Кои са най-известните участници в Първата българска легия?

Образуването на Първата българска легия в Белград през 1862 г. е важно събитие в развитието на българското националноосвободително движение против турското владичество през 19-ти век. Свързано е с реализирането на плана на Георги С. Раковски за вдигане на всенародно българско въстание и освобождението на отечеството.

Според изготвения план в случай на война между Сърбия и Османската империя, легията трябва да премине сръбската граница и да влезе в българските земи, за да вдигне на въстание българското население. За да се поддържа връзка със сръбското правителство, по инициатива на Раковски в Белград, се създава т.нар.

Привременно българско началство. Издръжката на легията е изцяло поета от сръбското правителство. Членовете на легията трябва да преминат военна подготовка, за да могат да участват в бъдещото въстания.

Васил Левски започва първата си организационна обиколка из България

Легията наброява между 1200 - 1500 души. Нейното ядро, състоящо се от 150-200 легисти, квартирува в Белград, а в района на гр. Крагуевац, Сърбия, се намират около 1200 българи под ръководството на Ильо войвода с готовност при даден знак да преминат сръбско-турската граница и да влязат в поробената си родина.

През юни 1862 г. те участват в боеве с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан. Под влияние на натиск от страна на Високата порта и по искане на сръбските власти легията е разпусната на 21 септември 1862 г.
Ето някои от имената на най-известните участници в Първата българска легия

Георги Сава Раковски - предводител и капитан на легията

Роден в Котел с името Съби Стойков Попович, Георги Раковски е сред най-видните национални герои през Възраждането. Той е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождението на България. Раковски е още писател, поет, публицист и етнограф.

Раковски осъзнава, че народът трябва да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля. Това го вдъхновява да напише “Горски пътник”, както и “Привременният закон за горските чети”, който служи като устав на новото българско правителство.
Раковски сформира и стои начело на Първа и Втора българска легия. Умира от туберкулоза в Букурещ през 1867 г.

Васил Левски

На 3 март 1862 г. Васил Левски заминава за Сърбия, за да се включи в Първата българска легия по призива на Георги Раковски. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Калемегдан, Васил получава името Левски. Разказва се, че е направил “лъвски” скок по време на военни упражнения в Сърбия. След разтурянето на легията Апостолът се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.  

Кой е Ильо войвода?

Стефан Караджа

Роден в село Ичме (дн. Стефан Караджово), Ямболско през 1840 г. Потомък е на Момчил войвода. Участва в Първата българска легия в Белград през 1862 г. През 1864-1866 г. обикаля с малка чета из Стара планина. През 1867 г. участв в организирането на чети в Румъния за България и в създаването на Втората българска легия в Белград. Заедно с Хаджи Димитър предвожда чета, която на 6 юли 1868 г. преминава река Дунав при с. Вардим и се отправя към Стара планина. Четата е открита и нападната от потеря и редовна турска войска. Стефан Караджа е ранен тежко в боя в местността Канлъдере при с. Вишоград, Търновско. Заловен е и обесен полумъртъв в Русе на 31 юли 1868 г.

Ильо войвода

Илия Марков Попгеоргиев е роден през 1805 г. в Берово, днешна Северна Македония. След спречкване с турски главатар, който задиря сестрите му, отива пазач в Рилския манастир. Среща се с хайдути из Рила, които подслонява в манастира. Връща се в родното село, но след поредно скарване с местни турци, излиза в гората с малка дружина, с която броди няколко години из Малешевско, Осогово, Пиянец.

“Войвода на войводите” така наричат Ильо войвода или още “Последният български войвода”, защото е един от малкото участници във всички етапи от освободителните процеси в България. Ильо започва като хайдутин, оглавява чета, участва в Сръбско-турската война, в Руско-турската освободителна война, в Кресненско-Разложкото въстание, в многобройни битки и схватки противника. Умира на 92 години.