4G мрежа на Луната може да провали изследванията на астрономите

Целта беше да се изгради комуникационна и навигационна мрежа за всички бъдещи лунни постове, които ще работят на лунната повърхност. Но се оказва, че сигналите на мрежата могат сериозно да объркат астрономите, изучаващи радиосигнали от други места във Вселената, пише докторантът по астрофизика от университета в Манчестър Ема Александър в изданието „The Conversation“.

НАСА обяви обществена поръчка за изграждане на атомен реактор на Луната

Създаването на Луната на енергосистема с използването на атомна енергия е необходимо, за да могат хората да се задържат по-дълго на ест...

Прочети повече

„Радиочестотните смущения (RFI) са дългосрочен враг на радиоастрономите“, пише Александър, цитиран от БГНЕС.

Самолетен режим

Радиотелескопите вече се борят да се справят със смущения от мобилните телефони, пише Александър. Нов основен източник на RFI на Луната би направил още по-трудно филтрирането на смущенията и фокусирането върху изключително слабите сигнали, идващи от космоса, които учените търсят.

„RFI може да бъде смекчен при източника с подходящо екраниране и прецизност при излъчване на сигнали. Астрономите постоянно разработват стратегии за изчистване на RFI от техните данни. Но се налага все по-често да разчитат на добрата воля на частните компании, за да се гарантира, че поне някои радиочестоти са защитени за астрономите", пише Александър.

Nokia ще изгради на Луната мобилна клетъчна мрежа за НАСА

Технологичният гигант Nokia потвърди в понеделник, че е избрана от НАСА на САЩ за изграждане на първата по рода си мобилна мрежа на Лун...

Прочети повече

Подобно на начина, по който изпълнителният директор на SpaceX Илон Мъск предлага изграждането на орбитални обсерватории във връзка с оплакванията, че сателитите му Starlink блокират астрономическите изследвания, Александър казва, че радиоастрономите биха могли да избегнат целия този проблем, ако успеят да поставят телескоп в далечната страна на Луната, където цялото „земно бърборене” би било заглушено.

„Наблюдението при ниски радиочестоти може да помогне да се отговори на основни въпроси за Вселената като например какво е било състоянието й в първите няколко мига след Големия взрив“, пише Александър.