Администрацията на Министерски съвет е отказала да предостави информация за резултатите от обявените през лятото на 2025 година проверки на неформалния енергиен холдинг „Орион“, разкрит от Антикорупционния фонд (АКФ). Организацията твърдеше, че зад този конгломерат стои бизнесменът Христо Ковачки. От държавата обаче не постъпват никакви данни - правителството (вече в оставка) на Росен Желязков се позовава на стандарт за обмяната на данни, който обаче не е част от Закона за защита на класифицираната информация, алармират от АКФ.
Още: По над половин милион евро загуба за АЕЦ "Козлодуй" заради лош ремонт - да или не? Въпроси към АЯР
Холдингът "Орион": какво се знае?
Преди два месеца, в края на ноември 2025 г., фондация "Антикорупционен фонд" попита министър-председателя Желязков какви са резултатите от назначените от него проверки на мрежата от над 150 енергийни дружества, за които АКФ изнесе редица притеснителни данни по-рано през 2025 г. АКФ разкри картел от фирми с привидно несвързани собственици от няколко държави. Твърди се, че зад него стои Христо Ковачки, считан за сивия кардинал в сектора, но и до днес отричащ да е реалният собственик на ключови дружества като въглищните електроцентрали ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ "Бобов дол" - той се представя за техен консултант.
Според фонда този холдинг, наречен "Орион", е извършвал редица нарушения - нерегламентирани финансови стимули за държавни служители, шестцифрени заеми за политици, данъчни и осигурителни измами за стотици милиони, фалшификации с въглеродни квоти, манипулиране на енергийния пазар и др.: АКФ: Таен картел на Ковачки източва милиони и контролира политици (ВИДЕО).
Снимка: ТЕЦ "Бобов дол", Actualno.com
Впоследствие бивш ръководител на търговията с газ в така наречения холдинг "Орион" - Веселин Тодоров - предостави изчерпателна и систематизирана вътрешна информация относно начина на функциониране на тайния картел, схемите за контрол и координация, финансовите практики, както и множество данни за нарушения на българското и европейското законодателство: Свидетелства за тайния картел отвътре: Ковачки изкуствено качвал цените на тока и държал в страх служителите (ВИДЕО).
Беше разкрито, че най-малко 70 от българските дружества в холдинга имат собственици британски и кипърски компании. Проверка в британския регистър показваше общо 20 британски фирми, притежаващи български дружества от холдинг "Орион". Британските дружествата са регистрирани като спящи компании, т.е. без дейност и без публикувани активи, с капитал от 1 паунд.
И докато липсва информация за това дали и как властите проверяват изнесените от АКФ данни за нарушения на фирмите, свързвани с Ковачки, някои от тях вече са с нови собственици. Вписванията са извършени между 4 юли и 13 октомври миналата година, а всички нови собственици са кипърски граждани - факти, които явно подкрепят заключенията от разследването на АКФ за координирани действия между дружествата: Невидимият холдинг “Орион” на Христо Ковачки: Въпроси до Желязков без отговор.
Въпроси без отговор от държавата: "класифицирана информация"
Снимка: ТЕЦ "Брикел", източник: ТЕЦ "Брикел"
На 6 юни 2025 г., по време на парламентарен контрол и в отговор на въпрос на народния представител от ПП-ДБ Лена Бориславова, Росен Желязков обяви, че разследването на АКФ съдържа данни за възможна престъпна дейност, достатъчна за самосезиране на прокуратурата. В същото парламентарно заседание премиерът съобщи, че е възложил на министрите на финансите, енергетиката и на околната среда и водите да извършат проверки във връзка с изложените данни.
През ноември АКФ изпрати официално запитване до Росен Желязков относно предприетите действия и откритите данни от ресорните министри и други публични органи, както и с въпроси дали прокуратурата е сезирана/самосезирала се. Писмото е изпратил Бойко Станкушев - директорът на АКФ.
Въпреки сериозната заявка от страна на премиера - отговорът, който от АКФ са получили от Министерски съвет, на практика не дава информация дали държавата най-после се е събудила след години бездействие по казуса. От отговора до АКФ на 1 декември става ясно, че министър-председателят (в оставка от 11.12.2025 г.) вече бил отговорил на искане за предоставяне на информация, изпратено от група народни представители от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Данни за това какво точно е споделил Желязков с депутатите обаче липсват.
Премиерът посочва, че част от информацията касае образувана прокурорска преписка, материалите по която са следствена тайна и не могат да се разпространяват без разрешение на наблюдаващия прокурор.
Както става ясно от отговора, изпратен от АКФ до медиите, Желязков посочва, че „друга част от информацията, съдържаща се в отговора на министър-председателя е класифицирана с ниво на класификация 1 (TLP-GREEN) и съгласно конвенцията на тази класификация, не може да се изнася извън рамките да дадена общност“.
Юристите на АКФ: Няма такова нещо в закона
Според правния екип на АКФ обаче не са налице законови пречки за предоставяне на информацията. Данните по прокурорските проверки не представляват следствена тайна и за достъп до тях не се прилага чл.198 НПК, на който се позовава премиерът.
Още: Природозащитници сезират Европейската комисия за тецовете на Ковачки
Снимка: Христо Ковачки, БГНЕС
Освен това посочената в отговора на министър-председателя система за класификация не е част от действащия Закон за защита на класифицираната информация, отчитат от Антикорупционния фонд.
„В случая не се касае нито за законово ограничение, нито за ограничение, произтичащо от международен акт - конвенция, както се твърди в отговора на премиера. Позоваването на вътрешна административна практика не може да е основание за отказ на достъп до информация от публичен интерес,” каза Лора Георгиева, която е правен експерт в АКФ. „Продължаваме да настояваме за прозрачност относно мерките, предприети от редица министерства, ДАНС и прокуратурата по отношение на сенчестия холдинг на Христо Ковачки", допълни тя.
Още: Ковачки, изглежда, понесе финансов удар от съда заради ТЕЦ "Марица изток 2"
"Тази информация е обществена и тя следва да бъде предоставена. Ако мълчанието на институциите цели да скрие факта, че такива действия не са предприети, логично би било заключението за институционален чадър над енергийните дружества", казват от АКФ.
"За да защитим публичния интерес, изпратихме запитвания до министрите на финансите, енергетиката и околната среда, до прокуратурата, както и до ДАНС и КЕВР", заяви директорът на АКФ Бойко Станкушев. „Гражданите заслужават решителни и прозрачни действия от страна на всички публични институции по този казус, който е от изключителна важност за публичния интерес".
