Русия и САЩ - съперници, които се нуждаят един от друг

Това не изключва насилието, но би могло да намали значително ролята му в конфликта. Освен това, в Сирия положението е толкова объркано и опасно, че дори противостоящи си държави усещат нуждата от сътрудничество, за да избегнат опасности, които не могат да разрешат сами. Сирия е като пътна детелина в много лошо време, на която всеки момент може да стане верижна катастрофа.

Трябва да бъде отбелязано, че примирието е подписано по условията на Русия, че то е в полза на сирийския режим, че вече има нарушения, които ще продължат, както и че опасността за руско-турски сблъсък все още е реален. В действителност, заплахата от по-мащабна война бе основната движеща сила в преговорите, които доведоха до споразумение за примирието.

Кюрдите настояват да участват в преговорите за Сирия в Женева

Възобновяването на преговорите в Женева на 7 март без участието на кюрдите е невъзможно, заяви пред ТАСС представителя на Националния ...

Прочети повече

Йорданският крал Абдулла Втори посочи, че руската военна намеса „е разтърсила дървото“ и че именно решението на руския президент Владимир Путин да изпрати мощни сили в Сирия е променило ситуацията в страната. В началото този ход бе омаловажен, тъй като не изглеждаше, че руските самолети и танкове ще донесат голяма промяна за военния баланс между силите на режима и на опозицията. Когато значението на руските оръжия си пролича обаче, нагласите се промениха. Руснаците спасиха режима и го укрепиха до степен, в която мисълта, че той може да бъде свален, се превърна най-малкото в много отдалечена перспектива.

Изведнъж опозиционните групи бяха лишени от основната си цел. Успехът на Москва пък предизвика нови проблеми. Да воюваш е по-лесно, отколкото да обмисляш политически решения. Едва ли Русия иска да подкрепя по военен път режима на Асад, и още по-малко да воюва заради него до безкрай. Предполага се, че крайната й цел е да осигури стабилна сирийска единица като съюзник и довереник, което пък е несъвместимо с абсолютната подкрепа за президента Асад или с оказването на помощ на Дамаск, за да постигне целта си, а именно да получи пълен контрол над Сирия. Москва преговаря с редица опозиционни фигури и може би вече добре разбира, че малцина биха се съгласили на козметични промени в стария режим, както и че ще е нужно вътрешно уреждане на положението, с което да са съгласни сунитското арабско мнозинство и кюрдите, а не само онези сунити, които отдавна са лоялни на президента Асад. Съвместна офанзива на режима и опозицията срещу „Ислямска държава“ в координация със западните сили също е трудно постижима перспектива. След всичко това, събирането на Сирия дори като свободно федерализирана държава, ще бъде трудна задача.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери изигра много добре слабата си ръка. САЩ изгубиха влиянието си в Дамаск преди години, когато прибързано се обявиха срещу президента Асад. Те загубиха още повече, когато през 2013 година президентът Барак Обама реши да не бомбардира сирийски мишени в отговор на използването на химически оръжия от страна на режима. Военната кампания, която Вашингтон предприе срещу „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак, се оказа със слаб резултат, а отражението й върху колебливия напредък на Ирак е далече от определението впечатляващо. Това, което направи Кери, бе да вземе руския проект и да се опита да го пречупи така, че да бъде в услуга на интересите на Америка, Европа и другите засегнати държави. Русия и САЩ се нуждаят една от друга, но в същото време се опитват да се използват взаимно. Това лесно би могло да тръгне в погрешната посока, но засега е единственият вариант, който обещава някакво облекчение на страдащия народ на Сирия.

The Guardian