Роден е Асен Петров, български хирург, учен и преподавател

Семейство

Баща му Маринчо Петров(1817, Плевен-1882, Плевен) е общественик, училищен, черковен и читалищен деец, съратник на Васил Левски, Петко Р. Славейков, Нестор Марков, Йоаким Груев, Емануил Васкидович, Васил Манчев и др. Майка му, Лукса Икономова-Петрова (1827, Бобощица-1910, София) е дъщеря на свещеник от Бобощица, наричана от нея и Бубушчица (днешна Албания), по-късно – преселени в Свищов.

Още: Роден е Йохан Щраус, австрийски композитор (ВИДЕО)

Д-р Асен М. Петров е женен за Елена Григорова Радева-Петрова, учителка по френски език в Първа девическа гимназия – София, учредителка и първа председателка на Дружеството на българките с висше образование. Семейството има четири деца: Мария Ас. Петрова-Минкова – филолог, Любчо-починал на 2 години, Марин Ас. Петров – лекар и Милка Ас. Петрова-Коралова – филолог, писателка. Неговият син, проф. д-р Марин Ас. Петров, става впоследствие ръководител на Първа хирургия на Александровска болница.

Д-р Асен М. Петров почива от сърдечен инфаркт на 21 февруари 1920 година в София.

Образование

Д-р Асен М. Петров е възпитаник на лицея „Свети Сава" в Букурещ. След дипломирането си два семестъра учи медицина в Букурещ, а след това учи и завършва медицина в Монпелие (1889 г.). Работи с професорите хирурзи Debreuil и Tedenat в Монпелие. Стажува в хирургичните клиники на професорите Guyon, Tillaux, de Saint Germain, F. Terrier, Reclus, Kirmisson, Tuffier в Париж и при G. Albert, Schauta, Wertheim във Виена.

Още: Сър Уилям Хершел открива планетата Уран

През 1893 година е назначен за ординатор при д-р Роберт Щирлин в хирургичното отделение на Александровска болница. През 1896 година д-р Асен М. Петров е изпратен за кратко за старши лекар на хирургичното отделение на Пловдивската окръжна болница. Същата година, по препоръка на д-р Роберт Щирлин, той се завръща в София и поема ръководството на хирургичното отделение на Александровска болница като остава ръководител там в течение на 25 години до кончината си. 

При д-р Асен М. Петров са работили в различно време и за различно дълъг период не само като ординатори, но и докато са студенти – медици: д-р Христо Тантилов, който по насоченост от него ръководи по-късно първото ортопедично отделение в България, д-р Иван Доганов, д-р Минко Софрониев, д-р Стоян Белинов, д-р Божирад Татарчев, д-р Иван Кожухаров, д-р Димитър Михайловски, д-р Иван Николиев, д-р Михаил Минев, д-р Евстати Гешов, д-р Ст. Войводов, д-р Р. Цанов, д-р Д. Коларов, д-р А. Киров, д-р А. Башев, д-р Гребенаров, д-р Константин Марков, д-р Петко Момчилов, д-р Асен Проданов и много други.

Войни 1912 – 1919

Д-р Асен М. Петров е военнополеви хирург и организатор на военни болници по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Още: Тим Бърнърс-Лий представя идеята си за World Wide Web

По време на Балканската война д-р Асен М. Петров е началник на Първа софийска дивизионна болница, която по-късно става Военната болница.

По време на Първата световна война д-р Асен М. Петров е началник на XI местна военна болница в София, с централа в училище „Граф Игнатиев“.

Д-р Асен М. Петров участва в изграждането на санаториума за гръдоболни в с. Искрец. През 1916 година той включва този санаториум в ръководената от него XI местна военна болница, като го използва за възстановяване на ранени бойци.

За активната си дейност по време на войните д-р Асен М. Петров получава чин подполковник.

Още: Роден е Астор Пиацола (ВИДЕО)

Умира по-малко от три месеца след сключването на Ньойския договор (27 ноември 1920 г.).

Обществена дейност

Д-р Асен М. Петров е един от седемте членове на Върховния медицински съвет, с председател д-р Марин Руссев[16], който на заседание на 8. ІХ. 1917 взема решение да се открие Медицински факултет към Софийския университет. Д-р Асен М. Петров е избран пръв за професор по хирургия в България. По политически причини изборът не бил утвърден от Академичния съвет на Софийския университет.

Д-р Асен М. Петров е лекарят, който, за да спре по единствения възможен начин загубата на кръв, по принуда ампутира почти отсечените ръце на Стефан Стамболов след атентата на 3 юли 1895 г. На операцията присъства Джеймс Баучер – кореспондент на вестник „Таймс“ в България.

