Германия се готви да затвори близо половината от капацитета на ядрената си енергетика преди края на тази година, увеличавайки натиска върху европейските мрежи, които се борят с една от най-сериозните енергийни кризи.
Затварянето на атомните мощности Grohnde, Gundremmingen C и Brokdorf, което е част от плановете за спиране на ядрената енергетика в страната, ще оставят Германия с едва три атомни електроцентрали, които също ще бъдат спрени от операции в края на 2022 година. Освен спад в доставките на ток, затварянето на мощностите ще премахне източници на енергия с нисък въглероден отпечатък в страна, където отделянето на вредни емисии е във възход, пише Bloomberg.
След бедствието с АЕЦ Фукушима в Япония през 2011 година, Германия се зае да извади от експлоатация всичките си ядрени реактори. Към онзи момент страната бе лидер във възобновяемата енергия, но поетапното спиране на ядрените мощности увеличи зависимостта от въглищата и лигнит в производството на електроенергия.
Германия изостана в състезанието за въглеродна неутралност след като направи сериозни отстъпки спрямо лобиращите за въглища, протестиращите срещу вятърните ферми и производителите, особено спрямо автомобилните производители.
„От гледна точка на чистите емисии винаги е била съмнителна идея да се затвори немската ядрена енергия, преди централите да са достигнали края на живота си“, каза Ханс Кьониг, ръководител възложени проекти в Aurora Energy Research.
"Беше ясно, че поетапното спиране на ядрената енергия ще се нуждае от това централите за въглища и газ да работят повече, следователно да предизвикват значителни допълнителни емисии.", казва той.
Атомните централи са проектирани да генерират енергия денонощно, осигурявайки ценен резерв, когато вятърът не духа или слънцето не грее. Въпреки че спиранията са оповестени от години и е малко вероятно да причинят скок в цените, премахването на 4 гигавата базово натоварване подчертава намаляващия резерв от буферен капацитет в Германия. Това е една от причините цените да са по-високи през следващата година: цената на електричеството с доставка 2022 г. е скочило повече от пет пъти тази година.
Моментът за затваряне на атомни мощности едва ли може да е по-лош. Цените на електроенергията докосват рекордни стойности в Европа, а Германия ще трябва да разчита на ток от газ и въглища за още над 20 години, преди и тези източници да бъдат изключени.
По думите на Ханс Кьониг, оставянето на атомните централи не е вариант, тъй като те изискват инвестиции за стотици милиони евро.
От друга страна засилването на зависимостта от изкопаеми горива ще увеличи вредните емисии допълнително, като Германия не е единствената с подобна перспектива. Редица страни в Европа увеличиха енергията, произвеждана чрез въглища през последните месеци, след като доставчиците на газ не успяха да посрещнат силното търсене, а токът от вятърна енергия не успя да компенсира разликата.
Германия възнамерява да спре всички централи на въглища до 2038 година, а тези работещи на лигнитни въглища да намалеят с 16% до 2024 година. Към тази година цените на въглеродните емисии и разрастването на възобновяемата енергия ще са ограничили производството на въглища в Германия значително, посочват от Международната агенция за енергетика. (IEA)
А тази тенденция ще се умножи, като голяма част от Европа също ще реши да „излезе от въглищата“, което ще провокира вероятно увеличение на активите на възобновяемата енергия в дългосрочен план, казва Сабрина Кернбихлер, анализатор в S&P Global Platts.
В краткосрочен план въглищата помагат за преодоляване на недостига в доставките.
Едно немско предприятие, Uniper SE, отложи планираното извеждане от експлоатация на своята въглищна централа Scholven-B след края на 2022 г. след забавяне на изграждането на резервен газов блок на обекта.
Това ще осигури известно облекчение, тъй като напрежението на пазара продължава. Въпреки, че това няма да помогне на Германия да постигне нулеви цели.
