България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
2 август 1887 година: Коронацията на княз Фердинанд I
На този ден през 1887 г. се провежда коронацията на Фердинанд I в Търново, който е избран от третото Велико народно събрание за български княз. Той полага клетва за вярност към Търновската конституция, заклевайки се пред III ВНС. След като князът полага клетва, тримата регенти, начело със Стефан Стамболов, предават властта в негови ръце.
Прочетете също: 23 юли: Русия предлага съюзничество на България по време на Първата световна война
Роденият на 26 февруари 1861 г. във Виена, Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц. Негов баща е австрийският ген. княз Август. Княгиня Клементина, която е дъщеря на френския крал Луи Филип, е негова майка. Фердинанд е княз на България от 1887 г. до 1908 г. В периода от 1908 г. до 1918 г. той е цар на България.
Българската дипломация, която е изпратена из европейските държави да търси княз на България, се спира именно на Фердинанд I. По онова време той е подпоручик в австро-унгарската армия.
Третото велико народно събрание одобрява кандидатурата му на 25 юни 1887 година. Русия и другите Велики сили първоначално не признават избора на българската дипломация. След като през 1893 г. Търновската конституция е променена, това позволява князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. С преминаването му към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия, той е признат от европейските държави за български княз.
Прочетете също: 21 юли: Подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор. Роден е Васил Априлов
Фердинанд постепенно започва да засилва своята власт, налагайки личен режим. След като на 22 септември 1908 г. е провъзгласена независимостта на България, Фердинанд I се сдобива с нова титла и става цар.
В историята той остава като държавния глава, отговорен за обявяването на Междусъюзническата война през 1913 г., както и за претърпяната от страната ни първа национална катастрофа. България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война под негово влияние. Следва и втора национална катастрофа, която принуждава държавният глава да абдикира. На 3 октомври 1918 г. той се оттегля от престола в полза на сина си Борис III. След абдикацията си Фердинанд напуска България. Той се завръща в имението си в Кобург.
2 август 1903 г.: Избухва Илинденско-преображенското въстание
На този ден през 1903 година по нов стил избухва Илинденско-преображенското въстание в Македония (20 юли по стар стил). То остава в историята като масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Този бунт е връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско и е продължение на българската националнодемократична революция, започнала през Възраждането. Първоначално въстанието избухва в Битолския вилает на 20 юли по стар стил, 2 август по нов стил. Създадена е известната Крушевска република, която просъществува само 10 дни. На 6 август бунтът избухва и в Одринския вилает, а на 14 септември в Сярско.
Данните в Мемоара на ВМОРО свидетелстват за жестокото потушаване на въстанието. Според тях, 239 сражения се водят в Македония и Одринско - в тях участват 26 408 въстаници, които се изправят срещу 350 000 редовни войници и башибозук. 205 села са опожарени, а напълно разрушени са 12 440 къщи. 4694 души са избити, а 70 835 души губят дома си. Принудени да напуснат родните си домове са 30 000 души, които търсят спасение в пределите на България.
Илинденско-Преображенското въстание завършва с неуспех поради много причини. Преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение, са сред основните причини. От друга страна неблагоприятната международна обстановка също изиграва важна роля. През това време Русия е ангажирана с плановете си за война в Далечния изток и заявява ясно, че няма да участва в конфликти на Балканите.
Прочетете също: 27 юли: Освободена е Варна
