Почти половината от планетата ще влезе в нови климатични зони до 2100 г.

Екстремните горещини, сушите, наводненията и бурите стават все по-чести и по-интензивни; енергията, задържана от земната атмосфера и океаните, се надига като газирана безалкохолна напитка под налягане.

Грета Тунберг: Човечеството се придвижва във все по-непозната територия

Човечеството се придвижва все по-навътре и по-навътре в непозната за нас територия, смята екоактивистката Грета Тунберг, става ясно от ...

Прочети повече

Ново проучване, симулиращо бъдещето на Земята до 2100 г., показва колко фундаментални промени в температурата и валежите биха могли да променят климата на местно ниво, дотолкова, че да се наложи да преначертаем картите, създадени през 80-те години на ХХ век.

"До края на века се очаква 38-40% от световната суша да се намира в климатична зона, различна от сегашната", пише екипът от изследователи, ръководен от старшия автор Пол Дирмейър, климатолог в университета "Джордж Мейсън" във Вирджиния.

В зависимост от климатичните модели, които изследователите са използвали за изготвяне на прогнозите за бъдещите глобални промени, тези оценки могат да нараснат още повече, така че близо 50 % от земната суша да се окаже в непозната климатична зона. Промените са по-ясно изразени при последното поколение климатични модели, които са по-чувствителни към промените в климата и предвиждат по-големи темпове на глобално затопляне.

За да очертае прогнозираните промени, Дирмайер се връща към картите на Кьопен-Гайгер - система, използвана за класифициране на света в пет климатични зони въз основа на температурата, валежите и сезоните.

Разработена от германско-руски климатолог на име Владимир Кьопен през 1884 г., картата на Кьопен-Гайгер за класификация на климата е актуализирана многократно оттогава и се използва широко за моделиране на разпространението и растежа на видовете.

Кои са "осиротелите култури" и как могат да спасят бъдещето ни

Зърнените храни и зеленчуците са богат източник на калории и хранителни вещества, но много хора днес се изхранват само със зърнена диет...

Прочети повече

Промените в климатичните зони, които Дирмайер и колегите му са прогнозирали, са само спектър от възможности, тъй като моделирането на физиката на някои климатични променливи, като например валежите, е по-трудно, отколкото на други, като например температурата. Освен това те обхващат само сухоземни маси, като пропускат океаните на Земята, които са навлезли в своя собствена неизследвана територия, и Антарктида поради пропуски в данните.

Ясно е обаче, че ако не предприемем скорошни действия за намаляване на емисиите, темповете на глобално затопляне ще продължат да се ускоряват с течение на десетилетията, "което предполага, че уязвимите видове и земеделски практики може да имат по-малко време да се адаптират към промените в климатичните зони, отколкото се предвиждаше досега", предупреждават изследователите.

Въз основа на своя анализ те очакват до 2100 г. тропическите климатични зони да се разширят от 23% до 25% от земната суша. По същия начин се предвижда по-голяма част от земната повърхност да стане суха - от 31% в момента до около 34%. Според други проучвания този тип промени могат да разклатят системите за производство на храни и да доведат до появата на нови области, в които се разпространяват болести, пренасяни от комари.

Най-големите промени към нови климатични условия се очакват в студените климатични зони на Европа и Северна Америка, сочи проучването. До 2100 г. 89% от Европа и близо 66% от Северна Америка могат да преминат в друг климатичен пояс.

Хората, живеещи в други региони като Африка, ще продължат да усещат горещината на климатичните промени - само че в границите на настоящата си климатична зона и под формата на екстремни метеорологични явления.

Българският розов домат, глобалното затопляне и климатичните промени: Какво крие бъдещето?

Промяната на климата, която не може да подмине и България, със сигурност ще повлияе и върху отглеждането на традиционни за страната ни ...

Прочети повече

Най-драматичната промяна ще бъде в полярната зона, която е обхващала близо 8% от площта на нашата планета между 1901 и 1930 г. и вече се е свила до 6,5% с глобалното затопляне на Земята от малко под 1,2°C досега. Това е един от най-разтърсващите резултати от проучването, който показва колко много се е променила нашата планета.

"От началото на XX век Земята вече е променила климатичната си класификация на 14,77% от площта си, като най-мащабните промени се наблюдават над Северна Америка, Европа и Океания", пишат Дирмейер и колегите му.

Този резултат надгражда предишни оценки, изготвени през 2015 г. с помощта на наличните по това време климатични модели, които установяват, че до 2010 г. около 5,7 % от общата площ на Земята се е изместила към по-топли и по-сухи климатични типове в сравнение с 1950 година, предава БГНЕС.