България често е сравнявана с Хърватия по отношение на подхода и ефекта от приемането на еврото. Сравнение обаче може да се направи и по линията на имотния пазар, който в Хърватия става все по-недостъпен - с ръст на цените, въпреки спада при сключените сделки.
В края на 2025 г. жилищният фонд в България достига 4 360 805 жилища – с 36 612 повече спрямо предходната година, докато населението намалява с 14 153 души.
Разходите за наем и комунални услуги се превръщат във все по-сериозно финансово бреме за наемателите в Германия, показва представително проучване на института „ЮГов“ (YouGov), проведено по поръчка на „Постбанк“ (Postbank) и цитирано от ДПА.
България е първа в ЕС по ръст на цените за строителство на нови жилищни сгради за периода 2015-2025 година. Средната стойност за Съюза е 48,2%, а България води класацията с цели 166,1%.
Купувачите дръпнаха ръчната спирачка на имотния пазар, но въпреки това жилищата у нас продължават да поскъпват.
Според официални данни на Националния статистически институт, въпреки че се наблюдава отчетлив спад на броя на сделките, има ръст в цените на имотите.
Жилищата в Атина и Солун са поскъпнали с над 90% в периода 2018-2025 г., а над 2 млн. жилища са необитаеми. Това съобщава електронното издание на гръцкия вестник "Прото тема", позовавайки се на анализ на експертен независим орган към парламента.
Редакционният екип ви представя най-важните икономически новини за изминалия ден, 23 юни 2026 г.
Замразяват минималната заплата до 2028 г.
Правителството планира да запази минималната работна заплата на ниво 620,20 евро през целия период 2026-2028 г., като същевременно подготвя въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители и работещите в съдебната система.
И в момента съществува форма на прогресивно облагане на имотите. Съгласно Закона за местните данъци и такси основното жилище, в което собственикът живее, се облага с 50% намаление на данъка.
Предлагането на жилища в София и другите големи градове изпревари търсенето в първите месеци на 2026 година, като това на практика прекъсва досегашния около 12-годишен "пазар на продавача“.
Около 12% от общия жилищен фонд в Гърция, или около 800 000 имота в цялата страна, остават празни и редица от тях при определени условия биха могли да бъдат активирани в борбата с жилищната криза, предаде гръцкото издание Kathimerini.
ЕС се нуждае от 650 млрд. евро допълнителни инвестиции годишно, за да задоволи нарастващото търсене на жилища. Това заяви кипърският вътрешен министър Константинос Йоану, който председателства неформалната среща на европейските министри по въпросите на жилищното настаняване в Никозия във вторник.
България ще има нова национална жилищна стратегия, като разработването й предстои да бъде възложено. В заданието за тази стратегия ще има акцент върху проблемите по отношение на социалните жилища и квартали, дефинирани чрез данни и изследвания - социално-икономически, статистически, пространствени, териториално-устройствени, социологически, финансови и успешни практики.
Първото тримесечие на 2026 г. бележи преход към по-умерен и балансиран пазар, след силния финал на 2025 г. Ако през изминалата година се наблюдаваше ускорен растеж и висока активност, то началото на 2026 г. се характеризира с успокояване на темповете и по-предпазливо поведение от страна на участниците.
Цените на жилищата в България са нараснали с цели 157 на сто за последните десет години, в периода от 2015 г. до края на 2025 г. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, според които страната ни се нарежда на четвърто място сред държавите с най-силен ръст на цените на жилищата в Европейския съюз (ЕС) в разглеждания период.
Само за четвъртото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 5,5 на сто на годишна база, а наемите – с 3,2 на сто.
Охлаждането на имотния пазар у нас започна. След рекордния ръст през 2025 г., според новите данни предлагането се е увеличило, а броят на сделките спада, което е ясен сигнал за навлизане в по-балансирана фаза.
Охлаждането на имотния пазар у нас започна. След рекордния ръст през 2025 г., според новите данни предлагането се е увеличило, а броят на сделките спада, което е ясен сигнал за навлизане в по-балансирана фаза.
