Активисти от Бурятия молят Байдън да помогне за отделяне на "поробените от Русия" народи

„С нашия призив ние се присъединяваме към Седмицата на поробените нации, която се провежда ежегодно в Съединените щати от приемането на Резолюцията от Конгреса през 1959 г.", пишат в писмото си те. Нататък отбелязват, че е важно да заявят позицията си и "да лишат Москва от монопола, който си е присвоила", претендирайки, че говори от името на техните страни.

"Ние не виждаме бъдещето на нашите народи като част от Русия и не искаме да бъдем отговорни за военните престъпления на Кремъл“, казва Виталий Ромашкин, представител на фино-угорския народ ерзя.

Русия блокира сайта на фондация "Свободна Бурятия", разкрила, че 500 буряти са отказали да воюват в Украйна

Федералната служба на Русия за надзор на съобщенията и масовите комуникации "Роскомнадзор" блокира по искане на Генералната прокуратура...

Прочети повече

Представители на Бурятия, Татарстан и Мордовия направиха акция във Вашингтон, развявайки знамената на своите народи. 

"Като бурятка ме боли да осъзная, че Кремъл използва бурятските момчета, за да постигне престъпните си цели - да завземе нови територии и да разшири границите на империята си. Всъщност войната е всичко, което Москва може да предложи на момчетата от бурятските села. Да умрат като пушечно месо при поредната завоевателна война на руснаците. Аз не искам такова бъдеще за Бурятия и моя народ. Затова днес сме тук не само за да осъдим военната агресия срещу Украйна,но и да потърсим подкрепа сред американското общество. Ние, автохтонните народи, живеещи в Руската федерация, всъщност сме заложници на Москва и този режим. Оставиха ни само този избор: или да воюваме, или да отидем в затвора, ако не подкрепяме руската агресия", казва бурятската активистка Раджана Дугар-ДеПонте.

През следващата седмица от организацията планират да проведат онлайн пресконференция с членове на други национални движения, сред които башкири и калмици. След това ще имат митинги в Ню Йорк, Филаделфия и Кливланд, за да заявят отново своята позиция. "Днес ние сме в същата позиция, в която бяха Украйна, Естония, Литва или Латвия преди 40 години. Ще се борим за деколонизация и в тази борба се нуждаем от подкрепата на развитите демокрации", казват те.