Едва ли има човек, който да е учил български език и да не е чувал за наклоненията на глаголите. Те са едни от основните граматични категории, чрез които изразяваме не само действие, но и отношението на говорещия към това действие.
Въпреки че в училище темата се разглежда нееднократно, често в по-късна възраст тя избледнява в съзнанието и много хора се колебаят дали помнят правилно колко точно са наклоненията в българския език и как се употребяват. Затова сега ще ги припомним в детайли, като ще се спрем и на някои по-интересни особености, които не винаги се засягат в учебниците.
Снимка: iStock
Какво представлява наклонението?
Наклонението е граматична форма на глагола, която показва дали говорещият представя действието като реално, възможно, желано, необходимо или условно. С други думи, то е "рамката', през която виждаме и изразяваме действието. В българския език традиционно се разграничават три основни наклонения: изявително, повелително и условно. Съществуват и разширени класификации, в които се обсъждат и форми на преизказност, но в официалната граматика тези три се считат за основни.
Правопис: Как се пише правилно - пържола, паржола, пражола или пръжола?
Основни наклонения в българския език
1. Изявително наклонение
Първото и най-използвано наклонение е изявителното. То служи за изразяване на реални действия, събития и състояния – такива, които се приемат за случили се, случващи се или предстоящи. Именно тук попадат времената, които най-често използваме в ежедневната си реч – сегашно, минало и бъдеще време.
Например изреченията "Аз чета книга", "Вчера заваля дъжд" и "Утре ще пътувам до морето" са изцяло в изявително наклонение, защото представят действието като реално.
В изявителното наклонение може да има и нюанси на увереност или несигурност, но по дефиниция то се възприема като "наклонението на фактите".
2. Повелително наклонение
Второто наклонение е повелителното, наричано още императив. Чрез него говорещият изразява заповед, молба, съвет или пожелание. Повелителните форми са кратки, енергични и често се използват в разговорната реч, в инструкциите и в художествената литература, когато се цели директно обръщение към някого.
Още: Колко на брой са музите в древногръцката митология
Например „Ела тук!“, „Отвори прозореца!“, „Нека да тръгнем!“ са изречения в повелително наклонение. Интересното е, че то няма форми за първо лице единствено число („аз“) – не можем да „заповядаме“ на себе си – но има форми за второ лице и за първо лице множествено число, когато говорещият се включва в действието заедно със събеседника.
3. Условно наклонение
Третото основно наклонение е условното, познато още като кондиционал. То представя действието като възможно, но зависещо от определено условие. Използва се за хипотетични ситуации, предположения или нереализирани възможности. Обикновено се образува с помощта на частицата „бих“ (в различните ѝ форми) и минало деятелно причастие: „Бих отишъл, ако имах време“, „Биха помогнали, ако ги бяхме помолили“. Тук ключовата дума е „условие“ – действието не е факт, а потенциал, който може да се реализира при определени обстоятелства.
Колко на брой са стихотворенията на Христо Ботев?
Интересно е, че в съвременната лингвистика се водят дискусии дали преизказното наклонение (което изразява информация, получена от друг източник) трябва да се разглежда като самостоятелно наклонение или като част от изявителното. Пример за преизказно наклонение е изречението „Казали, че ще вали“. Тук говорещият не твърди, че е видял сам дъжда, а предава чута информация. Официалната граматика обаче обикновено го третира като модификация на изявителното, а не като отделна категория.
Защо трябва да познаваме наклоненията?
В практиката е важно да познаваме наклоненията, защото те не са само граматично упражнение, а инструмент за изразяване на точна мисъл. Ако объркаме наклонението, можем да променим смисъла на изречението. Например разликата между „Отидох в магазина“ (изявително) и „Бих отишъл в магазина“ (условно) е огромна – в първия случай действието вече е факт, във втория то е било само възможност. Повелителното пък внася емоционален заряд – казваме „Ела!“ вместо „Ще дойдеш“ и така променяме тона и целта на изказването.
Още: Колко на брой са лъвовете на Лъвов мост?
Историята на наклоненията в българския език показва, че техният брой и форми са се променяли с времето. В старобългарския и среднобългарския език съществували и форми, които днес са изчезнали или са се слели с други. Например оптативът (изразяващ желание) е бил отделна форма, но с развитието на езика функциите му са преминали към условното и повелителното наклонение. Това е добър пример за естествената еволюция на езика, която подчинява граматиката на нуждите на говорещите.
В обучението по български език правилното разпознаване и употреба на наклоненията е ключов елемент от овладяването на езиковата култура. За учениците често е предизвикателство да различават условното от изявителното, особено когато става дума за сложни изречения с повече от едно действие. Практиката обаче показва, че с упражнения и четене на добре написани текстове, усвояването става значително по-лесно.
