Ердоган срещу гнева на ислямистките си съюзници

Дали най-големият съюзник на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган не се превърна в негов най-голям враг? Този въпрос е все по-логичен, след като религиозното братство на имам Фетхуллах Гюлен, което от десет години е безрезервен поддръжник на лидера на управляващата Партия на справедливостта и развитието, преди няколко месеца се превърна в един от най-острите му критици в Турция.

Разделението вече не може да бъде скрито, след като миналата седмица вестник „Тараф” публикува поверителен компрометиращ документ от 2004 година. Той представлява писмо, подписано от Ердоган и президента Абдуллах Гюл, по това време министър на външните работи. В него Националният съвет за сигурност иска от правителството да вземе мерки, за да „сложи край” на движението „Гюлен”. Фетхуллах Гюлен, който от 1999 година живее в САЩ, изрази огромното си изумление.

Тези разкрития подсилиха климата на подозрение в управляващата ислямо-консервативна партия. Войната между хората на Ердоган и тези на Гюлен вече е обявена, а неин фон ще бъдат президентските избори през 2014 година. „Гюленистите” вече не крият несъгласието си с твърде едноличния начин на управление на Ердоган. Вестник „Заман”, който е един от големите турски вестници и принадлежи на братството на Гюлен, отправя неспирни критики.

Държавен преврат срещу образователната система

Последният повод за раздори бе решението на правителството да затвори хиляди частни учебни заведения за допълнителна подготовка на учениците. Движението „Гюлен” вля големи инвестиции в тази частна образователна мрежа и нейните 3500 класни стаи се превърнаха в един от главните му източници на приходи, както и гаранция за неговата независимост. До няколко дни Ердоган може реши съдбата на тези заведения.

Това решение накара много хора в управляващата партия да подскочат. Депутатът Идрис Бал, един от малкото, които се осмеляват да покажат несъгласието си, бе привикан пред дисциплинарния съвет на партията. Бал, който в понеделник трябваше да подаде оставка, разкритикува „държавния преврат срещу образователната система”. Първите разногласия изплуваха наяве през пролетта по време на демонстрациите на площад „Таксим”. Тогава вицепремиерът Бюлент Арънч, който е близък на Гюлен, изрази своето несъгласие с насилствените репресии, които бяха извършени под ръководството на Ердоган.

Със силното си влияние в полицията, дипломацията, съдебната система и бизнес средите, братството на Гюлен постепенно се обособи като партия в партията, въпреки че нейните членове отричат всякакви политически амбиции.

Le monde