България често е сравнявана с Хърватия по отношение на подхода и ефекта от приемането на еврото. Сравнение обаче може да се направи и по линията на имотния пазар, който в Хърватия става все по-недостъпен - с ръст на цените, въпреки спада при сключените сделки.
Предлагането на жилища в София и другите големи градове изпревари търсенето в първите месеци на 2026 година, като това на практика прекъсва досегашния около 12-годишен "пазар на продавача“.
Редакционният екип ви представя най-важните икономически новини за изминалия ден, 23 юни 2026 г.
Замразяват минималната заплата до 2028 г.
Правителството планира да запази минималната работна заплата на ниво 620,20 евро през целия период 2026-2028 г., като същевременно подготвя въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители и работещите в съдебната система.
България ще има нова национална жилищна стратегия, като разработването й предстои да бъде възложено. В заданието за тази стратегия ще има акцент върху проблемите по отношение на социалните жилища и квартали, дефинирани чрез данни и изследвания - социално-икономически, статистически, пространствени, териториално-устройствени, социологически, финансови и успешни практики.
Първото тримесечие на 2026 г. бележи преход към по-умерен и балансиран пазар, след силния финал на 2025 г. Ако през изминалата година се наблюдаваше ускорен растеж и висока активност, то началото на 2026 г. се характеризира с успокояване на темповете и по-предпазливо поведение от страна на участниците.
Жилищата в Атина и Солун са поскъпнали с над 90% в периода 2018-2025 г., а над 2 млн. жилища са необитаеми. Това съобщава електронното издание на гръцкия вестник "Прото тема", позовавайки се на анализ на експертен независим орган към парламента.
Купувачите дръпнаха ръчната спирачка на имотния пазар, но въпреки това жилищата у нас продължават да поскъпват.
Според официални данни на Националния статистически институт, въпреки че се наблюдава отчетлив спад на броя на сделките, има ръст в цените на имотите.
Около 12% от общия жилищен фонд в Гърция, или около 800 000 имота в цялата страна, остават празни и редица от тях при определени условия биха могли да бъдат активирани в борбата с жилищната криза, предаде гръцкото издание Kathimerini.
България е първа в ЕС по ръст на цените за строителство на нови жилищни сгради за периода 2015-2025 година. Средната стойност за Съюза е 48,2%, а България води класацията с цели 166,1%.
И в момента съществува форма на прогресивно облагане на имотите. Съгласно Закона за местните данъци и такси основното жилище, в което собственикът живее, се облага с 50% намаление на данъка.
В края на 2025 г. жилищният фонд в България достига 4 360 805 жилища – с 36 612 повече спрямо предходната година, докато населението намалява с 14 153 души.
Цените на жилищата в България са нараснали с цели 157 на сто за последните десет години, в периода от 2015 г. до края на 2025 г. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, според които страната ни се нарежда на четвърто място сред държавите с най-силен ръст на цените на жилищата в Европейския съюз (ЕС) в разглеждания период.
Само за четвъртото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 5,5 на сто на годишна база, а наемите – с 3,2 на сто.
Разходите за наем и комунални услуги се превръщат във все по-сериозно финансово бреме за наемателите в Германия, показва представително проучване на института „ЮГов“ (YouGov), проведено по поръчка на „Постбанк“ (Postbank) и цитирано от ДПА.
ЕС се нуждае от 650 млрд. евро допълнителни инвестиции годишно, за да задоволи нарастващото търсене на жилища. Това заяви кипърският вътрешен министър Константинос Йоану, който председателства неформалната среща на европейските министри по въпросите на жилищното настаняване в Никозия във вторник.
България често е сравнявана с Хърватия по отношение на подхода и ефекта от приемането на еврото. Сравнение обаче може да се направи и по линията на имотния пазар, който в Хърватия става все по-недостъпен - с ръст на цените, въпреки спада при сключените сделки.
В края на 2025 г. жилищният фонд в България достига 4 360 805 жилища – с 36 612 повече спрямо предходната година, докато населението намалява с 14 153 души.
