Сърцето на империята
Лондонското Сити е един от най-големите бизнес-центрове в света, средище на застрахователната и банковата индустрия.
Тук се намират Bank of England, застрахователния пазар на Lloyd's и Лондонската фондова борса. А наблизо са централите на световни компании и офисите на повече от 500 банки. Това е повече, отколкото във всеки друг финансов център. Ситито е водещо в търговията с еврооблигации, с фючърси, в обмяната на валута и в застраховките.
Още: С много бой в Лондон си изкараха яда срещу Мъск (ВИДЕО)
За да се разбере сериозността на тази територия в центъра на Лондон, ето някои факти.
Дори на управляващия монарх - кралят или кралицата, е забранено да влиза в града без разрешението на кмета на Ситито – лорд-кмета. Не, не на кмета на Лондон – Ситито си има свой отделен кмет, лорд-кмет. На монарха е забранено да влиза именно като монарх, т.е. като владетел на държавата. Като обикновен английски гражданин, тоест лице, подчинено на властта на Ситито – да заповяда, може да влезе. Но дори кралят трябва да си предаде оръжието, преди да влезе там, и то само с разрешението на кмета на Ситито.
Така лондонското Сити по същество е държава в държавата. То си има собствена полиция и пожарна, собствени закони, данъци, знаме и герб. Има и собствено юридическо лице: City of London Corporation. И собствен кмет.
Ситито има свой собствен представител в парламента. Той следи всички дебати за нови закони, за да види дали са в интерес на Ситито. Сега това се нарича „лобиране" или прокарване на интереси.
Още: За шпионаж в полза на Русия: Британски съд призна за виновни трима българи
Паяжината
В центъра на Сити се намира Банката на Англия - Bank of England. Тя е основана през 1694 г. като частна институция с пари на Сити и в негов интерес. Ролята й се оказала огромна. Именно този ден лихварите и банкерите започнали да завземат властта в целия свят. По същество Банката на Англия се превръща в център, от който се управлява световната финансова система. От 1815 г. банката е собственост на Нейтън Ротшилд, който изкупува всичките й акции. Именно тогава започва да процъфтява този банков клан. Капиталът му се увеличил пет пъти за 34 години, от 1,8 милиона лири-стерлинги на 9,5 милиона.
Едва през 1946 г. Великобритания национализирала тази банка. Но правителството така и не получило контрол над нея. Финансови експерти заключили, че национализацията не е довела до „скъсване с миналото".
Самата Bank of England, според изследване на Юстас Мълинс и Робърт Кърби, също е учредител, т. е. собственик на Федералния резерв на САЩ - организацията, която печата доларите.
Когато Британската империя започнала да се разпада след Втората световна война, Bank of England използвала своето влияние. Тя сключила интересно споразумение с търговските банки: транзакциите в чуждестранна валута между чужденци, преминаващи през Лондон, не били обект на британските закони. Това означава, че операциите на не-резиденти (хора, които не са граждани) на Великобритания, се третират така, сякаш не са извършени в Лондон. Това ги освобождава както от контрола на Британия, така и на всяка друга държава.
Офшорите
Това положило началото на офшорните зони. Така се появил нов финансов пазар – без правила и без граници. От началото на 1960-те години Лондонското Сити започнало да открива офшорни филиали в бившите британски колонии – т. нар. Британска общност (Общност на нациите).Там установили пълна секретност на финансовите операции, за да привличат пари от цял свят. Bank of England решила, че всичко е позволено в тези зони: укриване на данъци,⛔️ превъртане на средства на чужденци, „пране“ на т. нар. „мръсни пари“.
През 1988 г. офшорният пазар достигнал 2,6 трилиона долара. До 1997 г. там се предоставяли 90% от кредитите.
Така Британската империя изчезнала - но Лондонското Сити се адаптирало и оцеляло.
---
