Китай започна проекта на века: Ще произвежда повече енергия от всички АЕЦ във Франция, взети заедно

21 август 2025, 15:13 часа 22695 прочитания 0 коментара

Китай започна активно строителството на най-голямата водноелектрическа язовирна стена в света на тибетска територия, което предизвика опасения в Индия и Бангладеш. Според местните медии церемонията по откриването на церемонията е била открита от китайския премиер Ли Цян още през юли и е дала старт на строителството на река Ярлунг Цангпо. Реката тече през тибетското плато. Проектът предизвика критики заради потенциалното му въздействие върху милиони индийци и бангладешци, живеещи по поречието, както и върху околната среда и местните тибетци. 

Пекин твърди, че проектът, чиято стойност се оценява на 1,2 трлн. юана (167 млрд. долара), ще даде приоритет на опазването на околната среда и ще стимулира местното благоденствие. След завършването му проектът, известен също като водноелектрическа централа "Мотуо", ще измести язовира "Три клисури" като най-големия в света и ще може да произвежда три пъти повече енергия, съобщава BBC. Освен това се смята, че ще може да произвежда повече енергия от всички АЕЦ във Франция, взети заедно.

Експерти и официални лица изразиха опасения, че новата язовирна стена ще даде възможност на Китай да контролира или отклонява трансграничната река Ярлунг Цангпо, която тече на юг към индийските щати Аруначал Прадеш и Асам, както и към Бангладеш, където се влива в реките Сианг, Брахмапутра и Джамуна.

Още: Оценка: Китай разширява ударно ядрения си арсенал, комунистите се подсигуряват при провал в Тайван

В доклад от 2020 г., публикуван от австралийския мозъчен тръст Lowy Institute, се отбелязва, че "контролът над тези реки в Тибетското плато ефективно дава на Китай контрол над индийската икономика".

Загриженост от страна на Индия

В интервю за информационната агенция PTI по-рано през юли министър-председателят на Аруначал Прадеш Пема Кханду изрази загриженост, че реките Сианг и Брахмапутра може да "изсъхнат значително", след като язовирът бъде завършен. Той добави, че язовирът "ще представлява екзистенциална заплаха за нашите хора и нашия поминък. Това е доста сериозно, защото Китай може дори да го използва като нещо като "водна бомба". "Да предположим, че язовирът бъде построен и те изведнъж пуснат водата, тогава цялата ни зона Сианг ще бъде унищожена", каза той. "По-специално племето Ади и подобни групи... ще видят как цялото им имущество, земя и особено човешки живот, ще претърпят опустошителни последици".

През януари говорител на индийското министерство на външните работи заяви, че са изразили загриженост пред Китай относно въздействието на мегаязовирите и са призовали Пекин да "гарантира, че интересите на държавите надолу по течението" няма да бъдат накърнени. Те също така са подчертали "необходимостта от прозрачност и консултации с държавите надолу по течението".

Още: Как Индия се превърна в "пералня" за руския петрол и в спонсор на Путин?

Индия планира да построи водноелектрическа язовирна стена на река Сианг, която да действа като буфер срещу внезапни изпускания на вода от китайската язовирна стена и да предотвратява наводнения в техните райони. Китайското външно министерство вече отговори на Индия, като заяви през 2020 г., че Китай има "легитимно право" да изгради язовирна стена на реката и е взел предвид въздействието върху долното течение.

Бангладеш също изрази загриженост пред Китай относно проекта, като през февруари официални представители изпратиха писмо до Пекин с искане за повече информация за язовира.

Хидроенергиен потенциал

Китайските власти отдавна са забелязали хидроенергийния потенциал на местоположението на язовира в Тибетския автономен регион. Той се намира в огромен каньон, за който се казва, че е най-дълбок и най-дълъг на сушата в света, по протежение на участък, където Ярлунг Цангпо – най-дългата река в Тибет – прави рязък завой около планината Намча Барва. В процеса на този завой – наречен "Големият завой" – реката спада със стотици метри. По-ранни доклади сочеха, че властите планират да прокопаят няколко тунела с дължина 20 км през планината Намча Барва, през които да отклонят част от реката.

Още: Най-мистериозната планина в Хималаите, където алпинистите остаряват за часове

В доклад на Xinhua се посочва, че инженерите ще извършат "изправящи" работи и "отклоняване на водата през тунели", за да построят пет каскадни електроцентрали. Xinhua също така съобщава, че електроенергията от язовира ще се предава главно извън региона, за да се използва другаде, като същевременно се задоволяват нуждите на Тибет. 

Китай отдавна гледа към стръмните долини и мощните реки в селските райони на запад, където се намират тибетските територии, с цел да построи мегаязовири и водноелектрически централи, които да поддържат енергийните нужди на източните метрополиси на страната. Президентът Си Цзинпин лично е настоявал за това в политиката, наречена "xidiandongsong" или "изпращане на електроенергия от запад на изток".

Китайското правителство и държавните медии представят тези язовири като решение, от което всички печелят, тъй като намалява замърсяването и генерира чиста енергия, като в същото време подобрява живота в селските райони. Активистите обаче твърдят, че язовирите са поредният пример за експлоатацията на тибетците и земята им от Пекин, а протестите в миналото са били потушени.

Още: Кой е най-дълбокият язовир в България?

Миналата година китайското правителство арестува стотици тибетци, които протестираха срещу друг язовир за производство на електроенергия. Протестът завърши с арести и побой, като някои хора бяха сериозно ранени, припомня BBC. Съществуват и опасения за околната среда във връзка с наводняването на тибетските долини, известни с биологичното си разнообразие, и възможните опасности от изграждането на язовири в регион, в който има много сеизмични разломи.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Яна Баярова
Яна Баярова Отговорен редактор
Новините днес