Империите се издигат и падат. Те не траят вечно. Упадъкът им обикновено е резултат от постепенни икономически и политически промени, но често е белязан и от повратни исторически моменти, пише Asia Times. Макар между Суецката криза от 1956 г. и днешното напрежение около Иран да има съществени различия, по-широкият исторически контекст според авторите показва прилики между положението на Великобритания тогава и ролята на САЩ днес.
През 50-те години на миналия век Британската империя все още се опитва да задържи контрола над колониите си въпреки засилващите се движения за независимост. По това време продължават конфликтите в Кения и Малая, а Великобритания, подобно на САЩ днес, поддържа военни бази по целия свят. Още: САЩ готвят нещо ново в Иран - спират временно оръжейния пакет за 14 млрд. долара за Тайван
Британското влияние в Египет започва с покупката на 44% дял в Суецкия канал през 1875 г. Няколко години по-късно британците установяват военен контрол над страната и в продължение на десетилетия държат ключовия морски маршрут.
След Египетската революция от 1952 г., която сваля монархията, Лондон се съгласява постепенно да изтегли войските си и да предаде контрола над канала на Кайро.
Въпреки това Великобритания, Франция и Израел продължават да оказват натиск върху Египет. Чрез Багдадския пакт британците създават регионален антисъветски съюз с Турция, Ирак, Иран и Пакистан. В същото време Израел извършва операции срещу египетски позиции в Газа, а Франция влиза в остър конфликт с Кайро заради подкрепата на Египет за алжирската независимост.
Президентът Гамал Абдел Насър отговаря с укрепване на отношенията със Саудитска Арабия, Сирия и други държави в региона, а след неуспешни преговори със Запада Египет закупува съветско оръжие чрез Чехословакия. Още: MQ-9 Reaper: Иран е унищожил толкова от уникалните дронове на САЩ, колкото за 1 млрд. долара
След като САЩ, Великобритания и Световната банка прекратяват финансирането на язовира Асуан, Насър национализира компанията за Суецкия канал, като обещава компенсации на британските и френските акционери.
Реакцията в Лондон е остра. Тогавашният финансов министър Харолд Макмилан записва в дневника си: "Ако Насър се измъкне безнаказано, с нас е свършено."
Британският премиер Антъни Идън, заедно с Франция и Израел, подготвя таен план за военна операция срещу Египет с цел овладяване на канала и отстраняване на Насър. САЩ обаче официално се противопоставят на военна намеса. Президентът Дуайт Айзенхауер настоява кризата да бъде решена по дипломатически път.
Въпреки това Израел навлиза в Синайския полуостров, а Великобритания и Франция изпращат войски в района на Порт Саид под претекст, че защитават канала. Още: "Не знаете какво крие врагът в джоба си": Съвети от украинския фронт към армията на САЩ
Военната операция обаче приключва бързо след силен международен натиск. Вашингтон оказва сериозен финансов натиск върху Великобритания, а СССР заплашва с намеса в защита на Египет.
ООН свиква извънредна сесия на Общото събрание по процедурата "Обединение за мир", а резолюция за прекратяване на огъня и изтегляне на войските получава широка международна подкрепа. Само дни по-късно Идън обявява прекратяване на огъня. Британските и френските сили се изтеглят, а Суецкият канал остава под египетски контрол.
Според авторите именно Суецката криза бележи момента, в който Великобритания осъзнава, че вече не може едностранно да налага волята си със сила. След кризата Лондон постепенно ускорява деколонизацията и започва да изгражда нов тип отношения със САЩ и страните от Британската общност. Още: Светът на ръба на нов енергиен шок заради кризата около Иран
Авторите правят паралел между този исторически момент и днешната ситуация около Иран и Ормузкия проток. Според тях САЩ са изправени пред сходен избор - дали да продължат да разчитат основно на военна сила или да преминат към по-многостранен модел на международна политика.
В текста се подчертава, че евентуална ескалация около Иран може да се превърне в сериозно изпитание за американската външна политика и глобалното влияние на Вашингтон.
Авторите смятат още, че настоящата криза поставя под въпрос неоконсервативния модел, доминирал американската външна политика след 90-те години, и може да ускори прехода към по-многополюсен международен ред. Още: САЩ и Иран са близо до споразумение, обявяват мир до часове?
Автори: Медея Бенджамин и Никълъс Дж. С. Дейвис за Asia Times
Превод: Ганчо Каменарски