Още: Астрономи от НАСА откриват пръстените на Уран

Той организира военната болница, която България изпраща в помощ на Русия по време на войната ѝ с Япония през 1904 – 5 г. Като признание за тази си дейност е удостоен с руския орден „Св. Анна".

Д-р Асен М. Петров е широко известен не само със своята неуморна работа като хирург и учен, а и със своята публична просветителска дейност и се радва на широко обществено признание.

Научна работа

Д-р Асен М. Петров има публикувани 94 научни трудове от: общата, коремната, гинекологичната , урологичната , черепно-мозъчната , лицевата , шийната и белодробната, ортопедичната, съдовата и пластичната хирургия, от които 11 труда са на чужд език: френски и немски.

Още: Куклата Барби е показана за първи път на панаир за играчки в САЩ

Д-р Асен М. Петров участва с доклади в 3 чуждестранни конгреси по хирургия: в Москва – на XII международен конгрес (1897 г.); в Мадрид – на XIV международен конгрес (1903 г.) и в Белград – на Сръбския конгрес по оперативна медицина през 1911 година. В Мадрид е избран за почетен председател на хирургичната секция на конгреса.

Prof. Dr. Otto Hildebrand, началник на клиниката по хирургия към болницата Charité в Берлин цитира операциите му и го описва като опитен хирург.

Научни приноси

Нож за отваряне на мозъчни абсцеси. A. M. Petroff (1895) Ein neues Instrument, welches das Auffinden und Eröffnen von Hirnabscessen erleichtert. Wiener klinischen Wochenschrift, 51:899

Още: Дмитрий Менделеев представя първата Периодична система на елементите

Д-р Асен М. Петров въвежда методите на асептиката и антисептиката в България. Заедно със своя бивш сътрудник д-р Иван Кожухаров той започва да дезинфектира операционното поле с йод-бензин и йодова тинктура само една година (1909 г.) след въвеждане на метода в световната практика. Нововъведенията на д-р Асен М. Петров са една от съществените причини оперативната му смъртност да спадне до 1,75%.

Д-р Асен М. Петров създава метод за резекция на дебелото черво при карцином – той анастомозира разширената с по-тясната част на червото, като намалява по-широкия отвор посредством шев във формата на кесия (1897 г., 3 случая). Методът е описан и във френската научна литература.

Изобретява нов вид обтуратор – щипка за запушване на чревните краища по време на резекцията им (1906 г.) описана във френската литература.

Отстранява целия ляв дял на черния дроб (при голяма ехинококова киста) – вероятно за пръв път в световната литература (1909 г.).

Още: Роден е Никола Обрешков, български математик

Изобретява леко пружиниращ, минимално травматизиращ нож за отваряне на мозъчни абсцеси, произведен по поръчка на д-р Асен Петров от фирма Лайтер (Виена), приложен с успех през 1895 година.

Създава метод за присаждане на остърган с нож епидерм (1896 г.)

Извършва оригинални модификации за оперирането на широко разстлани карциноми на носа и челото (1896 г.), както и на долната устна (1906 г.), с възстановяване на носа и на устата.

Създава нов вид операционна маса (1904 г.).

Създава няколко вида нови инструменти (1910 г.) и нов вид превръзка тип Микулич.

Проследява етиопатогенеза на завъртването на colon pelvien (1911 г.). Прави първите документирани черепно-мозъчни операции (трепанации) в България.

Пръв извършва в България резекция на стомаха (1896 г.), 15 години след първата операция на Teodor Billroth.

Също пръв той е направил оперативно линеарно „костосечение" при genu valgum с изкривени подбедрици (1899 г.) и талусно-калканеусна резекция при pes valgus (1904 г.).

Извършил е и редица периферно-нервни интервенции (невректомия на n. facialis, шев на n. ischiadicus – 1899 г. и др.).

Д-р Асен М. Петров създава към отделението си и ортопедично отделение, което поверява на своя старши ординатор и близък сътрудник д-р Христо Тантилов. Д-р Асен М. Петров е считан за родоначалник на българската пластична хирургия. Броят на трудовете му в тази област е 33; 22 от тях представляват оперативно-клинични разработки (присаждания на кожа – 5, операции на носа – 5, на устните – 2, на костите и ставите – 7, оперативна техника – 3). 12 други негови трудове имат отношение към общата пластично-хирургична техника.

Четири от трудовете му в областта на пластичната хирургия са на оригинално международно равнище: операция на синдактилия; присаждане на „прах" от епидерм; пластики на носа и челото; както и на долната устна за широко разстлани карциноми.

Още: Започва излъчването на телевизионната рубрика Лека нощ, деца