42 000 българи получават пенсии от чужбина

През 2014 г. работилите навън и добили право на чужда пенсия български граждани са били 25 793 души, докато през миналата са стигнали 41 963, показва статистиката на Националния осигурителен институт (НОИ). Това са хора, които са работили зад граница и вземат пенсии на базата на международни спогодби и европейски регламенти, пише в. "24 часа".

През миналата година средният размер на българската пенсия на гурбетчиите е бил 235,43 лeва. Това обаче е сумата, която се изплаща само от българския НОИ, а останалите пари, натрупани от осигуровки в чужбина, се изплащат от местния осигурителен институт, така че у нас няма как да се направи статистика реално какъв е средният доход на пенсионера, работил извън България.

Българи получават пенсии от 40 държави, като повечето от тях са членки на ЕС. Има обаче и някои екзотични, като например един получава пенсия от Южна Корея, показват данните на НОИ.

Най-много са хората, които са се пенсионирали в България, като са ползвали стаж от Германия. През миналата година 7449 души са вземали немски пенсии, докато през 2014 г. са били 5799 пенсионери според данните на НОИ.

Над 7000 души са посочили стаж от Гърция. Точно в южната ни съседка е най-голямото увеличение - с 2000 души, на българите, които са се трудили зад граница и са ползвали стажа там за пенсия. Според експерти този ръст се дължи и на забавеното отпускане на пенсии от гръцкия осигурителен институт по време на икономическата криза. Тогава Гърция задържаше пенсионирането на стотици българи, което след стабилизирането на страната се е отпушило.

Малко над 5000 нашенци са ползвали стаж от Испания, а 4000 - от Италия. Един пенсионер пък е посочил стаж от Корея, а 157 - от Канада. Македония също изплаща пенсии на български граждани, като това обикновено са хора, родени в западната ни съседка, които са взели българско гражданство и вече живеят в България.

Общо 7679 е бил броят на пенсиите за инвалидност през миналата година със стаж в друга държава. Тук нарастването е почти двойно - през 2014 г. те са били 4888 души.

Над 6600 пък са българите, които са завършили трудовия си стаж у нас, но след пенсионирането си са отишли да живеят в чужбина и нашите пенсии им се изплащат зад граница. Отново най-много са тези в Германия.

Прави впечатление, че 2/3 от българите с чужди пенсии предпочитат да се приберат в България и да харчат парите, които получават от чуждестранните осигурителни каси. През 2018 г. българите с чужда пенсия, които живеят на територията на България, са били близо 30 000 души, докато тези, които са останали в държавите, където са им отпуснали пенсията - само 12 617 души. Четири години по-рано зад граница са живеели 8895 българи с чуждестранни пенсии, а в България - 16 898 души.

Когато български пенсионер избере да живее в чужбина, НОИ превежда там пенсията му и той я използва. От тези 12 617 българи, които са получавали българска пенсия, живеейки зад граница, пък над 3000 са с инвалидна пенсия. И в тази графа шампион е Германия с 3723 пенсионери, избрали да живеят в страната и получаващи пенсия от България. Тази статистика обаче не включва Турция, тъй като там българските пенсии се изплащат по спогодба, а не по европейски регламент.

9000 пък са чужденците, които получават пенсиите си у нас с посредничеството на НОИ. 5426 от тях са от Русия, 2600 - от Германия, а останалите са от Молдова и Украйна. Според европейските правила НОИ признава осигурителния стаж на нашенците, натрупан в страните от ЕС и в държави, с които страната ни има подписани спогодби, но не и осигурителния доход. Доходът има значение при отпускане на пенсия от държавата, в която се е осигурявал конкретен човек.

За да получат пенсия от чужбина, българите трябва да отговарят на местните условия за излизане в пенсия. В Германия например при стаж от 5 години се придобива право на пенсия. Възрастта, на която трябва да е човек обаче, е между 65 и 67 г. в зависимост от това през коя година е роден. Сумата, която ще се получава, пък се изчисляват по точкова система, като се сравнява доходът, върху който са плащани осигуровките, със средния за страната.

Така например има българи, които взимат и 1500 евро пенсия от Германия, но и такива с по 10-20 евро. Ако българин е работил 4 години Германия и 39 години в България, той няма да има право на чуждата пенсия.

Но Германският пенсионен орган е длъжен да отчете годините работа в България. Той признава правото на българския гражданин на пенсия и му изплаща такава за 4-те години, през които е работил в Германия, останалата сума се формира от българската пенсия.

В Испания пък право на пенсиониране хората имат след 15 г. стаж, а размерът се изчислява на база осигурителните вноски през последните 22 г. Така, ако през по-голямата част от времето са получавали между 1000 и 1500 евро заплата, то пенсията в Испания би била около 400-500 евро.

Изселниците с право на българска пенсия са само 15 410

До 15 410 души е паднал броят на българските изселници, които получават пенсиите си в Турция по споразумението от 1999 г. Това споразумение урежда единствено пенсиите на хора, които имат право на такава от българския НОИ, но не и съвместни пенсии. Обикновено става въпрос за хора, които още при напускането на България след възродителния процес са имали право на пенсия. Споразумението трябва да важи, докато България и Турция подпишат социална спогодба, но това не се случва вече 20 години.

Всяка година умират между 900 и 1000 от получаващите пенсия изселници, показват статистиките на НОИ. Така само за четири години броят на получаващите българска пенсия в Турция е намалял с 2400 души. На година се отпускат между 200 и 400 нови пенсии. Това са хора, които имат някакъв стаж в България, но той е бил недостатъчен да получат пенсия. Така на тях се отпускат пенсии за старост, след като са навършили 75 години. Всяка година изселниците, които получават българска пенсия, трябва да подадат пред НОИ декларация, че са все още живи. Срокът за 2019 г. изтече вчера.

Ако декларацията не е подадена, пенсията се спира. Изплащането се възобновява след получаване в НОИ на въпросната надлежно заверена декларация за живот. Официални органи за заверка на декларациите са посланиците и консулите на България в Турция, турският Институт за социално осигуряване или други длъжностни лица, определени от турското вътрешно законодателство – община, кметство, областна управа, нотариус и т.н.