Защо папа Франциск не е със Запада за Украйна?

„Никога през последните 60 години по въпрос от такова международно значение Светият престол не е бил толкова маргинализиран“, пише Марко Полити, папски журналист от 1971 г. 

Действията на Франсис обаче не са нито волунтаристки, нито ирационални. Те са логичен отговор на това как Католическата църква се променя и ще продължи да се променя през 21 век. Днес повече католици отвсякога живеят извън Запада и не гледат на конфликта в Украйна по същия начин, както се вижда в Европа и Съединените щати. Ако позицията на Франциск се разбира в тази светлина, тя само предвижда бъдещето на Църквата като геополитическа сила, която ще бъде много по-малко отстъпчива към Запада.

Западните лидери имат много причини да бъдат недоволни от реакцията на Франциск относно конфликта в Украйна. Освен че критикува усилията на Запада да въоръжава Украйна, той намекна, че НАТО заслужава да бъде обвинена в провокиране на руската инвазия, често цитирайки не назован дипломат, който осъди НАТО, че „лае пред вратата на Русия“. Въпреки че Франциск не приема военната бруталност на Русия и съчувства на украинското страдание, той не осъди Владимир Путин. Напротив, Франциск го похвали като цивилизован човек и дори заяви, че руският президент действа от законни опасения за сигурността. Още: Папа Франциск: Войната в Украйна е подхванвана от имперски интереси, но не само руски

Това представлява рязко скъсване с традиционната философия на Ватикана. Исторически погледнато, Светият престол е практикувал това, което учените наричат модел на дипломация на „великите сили“, като се приравнява към най-силната суперсила на всяка епоха. Векове наред това означава де факто съюзи със Свещената Римска империя, Френската монархия и Австро-Унгарската империя. През по-голямата част от 20-ти век Рим беше толкова привързан към западните сили, че папа Пий XII, глава на трона по време на Втората световна война и яростен антикомунист, получи прякора „капеланът на НАТО“, пише американското издание The Atlantic.

Никой съвременен папа не е практикувал „дипломация на великите сили“ толкова ефективно, колкото Йоан Павел II. По времето, когато отпразнува десетата си годишнина като папа преди около 35 години, той беше един от най-могъщите лидери на планетата – фигура не само духовна, но и политическа, водеща борбата срещу комунизма по време на Студената война. Натрупването на подобно влияние би било немислимо без подкрепата на Запада 

Никъде геополитическата сила на Йоан Павел не беше толкова очевидна, колкото в родната му Полша. Първият полски папа помогна за възстановяването на демокрацията в страната си, като подкрепи „Солидарност”, националното движение на опозицията срещу комунистическото управление. Масовите стачки на работниците от „Солидарност“, катализирани от Йоан Павел, принудиха режима да започне преговори с опозицията, което в крайна сметка доведе до освобождаването на Полша от съветското управление. Това беше началото на края на Съветския съюз и ролята на Йоан Павел за разпадането му е решаваща.

Трудно е да се надцени контрастът между огромната роля на Йоан Павел в световните дела и ролята на папа Франциск в тях днес.

Когато Франциск навлезе в десетата си година на папството през март, съперничеството между Русия и Запада отново беше в „прокси режим“ в Източна Европа. Сега обаче папата е напълно в противоречие със западните сили и не е съгласен с тях.

Франциск прие това, което може да се нарече първата "многополюсна геополитическа стратегия на Ватикана". Вместо обичайно да се придържа към западния консенсус, Папата започна да търси нетрадиционни съюзници в стремежа си да намери мирно решение в Украйна, без да отхвърля участието на Русия в него. Сред тях например е авторитарният унгарски премиер Виктор Орбан. В този дух папата и неговите висши помощници призоваха за съживяване на Хелзинкския процес, но във версия от 21 век. Някога този процес беше успешен дипломатически опит за намаляване на напрежението по време на Студената война. И този опит успя да обедини различни източни и западни страни за известно време.

Една от причините за геополитическото преструктуриране на Ватикана при Франциск се корени в неговата биография. Като първият латиноамерикански папа, Франциск встъпи в длъжност, чувствайки се толкова двусмислен към Съединените щати и другите западни сили, колкото и много от латиноамериканските лидери, предвид дългата история на военна намеса на Америка в региона. Още: Украинският премиер се срещна с папата, поиска помощ за депортираните от Русия деца

Но основната причина е демографската. През 1900 г. в света е имало приблизително 267 милиона католици, повече от 200 милиона, от които са живели в Европа и Северна Америка. По това време композицията на църквата не се различава много от тази през 16 век.

Към 2000 г. в света има почти 1,1 милиарда католици, но само 350 милиона (32%) от тях са европейци и северноамериканци. По-голямата част, 720 милиона души (65%), живеят в Латинска Америка, Африка и Азия. Само в Латинска Америка те са над 400 милиона души. Това е най-бързата и радикална демографска трансформация на римокатолицизма в цялата му 2000-годишна история. Може би единственото истинско сравнение е в ранните десетилетия на църквата, когато св. Павел напуска Мала Азия, за да донесе християнството в Гърция и Рим, като по този начин трансформира тази религия от секта в палестинския юдаизъм в транснационално религиозно движение.

Ватикана винаги реагира бавно на подобни промени. Както се казва в старата поговорка, ако чуете, че идва краят на света, отидете в Рим, защото там ще бъде последното място, до което ще стигне Апокалипсисът. Папството на Франциск - и неговата позиция по-специално спрямо Украйна - представлява началото на пасторалното и политическо изразяване на църквата при новите геополитически и демографски реалности, в които тя съществува.

Най-добрият начин да разберем Франциск не е да изграждаме схеми ляво срещу дясно или дори изток срещу запад. Това е север срещу юг. В Глобалния юг украинският конфликт се разглежда главно като чисто европейска афера, в която няма ясен „герой“ или „злодей“. Призивът на папата да се спрат доставките на западни оръжия за Украйна, да спрат военните действия и да започнат мирни преговори, които биха могли да подкрепят всички страни, съвпада с мнението на мнозинството католици, които не живеят в страни-членки на НАТО. Още: Папа Франциск на визита в Унгария, ще говори с Орбан за войната в Украйна

Самата католическа църква не е демокрация. А западните критици от векове настояват тя да стане по-чувствителна към волята на хората, върху чиито души тя разпростира своята духовна власт. Ето защо онези политици и наблюдатели, които демонстрират възмущението си от позицията на папа Франциск за Украйна, биха могли за момент да се запитат дали главата на Римския престол най-накрая отразява дълбоките стремежи и желания на своето голямо паство.

За добро или лошо, мирогледът на този „електорат“ ще се отклонява все повече и повече от общоприетата традиционалистка политическа „мъдрост“ на Запада.

Чудно ли е, ако папата я отхвърли сега? 

Превод: Ганчо Каменарски