Младият художник Адам Фекете: Рисувам, за да се чувствам свободен

Някои от рисунките на Адам Фекете – Adam Art са притежание на ценители в Германия, САЩ, Бразилия, Канада, Великобритания, Испания, Франция, Белгия, Холандия, Унгария, Русия, Австралия, Испания, България. Адам е включен в първата книга на Фондация „Димитър Бербатов“ като даровито дете в категория Изобразително изкуство, а тази година художникът рисува двайсет и две графики за стихосбирката „Любов“ на певицата Роси Рос. Ето какво заяви той пред Actualno.com.

Адам, би ли разказал повече за настоящата изложба? 

Включва 35 картини, завършени преди пандемията, в началото на тази година. По време на пандемията пък направих двата макета - сцените от трети век преди Христа и от Берлин 1945-та година, финалния етап от сраженията във Втората световна война. В месеците на изолацията се фокусирах върху тях, понеже изработката на фигурите на войници изисква много дълго време. Буквално не знаех кога е ден и нощ тогава. 

Кое е това, което те ръководи, когато рисуваш? 

Чувството за свобода. Но предпочитам да рисувам без да чакам специално вдъхновение. Просто сядам зад платното и започвам. 

Започнал си изключително рано с първата изложба - едва на осем. Как се променяш с времето и то в години, в които винаги има най-бурна промяна?

Опитвам се да ставам по-добър, изложба след изложба. 

Живял си в Брюксел и Будапеща, а в момента в София. Какъв опит получи там? 

В Белгия се запалих по рисуването на малки фигурки след посещението на Ватерло. Започнах да правя войници от Наполеоновите войни. И разбира се от много други епохи - Античността, Средновековието, Първата и Втората световна война. 

Какви отзиви получи за изложбата?

Посетителите са впечатлени от начина, по който съчетавам цветовете, енергията, с която работя и свободата, която картините носят. 

Кои са големите ти вдъхновители?

Ван Гог, Джаксън Полък, Рембранд. 

Най-важното лично за теб нещо, което си чул за твоите картини? 

Че се харесват на хора на всички възрасти. От малки деца до познавачи на изкуството.

Интервю на Райко Байчев