Съществува принцип, който регулира човешкия живот, съществува невидимо правило, което никой не може да наруши, независимо какво прави. Това е универсалният закон на целия космос и всички светове, планети, нации или висши същества попадат под него.
Когато един обикновен човек се огледа, не може да не забележи безкрайното разнообразие, което краси света, в който се намира. Богати, бедни, красиви, грозни, умни, глупави, нещастни, доволни, алчни, щедри, всички те споделят едно и също небе и една и съща земя.
Защо Петър Дънов създава паневритмията?
Противоположностите и техните вариации са на всяка крачка, създавайки безкрайна мрежа от взаимоотношения между хората. Един обикновен човек със сигурност в един момент ще спре и ще си зададе един съвсем обикновен въпрос: „Защо съм в тази ситуация, а не в друга, може би по-добра? Защо това се случва на мен?“
Още: Отваря врати къщата на Петър Дънов в София
Отговорът се крие навсякъде, където стигне погледът или мисълта. Съществува принцип, който регулира човешкия живот, съществува невидимо правило, което никой не може да наруши, независимо какво прави. Това е универсалният закон на целия космос и всички светове, планети, нации или висши същества попадат под него.
Петър Дънов: Това е числото на Космоса
Този закон се нарича карма и е познат на хората от началото на света, като се обяснява горе-долу по подобен начин във всички култури и цивилизации. Законът за причината и следствието, или действието и противодействието, е добре известен по простата причина, че всеки го усеща от първа ръка.
„Както посееш, това ще пожънеш“ е прекрасен пример за действието на закона за кармата, обяснен с народните думи на хората от този край. Следователно няма разлика между Изтока и Запада в разбирането на същността на този закон. Единствената разлика е, че Изтокът е виждал огромното значение на кармата и затова е обръщал адекватно внимание на нея. Въпросът за кармата заема почти централно място във всички източни религии и духовни и философски доктрини.
Петър Дънов: Това е числото на възвишени духове, които са страдали и дохождали тук
"Помнете: всичко, което става в света, се ръководи от могъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата Природа и хроникира нещата. Божественото съзнание никога не забравя. То отдава на всекиго заслуженото. Рано или късно човек ще понесе последствията на своя живот - добри или лоши. Като знаете, че човек носи отговорност за всичко, което мисли и върши, не се страхувайте, но живейте така, че да поставите здрави основи на бъдещия си живот.", казва учителят Дънов за събитията в живота на всеки човек.
Още: Отваря врати къщата на Петър Дънов в София
Има една известна будистка история за млад търсач на истината, който, объркан от привидно необяснимите различия между хората, отива при Буда и започва да го разпитва за този сложен проблем на неравенството:
„Каква е причината, каква е причината“, попитал той, „че сред хората откриваме такива, които живеят кратко, и такива, които живеят дълго, здрави и болни, грозни и красиви, неспособни и влиятелни, бедни и богати, нискородени и знатни, невежи и мъдри?“
Отговорът на Буда бил следният:
„Всички живи същества имат своите действия като свойство, свое наследство, като причина за своето раждане, като най-роден произход и свое убежище. Кармата е причината, поради която съществата се раждат на добри и лоши места.“
Още: Петър Дънов: Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича
Законът на кармата представлява универсален космически принцип, правило на природата и е важно да го разберем напълно. Карма е санскритска дума с коренната сричка кри, която обозначава действие, дейност, правене, склонност, желание. Кармата се разбира като закон за причината и следствието и се отнася до действие, което влияе върху бъдещо състояние.
На въпроса защо хората се раждат с определени болести, дефекти, при определени обстоятелства или на определено място, концепцията за карма дава много ясен отговор:
„Ако искаш да опознаеш миналия си живот, виж сегашното си състояние; ако искаш да опознаеш бъдещия си живот, виж сегашните си дела.“
Във всеки случай, независимо дали приемаме съществуването на минали животи или не, принципът на кармата все още блести със своята простота:
Чрез нашата реакция, чрез нашите действия, ние сеем нови семена.
Това, което сме посели в предишни животи, а също и в миналото на настоящия живот, жънем в настоящето. Не можем да пожънем това, което не е посято. Така че, ако откраднем нещо, то ще бъде откраднато от нас, ако физически малтретираме другите, някой един ден ще малтретира физически нас, ако лъжем, ще бъдем излъгани, ако емоционално нараним другите, ще бъдем наранени, ако убием, ще бъдем убити и така нататък.
Учителят Дънов: Когато дойде котка у един дом, този дом прогресира
От друга страна, същото ще се случи и с позитивните действия – ако даваме, ще получаваме, ако обичаме, ще бъдем обичани, ако вярваме в себе си, другите ще вярват в нас, ако ние ценим себе си, другите ще ни ценят, но и обратното – ако не обичаш себе си, другите също няма да те обичат. Законът за кармата е двупосочен и влияе върху комуникацията ни с околната среда, но също така и върху осъзнаването ни за себе си във връзката, която имаме със себе си.
Доста проста концепция и съответно доказателство, че наистина е произведение на природата. Както е казал Гогол: „Човек трябва да расте до простота.“ Въпреки това, остава донякъде неясно какво движи кармата и покълването на нейните семена.
Още: Учителят Дънов: Това е числото на изкуплението
Всичко е едновременно причина и следствие. Взаимозависимостта е законът на Вселената.
Но това не бива да ни плаши твърде много. Би било грешка да се вършат добри дела от страх от негативна карма по простата причина, че делата сами по себе си не са от решаващо значение. Важното е намерението, с което са направени. Всичко е въпрос на намерение, но не на това, което си мислим, че е нашето намерение, а на истинско намерение, на онази дълбока движеща сила, която идва от същността на нашето същество.
Още: Учителят Дънов: И крадците се страхуват от това число
Емануел Сведенборг, шведски учен, философ, християнски мистик и теолог, е написал интересна история за човек, който, страхувайки се, че нещо в живота му ще се обърка и ще го отклони от пътя, избягва всички житейски изкушения, като превръща живота си в пустиня, изолирана от хора, събития и влияния. В скривалището си – светилището, той се молел денем и нощем за спасение.
