България е първа в ЕС по ръст на цените за строителство на нови жилищни сгради за периода 2015-2025 година. Средната стойност за Съюза е 48,2%, а България води класацията с цели 166,1%.
Купувачите дръпнаха ръчната спирачка на имотния пазар, но въпреки това жилищата у нас продължават да поскъпват.
Според официални данни на Националния статистически институт, въпреки че се наблюдава отчетлив спад на броя на сделките, има ръст в цените на имотите.
Жилищата в Атина и Солун са поскъпнали с над 90% в периода 2018-2025 г., а над 2 млн. жилища са необитаеми. Това съобщава електронното издание на гръцкия вестник "Прото тема", позовавайки се на анализ на експертен независим орган към парламента.
Редакционният екип ви представя най-важните икономически новини за изминалия ден, 23 юни 2026 г.
Замразяват минималната заплата до 2028 г.
Правителството планира да запази минималната работна заплата на ниво 620,20 евро през целия период 2026-2028 г., като същевременно подготвя въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители и работещите в съдебната система.
И в момента съществува форма на прогресивно облагане на имотите. Съгласно Закона за местните данъци и такси основното жилище, в което собственикът живее, се облага с 50% намаление на данъка.
Предлагането на жилища в София и другите големи градове изпревари търсенето в първите месеци на 2026 година, като това на практика прекъсва досегашния около 12-годишен "пазар на продавача“.
Около 12% от общия жилищен фонд в Гърция, или около 800 000 имота в цялата страна, остават празни и редица от тях при определени условия биха могли да бъдат активирани в борбата с жилищната криза, предаде гръцкото издание Kathimerini.
ЕС се нуждае от 650 млрд. евро допълнителни инвестиции годишно, за да задоволи нарастващото търсене на жилища. Това заяви кипърският вътрешен министър Константинос Йоану, който председателства неформалната среща на европейските министри по въпросите на жилищното настаняване в Никозия във вторник.
България ще има нова национална жилищна стратегия, като разработването й предстои да бъде възложено. В заданието за тази стратегия ще има акцент върху проблемите по отношение на социалните жилища и квартали, дефинирани чрез данни и изследвания - социално-икономически, статистически, пространствени, териториално-устройствени, социологически, финансови и успешни практики.
Първото тримесечие на 2026 г. бележи преход към по-умерен и балансиран пазар, след силния финал на 2025 г. Ако през изминалата година се наблюдаваше ускорен растеж и висока активност, то началото на 2026 г. се характеризира с успокояване на темповете и по-предпазливо поведение от страна на участниците.
Цените на жилищата в България са нараснали с цели 157 на сто за последните десет години, в периода от 2015 г. до края на 2025 г. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, според които страната ни се нарежда на четвърто място сред държавите с най-силен ръст на цените на жилищата в Европейския съюз (ЕС) в разглеждания период.
Само за четвъртото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 5,5 на сто на годишна база, а наемите – с 3,2 на сто.
Охлаждането на имотния пазар у нас започна. След рекордния ръст през 2025 г., според новите данни предлагането се е увеличило, а броят на сделките спада, което е ясен сигнал за навлизане в по-балансирана фаза.
Цените на жилищата в страната са се увеличили с едва 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие (трето тримесечие на 2025 година).
При покупка на жилище в ново строителство решението често се взема още преди сградата да е завършена. Затова за много купувачи остава въпросът как реално ще изглежда мястото, в което ще живеят - не само като разпределение, а като усещане за пространство, среда и организация на комплекса.
След присъединяването на България към еврозоната, се очертава нова динамика на пазара на жилищни недвижими имоти. Пазарът започва постепенно да се връща към по-умерен и устойчив ритъм, след рекордната активност през 2025 г., когато много купувачи ускориха решенията си в очакване на въвеждането на еврото.
Охлаждането на имотния пазар у нас започна. След рекордния ръст през 2025 г., според новите данни предлагането се е увеличило, а броят на сделките спада, което е ясен сигнал за навлизане в по-балансирана фаза.
След присъединяването на България към еврозоната, се очертава нова динамика на пазара на жилищни недвижими имоти. Пазарът започва постепенно да се връща към по-умерен и устойчив ритъм, след рекордната активност през 2025 г., когато много купувачи ускориха решенията си в очакване на въвеждането на еврото.
Предлагането на жилища в София и другите големи градове изпревари търсенето в първите месеци на 2026 година, като това на практика прекъсва досегашния около 12-годишен "пазар на продавача“.
Редакционният екип ви представя най-важните икономически новини за изминалия ден, 23 юни 2026 г.
Замразяват минималната заплата до 2028 г.
Правителството планира да запази минималната работна заплата на ниво 620,20 евро през целия период 2026-2028 г., като същевременно подготвя въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители и работещите в съдебната система.
България ще има нова национална жилищна стратегия, като разработването й предстои да бъде възложено. В заданието за тази стратегия ще има акцент върху проблемите по отношение на социалните жилища и квартали, дефинирани чрез данни и изследвания - социално-икономически, статистически, пространствени, териториално-устройствени, социологически, финансови и успешни практики.
Първото тримесечие на 2026 г. бележи преход към по-умерен и балансиран пазар, след силния финал на 2025 г. Ако през изминалата година се наблюдаваше ускорен растеж и висока активност, то началото на 2026 г. се характеризира с успокояване на темповете и по-предпазливо поведение от страна на участниците.
Цените на жилищата в страната са се увеличили с едва 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие (трето тримесечие на 2025 година).
Около 12% от общия жилищен фонд в Гърция, или около 800 000 имота в цялата страна, остават празни и редица от тях при определени условия биха могли да бъдат активирани в борбата с жилищната криза, предаде гръцкото издание Kathimerini.
Жилищата в Атина и Солун са поскъпнали с над 90% в периода 2018-2025 г., а над 2 млн. жилища са необитаеми. Това съобщава електронното издание на гръцкия вестник "Прото тема", позовавайки се на анализ на експертен независим орган към парламента.
България е първа в ЕС по ръст на цените за строителство на нови жилищни сгради за периода 2015-2025 година. Средната стойност за Съюза е 48,2%, а България води класацията с цели 166,1%.
Купувачите дръпнаха ръчната спирачка на имотния пазар, но въпреки това жилищата у нас продължават да поскъпват.
Според официални данни на Националния статистически институт, въпреки че се наблюдава отчетлив спад на броя на сделките, има ръст в цените на имотите.
И в момента съществува форма на прогресивно облагане на имотите. Съгласно Закона за местните данъци и такси основното жилище, в което собственикът живее, се облага с 50% намаление на данъка.
Цените на жилищата в България са нараснали с цели 157 на сто за последните десет години, в периода от 2015 г. до края на 2025 г. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, според които страната ни се нарежда на четвърто място сред държавите с най-силен ръст на цените на жилищата в Европейския съюз (ЕС) в разглеждания период.
Само за четвъртото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 5,5 на сто на годишна база, а наемите – с 3,2 на сто.
ЕС се нуждае от 650 млрд. евро допълнителни инвестиции годишно, за да задоволи нарастващото търсене на жилища. Това заяви кипърският вътрешен министър Константинос Йоану, който председателства неформалната среща на европейските министри по въпросите на жилищното настаняване в Никозия във вторник.
При покупка на жилище в ново строителство решението често се взема още преди сградата да е завършена. Затова за много купувачи остава въпросът как реално ще изглежда мястото, в което ще живеят - не само като разпределение, а като усещане за пространство, среда и организация на комплекса.