Тракийските руни са най-старата писменост в света

Първоначално запленени от Древния Рим, двете изследователки на тракийското писмо отиват достатъчно далеч, за да направят връзка между древните цивилизации и тракийските им корени. Проучването започва с разглеждане на всички исторически извори и научна литература за траките. Двете откриват грешките, допускани при преводите и множество разминавания в датировките, като използват свой уникален метод, базиран на съпоставката между три езика (български, албански и бохарски (езикът на коптите, християните в Египет, който до днес остава загадка дори за египтолозите, но едно е общото мнение, че е дошъл от Крайбрежието).

Те правят пробива си през бохарския, който е непознат за учените у нас. Пръв за приликата между тракийския, българския и бохарския говори Стефан Гайд. На това негово прозрение стъпват двете изследователки и проверяват теорията му, като за тази цел лингвистът в групата научава бохарски.

Години по-късно се оказва, че българският език е развитият през хилядолетията тракийски, но има липсващо звено, което се обяснява с произхода на самата писмена система на траките. Техните руни са залегнали в украсата на неолитните съдове. За това им помагат трудовете на Хенриета Тодорова, Богдан Николов и Петър Детев.

На по-късен етап от изследването става ясно, че т.нар. прабългарски руни са развити тракийски, запазили се като свещено писмо до 10 в. С помощта на известните звукови стойности и надграждане от тяхна страна успяват да разработят съвършено нов, но безпогрешен метод за превод. Това личи от самите преводи на многобройни артефакти от цял свят, в които информацията взаимно се засича и потвърждава с вече известни исторически факти.

Двете изследователки са категорични, че тракийските руни и прабългарските руни имат 100% покриваемост.

Символите преминават от едни във други и така с течения на хилядолетията тракийската писменост преминава през прабългарските руни до глаголицата и кирилицата в последствие.

Преходът от геометрична орнаментика към писменост откриват в глинената плочица от село Точиларе, подарена на проф. Румен Овчаров от анонимен колекционер. Преди тях по нея са работили Стефан Гайд и Георги Стоянов. Според Гайд там се крие пасаж от известната египетска Книга на мъртвите, а Стоянов залага на идеята за логограми и календар с позициониране.

Грандиозно дарение за проучване, което да докаже, че сме наследници на траките

400 000 лв. дарява днес бизнесменът Петър Манджуков на БАН за най-мащабното изследване на тракийската цивилизация. 20 института и 5 лаб...

Прочети повече

Мила и Рени обаче правят собствен превод през пиктографските знаци и през тракийските руни.

Преводите на древните тракийски руни в едни от най-загадъчните артефакти можете да намерите в книгата “Тракийският език тръгва по света”, която скоро ще бъде официално представена пред публика. Интересни нови преводи можете да намерите и на официалната страница във Facebook.

“Грешката на всички, които до момента безрезултатно са се опитвали да превеждат най-древните артефакти е, че използват като декодер на информацията един млад език, какъвто е гръцкият, а той не е носител на древната информация. Използват сходни символи и двуезични преводи, пренебрегвайки факта, че тракийската писменост е търпяла развитие през хилядолетията и днес стои в основата на азбуката, с която си служим (доказано – не славянска)”, категорична е Мила Салахи. А Рени Джунова, която се занимава със символиката и прочита на артефактите в идеен план, заявява, че “без да се познават духовните учения и скритите послания на символите е невъзможно да се стигне до краен резултат”.

Изследването и преводите доказват, че всички корени на думите от тракийския език са живи до днес в българския език и в неговите диалектни форми, като албанският и бохарският египетски диалект позволяват да бъдат изведени корените на думите, а често и самите думи, за да се проследи развитието на тракийския език до наши дни.