.

Избирателите обвиняват двете основни партии за кашата с държавните финанси през последните десетилетия, която принуди Атина да приеме строги антикризисни мерки в замяна на два пакета с международна помощ.

Хората се обръщат към тюрлюгювеча от други партии, включително нереформираните комунисти, крайнодясна партия, чийто символ прилича на свастика и най-разнообразни националисти и леви организации.

Имайки предвид оставащите икономически предизвикателства, изборите може да донесат ново коалиционно правителство, подобно на това на Пападимос. Очаква се „Нова демокрация” да получи най-много гласове с преднина около 4-8%, но нейният лидер Антонис Самарас настоява, че няма да работи с ПАСОК за формирането на ново коалиционно правителство.

Това оставя отворена възможността тези малки партии да имат истинско влияние върху политиката, ако разбира се, успеят да преодолеят значителните си различия и докажат, че не са само протестни партии.

„Изправени сме пред две възможности. Може да има коалиция между ПАСОК и „Нова демокрация”- т.нар. „меморандумни партии”. Разбира се, може да има и антимеморандумно правителство, формирано от малките партии, въпреки че между тях има огромни различия”, казва политическият анализатор Томас Херакис.

Някои от тези политически сили, като комунистите и лявата коалиция Сириза, от години се борят с основните партии и помежду си.

„Ние казваме „не” на меморандума – споразумението с ЕС и МВФ, и „да” на еврото. Затова имаме успех”, посочва Ирене Дуру, кандидат от Сириза, която се очаква да спечели между 7 и 13% от гласовете.
„За първи път виждаме толкова много хора под 35-годишна възраст, които подкрепят нашата кампания”, отбелязва Дуру.
За да намалят дефицита от 15,6% през 2009 година, социалистическото правителство и социалистическо-консервативната коалиция съкратиха заплатите и пенсиите с 40% през последните две години.

„Другите партии излъгаха. Те казаха, че ЕС ще поведе Гърция по пътя на просперитета, че заплатите и пенсиите ще бъдат предпазени от еврото”, заяви лидерът на Комунистическата партия Алека Папарига по време на предизборен митинг в Солун.

Нови партии се появиха като директен резултат на икономическата криза. Те бяха формирани от дисиденти, изгонени от ПАСОК и „Нова демокрация” заради това, че не са одобрили допълнителните мерки за съкращения.

Една от най-успешните инициативи е националистическата партия „Независими гърци”, която изгради своята кампания около атаки срещу Германия и обещава да отмени споразумението с ЕС и МВФ, което смята за незаконно и противоконституционно.

„Ако не изгоним одиторите на ЕС и МВФ, през следващия месец те ще започнат да конфискуват домовете на длъжниците”, заяви лидерът на „Независими гърци” Панос Каменос, който е бивш министър от „Нова демокрация”.

„Ние ще освободим Гърция от оковите на меморандума. Искам децата ни да бъдат свободни”, каза той.

Очаква се партията на Каменос да получи между 7 и 11% от гласовете.

Общо 32 партии издигнаха свои кандидати за парламентарните избори. Според проучванията на общественото мнение около 10 от тях може да спечелят над 3% от гласовете и да попаднат в парламента. Сред тях е и крайнодясната партия „Златна зора”, чийто рейтинг се покачва след последните избори през 2009 година, подхранван от страховете от имиграцията и престъпността.

„За първи път има толкова голям избор. Поне 10 партии, от които да се избира”, посочва политическият анализатор Илиас Николакопулос.

АФП