Галерия "Аросита" представя изложбата на Борис Колев "Водопроводчиците харесват POP-ART"

04.03.2017 10:11 3137

Галерия "Аросита" представя изложбата на Борис Колев "Водопроводчиците харесват POP-ART". Тя ще бъде представена от 9 до 22 март, а откриването ще се състои на 9 март от 18 часа.

Още при първо „четене” става ясно, че това на пръв поглед странно мото съдържа определен ироничен, софистициран игрови подтекст. Зад външната констативност и декларативност прозират смисли, алюзии и фигури на ума, които отвеждат възприятията на зрителя далеч отвъд простодушната непосредственост и фриволния, сякаш по детски наивен пластически изказ, с който са пропити показаните опуси.

Уникални експонати на изложба във Варна (СНИМКИ)

Изложба „Коледна Варна през годините“ бе открита във фоайето на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, предад...

Прочети повече

Експозицията е съставена от една сравнително голямоформатна картина, своеобразен пространствен фокус, живописвана с акрил върху платно, както и от няколко съпътстващи я обекта, реализирани също с акрилни бои върху дърво, комбинирани с намерени предмети (objects trouvés).

Ако се подам на изкушението да премина по утъпканите пътеки на обичайния изкуствоведски жаргон, бих определил стила на Борис Колев като „пост-поп арт”. В случая обаче е налице своеобразно „двойно кодиране”, характерно за постмодернистката естетика.

За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

Независимо че води началото си от една съвсем конкретна случка, посланието на изложбата неусетно прераства в нещо относително по-сериозно. Игра? Да, но не в тривиалния смисъл, а духа на онова, което навремето беше казал Шилер – човекът е човек, когато играе.

Но тази „игра” съвсем не е безобидна – зад непринудените и сякаш небрежни изображения се крият втори и дори трети план. Във време, когато очертанията между онова, което все още наричаме „изкуство” и онова, което наричаме живот все повече дифузират, когато цинизмът в обществото почти се е превърнал в норма на поведение, когато стихията на масовата култура все по-властно нивелира и релативизира стойностите от морален и мирогледен характер, на художника сякаш не му остава нищо друго, освен да улавя, подобно на чувствителна антена, някои от абсурдите и парадоксите, от които са изтъкани дните ни, да бъде едновременно дразнител и камертон на личностните и социалните измерения на „човешкото” в най-широкия смисъл на думата.