Българският Езоп
Истинското име на Радой Ралин е Димитър Стоянов, роден през 1923 г. в Сливен. Учи право в Софийския университет, а през 1941 г. редактира нелегалния антифашистки бюлетин “Истината по антисъветската война”. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. три месеца завежда отдел “Агитация и пропаганда” в Околийския комитет на ОФ в Сливен, но поради несъгласие с действията на ръководството му заминава доброволец на фронта. През 1953 г. е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър - първия български театър на сатиричната миниатюра. Редактор е във в. “Литературен фронт”, “Стършел”, “Литературни новини”, издава вестник “Щастливец”.
Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939-40 г. във в. “Бургаски фар”.
Още през 30-те години на миналия век, Радой Ралин пише първата си епиграма, чийто прототип е министърът на финансите Стефан Стефанов (1931 - 1934):
“Снага суха,
глава куха;
със финанси се занимава,
ала все назад остава.”
През 1962 г. заедно с Валери Петров пишат пиесата “Импровизация”, поставена в Сатиричния театър. Автор е на пиесата “Конферанс” и на киносценариите “Аз съм Левски” и “Ще дойде детето”, които не са екранизирани в знак на репресия срещу автора.
През 1968 г. излиза книгата му с народни епиграми “Люти чушки”, илюстрирана от Борис Димовски в тираж 40 000 екземпляра. Първоначално са пуснати половината бройки, които се разпродават на втората седмица, след като се разчува за нея. След реакцията в партийните среди останалите 20 000 екземпляра се изгарят в пещите на Полиграфическия комбинат, но поради силната тяга на комина в околността хвърчат полуизгорели книги. Учениците от съседното училище ги събират, а на другия ден прекопират част от илюстрациите и масово ги разпространяват.
Ралин е уволнен от “Български писател”, спряна е готовата му за печат стихосбирка “Късни свидетели”. До 1976 г. не е допускан до работа. По това време Радой Ралин вече е обект на разработка от Държавна сигурност.
Много от стиховете и епиграмите му са преведени на 37 езика.
Ето някои цитати от Радой Ралин, които са актуални и днес:
1. По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега засега си остава простака.
2. Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.
3. Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.
4. Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.
5. До кога в страната ни бащина,
ще вилнее тая страшна простащина?
Беше време турско, дойде време мижитурско.
6. „Как ме мъчи всеки ден,
тоа’ въпрос трагичен:
ем да бъда откровен,
ем да бъда симпатичен?“
7. Дето брадва заповядва, там народът се не радва.
8. Откак свят светува, все мазният отгоре плува.
9. … Тъй, от дните робски и хайдушки
сме изяли много люти чушки.
Затова ни е лютив езика …
и тежко му кой ни предизвика.”
10. И дойдоха времена нелепи, в които крадци управляват слепи.
Радой Ралин умира на 21 юли 2002 г. на 81-годишна възраст.
Малко след смъртта му британският вестник “Таймс” публикува голяма редакционна статия за “обичания български сатирик, който даде израз на своето дисиденство в епиграми, разкази и пиеси”. През цялата си история вестникът дотогава не е отделял толкова внимание на друг българин.
