Как икономиката на Великобритания се промени по време на 70-годишното управление на кралицата?

Маслото, беконът и месото се разпределят по дажби през 1952 г., когато британската икономика все още понася последствията от Втората световна война.

Парите се броят в шилинги, мъжете носят вратовръзки дори в почивните дни, а посетителите на кръчми могат да се насладят на халба бира само за 6 пенса, предава Bloomberg.

Днес костюмите и парите в брой са много по-малко позната гледка в британския пъб, докато виното и джинът са станали много по-популярни питиета. За закупуването на къщите, за които някога е бил достатъчен доходът на един човек, вече трябва да работят двама.

Все още някои проблеми от онази епоха остават познати. Инфлацията е 11,2%, когато Елизабет II става кралица. Това е и прогнозата, което икономистите очакват да се сбъдне по-късно тази година.

Великобритания като цяло е забогатяла. Кохортата, родена през 1952 г., е имала доходи, по-високи от средните на другите свои съграждани през целия си живот, сочат данни на Института за фискални изследвания. За седем десетилетия средната продължителност на живота се е увеличила със седем години.

Всяка година кралица Елизабет II прави коледно обръщение към своите поданици;

Източник: Getty Images

Междувременно икономиката претърпява редица възходи и падения. Въпреки петролните сътресения, валутните кризи, финансовите сривове, излизането на Великобритания от Европейския съюз и пандемията, преобладаващата тенденция е тази на растеж.

Голяма част него е подхранена от бума на услугите, който процъфтяват с отслабването на производствения сектор. След като дерегулацията в банкирането направи Великобритания глобален финансов център, делът на работните места във фабриките, намалява до едва 7%, от почти 30% през 1952 година.

Най-голямата промяна в икономиката на Великобритания

Никъде трансформацията на Великобритания не е била по-очевидна, отколкото на пазара на жилища. Средната цена на жилищата е скочила от по-малко от 2000 британски лири, което се равнява на около 60 000 британски лири днес, до рекордните 270 000 британски лири, сочат данни на Nationwide Building Society.

Това означава, че жилищното строителство е изпреварило значително инфлацията и растежа на доходите. В някои години сферата е генерирала повече богатство за собствениците на жилища, отколкото последните са печелили от заетостта си.

Кралица Елизабет II и министър-председателят Уинстън Чърчил (вляво от нея), чийто втори мандат е в периода 1951-1955 г., в Бъкингамския дворец, 03.12.1952 година;

Източник: Getty Images

Тези увеличения заложиха нови изисквания към финансите на хората, които купуват имоти. Много семейства сега се нуждаят от два дохода, за да си позволят жилище, докато през 1952 г. дом осигуряват основно заплатите на мъжете.

Собствеността на жилища нарасна през втората половина на миналия век. Промяната се ускори при Маргарет Тачър, която популяризира визията си за „демокрация на собствеността“, като насърчи общинските наематели да купуват домовете си през 80-те години.

Британците ще похарчат стотици милиони за платинения юбилей на кралицата

От празненства на открито до колекционерски предмети, Великобритания е готова да похарчи стотици милиони за кралски сувенири,...

Прочети повече

Тенденцията обаче се обръща през последните 20 години поради рязкото увеличение на цените на жилищата. Скокът в цените на жилищата през последното десетилетие е подсилен от рекордно ниските лихвени проценти. Откакто е основана през 1694 г., лихвеният процент на Банката на Англия никога не е падал под 2%, което се променя през 2009 година.

След това идват финансовата криза, последвана от период на бавен растеж и пандемията. Банката на Англия отговори с натиск на лихвите близо до нулата и купуване на облигации. Сега, когато инфлацията е достигнала 40-годишен връх, e време да дойде краят на тази ера.

За тези 70 години средното ниво на инфлацията е едва 5%, а цените през периода са отбелязали ръст от почти 24 пъти.

Великобритания вече не е търговската сила, каквато беше. През 1960 г. тя е отговорна за почти 9% от световния износ на стоки. Сега делът е малко повече от 2%.

Спадът дойде, тъй като производството се измести към икономики с по-ниски производствени разходи като Китай. Допълнителен период на слабост бе причинен от Брекзит, като износът се възстановява от пандемията по-бавно, отколкото в съседните страни.