Кой е Ильо войвода?

Наричат Ильо още “Последния български войвода”, защото е един от малкото участници във всички етапи от освободителните процеси в България. Ильо започва като хайдутин, оглавява чета, участва в Сръбско-турската война, в Руско-турската освободителна война, в Кресненско-Разложкото въстание, в Сръбско-българската война, в безброй битки и схватки с противника.

Началото на един героичен живот

Илия Марков Попгеоргиев е роден през 1805 г. в Берово, днешна Северна Македония в семейството на беден земеделец. До 20-годишна възраст живее в Берово. След спречкване с турски главатар, който задирял сестрите му, отива пазач в Рилския манастир. Среща се с хайдути из Рила, които подслонява в манастира. Към 1838 г. се жени и се връща в родното село. След поредно скарване с местни турци, излиза в гората с малка дружина, с която броди няколко години из Малешевско, Осогово, Пиянец.

Коя е Сирма войвода - легендарната жена хайдутин?

През 1859 г. къщата на Ильо войвода е разграбена и съборена, а жена му и децата са държани под строг контрол в Кюстендил. Заловени са 4 негови четници и обесени публично в Кюстендил. Следващата година Ильо прехвърля четата си в Сърбия, а от 1861 г. се включва в Първата българска легия, където става помощник на Раковски при военната подготовка на легионерите.
След разтуряне на легията от сръбското правителство, Ильо с част от четата се установява в Крагуевац за около 2 години. Турците отново арестуват близките му и ги хвърлят в затвора в Скопие. Ильо войвода се връща в Белград, където е награден лично от княз Михаил Обренович с орден и титла и му е отпусната пенсия. 

Участие в няколко войни

Ильо войвода участва с чета от 300 души в Сръбско-турската война от 1876 г. заедно със синовете си Никола и Иван. В края на войната при бой между сърби и турци Ильо е тежко ранен от сръбски офицери, в резултат на което остава сакат с дясната ръка.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Ильо е в болница, но тръгва за Свищов и се поставя в услуга на руското командване, което му дава чин капитан и го назначава командир на волна чета. Участва в Западния отряд на генерал Гурко. След Освобождението на София, капитан Ильо Марков е назначен за командир на всички сборни доброволчески чети със задача преследване на турците по посока Радомир-Кюстендил.

На 27 декември 1877 г. е освободен Радомир, на 2 януари 1878 г. - Дупница. Ильо се придвижва към Кюстендил. Организира разузнаване по билото на Конявската планина, изпраща доброволци в Кюстендил да пуснат слух, че той идва като авангард на руската войска и градската управа трябва да води преговори с него за предаване на града без бой. Хитростта му успява и Временното градско управление на Кюстендил изпраща делегация в София при генерал Арнолди.

На 11 януари 1878 г. Ильо войвода влиза тържествено в Кюстендил, но е принуден да се оттегли заради настъпление на многобройна турска войска. На 17 януари четата му отново освобождава Кюстендил. По заповед за коменданта на града, капитан Ильо Марков разоръжава турското население в селата. В края на януари повежда четата към родното Малешево. Посрещнат е с почести от местната управа и население. За съжаление българското управление в Малешево трае само два месеца. През април многобройна турска войска идва от Скопие.

Кои са най-големите български войводи, които не познаваме добре?

На 22 март Ильо войвода отива в Сан Стефано, където е награден с руски орден за храброст. Ильо войвода е един от българските представители при подписването на Санстефанския мирен договор.

Според Берлинския договор Малешевско остава под турска власт, Ильо войвода със семейството си се установява за постоянно в Кюстендил.
Ильо взема участие в  Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.), като води чета по десния бряг на река Струма.
По настояване на Стефан Стамболов, Народното събрание му отпуск пенсия от 220 лв месечно.
Участва в Сръбско-българската война на 80 години. Четата му е част от Радомирския отряд. Сражава се при Брезник, Сливница, Враня. Заради това му участие във войната, сръбското правителство му отнема отпусната от княз Обренович пенсия.

Макар и на преклонна възраст, той не престава да се вълнува от народните дела. Следи с интерес събитията от четническото движение в Македония и Одринска. Дава съвети и напътства членовете на ВМОРО.
Умира на 17 април 1898 г. на 92-годишна възраст в Кюстендил. Целият град се стича на погребението му.