Разходите за наем и комунални услуги се превръщат във все по-сериозно финансово бреме за наемателите в Германия, показва представително проучване на института „ЮГов“ (YouGov), проведено по поръчка на „Постбанк“ (Postbank) и цитирано от ДПА.
България е първа в ЕС по ръст на цените за строителство на нови жилищни сгради за периода 2015-2025 година. Средната стойност за Съюза е 48,2%, а България води класацията с цели 166,1%.
Купувачите дръпнаха ръчната спирачка на имотния пазар, но въпреки това жилищата у нас продължават да поскъпват. Според официални данни на Националния статистически институт, въпреки че се наблюдава отчетлив спад на броя на сделките, има ръст в цените на имотите.
Жилищата в Атина и Солун са поскъпнали с над 90% в периода 2018-2025 г., а над 2 млн. жилища са необитаеми. Това съобщава електронното издание на гръцкия вестник "Прото тема", позовавайки се на анализ на експертен независим орган към парламента.
Редакционният екип ви представя най-важните икономически новини за изминалия ден, 23 юни 2026 г. Замразяват минималната заплата до 2028 г. Правителството планира да запази минималната работна заплата на ниво 620,20 евро през целия период 2026-2028 г., като същевременно подготвя въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители и работещите в съдебната система.
Жилищата представляват най-големия дял от разходите на домакинствата, но наемите варират драстично в различните части на Европа.
Управляващите от "Прогресивна България" планират вдигане на данъците за второ и следващо жилище и това разбуни духовете в социалните мрежи.
И в момента съществува форма на прогресивно облагане на имотите. Съгласно Закона за местните данъци и такси основното жилище, в което собственикът живее, се облага с 50% намаление на данъка.
България и Румъния влязоха заедно в ЕС през 2007 г., но от тогава икономическият им път се раздели. Особена разлика има по отношение на имотния пазар.
Предлагането на жилища в София и другите големи градове изпревари търсенето в първите месеци на 2026 година, като това на практика прекъсва досегашния около 12-годишен "пазар на продавача“.
Богатството на българите към края на 2025 г. се увеличава с 14.6 на сто и е достигнало един трилион и 85 милиона лева или 478 на сто от БВП.
Около 12% от общия жилищен фонд в Гърция, или около 800 000 имота в цялата страна, остават празни и редица от тях при определени условия биха могли да бъдат активирани в борбата с жилищната криза, предаде гръцкото издание Kathimerini.
ЕС се нуждае от 650 млрд. евро допълнителни инвестиции годишно, за да задоволи нарастващото търсене на жилища. Това заяви кипърският вътрешен министър Константинос Йоану, който председателства неформалната среща на европейските министри по въпросите на жилищното настаняване в Никозия във вторник.
България ще има нова национална жилищна стратегия, като разработването й предстои да бъде възложено. В заданието за тази стратегия ще има акцент върху проблемите по отношение на социалните жилища и квартали, дефинирани чрез данни и изследвания - социално-икономически, статистически, пространствени, териториално-устройствени, социологически, финансови и успешни практики.
Първото тримесечие на 2026 г. бележи преход към по-умерен и балансиран пазар, след силния финал на 2025 г. Ако през изминалата година се наблюдаваше ускорен растеж и висока активност, то началото на 2026 г. се характеризира с успокояване на темповете и по-предпазливо поведение от страна на участниците.
Цените на жилищата в България са нараснали с цели 157 на сто за последните десет години, в периода от 2015 г. до края на 2025 г. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, според които страната ни се нарежда на четвърто място сред държавите с най-силен ръст на цените на жилищата в Европейския съюз (ЕС) в разглеждания период. Само за четвъртото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 5,5 на сто на годишна база, а наемите – с 3,2 на сто.
След години на силен ръст, ограничено предлагане и ускорени решения, пазарът на недвижими имоти в България започва да се пренастройва.
Охлаждането на имотния пазар у нас започна. След рекордния ръст през 2025 г., според новите данни предлагането се е увеличило, а броят на сделките спада, което е ясен сигнал за навлизане в по-балансирана фаза.
