В края на ХVІІІ в. Директорията, тоест правителството на Първата френска република, решило да проведе кампания срещу британците. Поради слабостта на френския флот възникнала необходимост да се избира между два възможни театъра на военни действия - Ирландия или Османската империя. Вторият вариант включвал еялета (турската провинция, пашалък) Египет, който де факто водел независима политика.
Така именно т. нар. Египетски поход на Наполеон се превърнал в една от неговите първи по-значителни военни кампании, започнати през периода на Директорията във Франция. Идеята на бъдещия император била да окупира Египет и да прекъсне комуникациите на Британската империя с Индия. Но поради някои военно-стратегически пропуски и недооценяване на възможностите на противника кампанията завършва с поражение за френската армия и флота, които били разбити от силите на Великобритания и Османската империя.
За начална дата на похода на Наполеон в Египет трябва да се счита за 19 май 1798 г., когато френската ескадра напуснала пристанището на Тулон на брега на Средиземно море. Армията се състояла от:
Още: Макрон към Путин, който го сравни с Наполеон: Единствената империя е Русия (ВИДЕО)
- 24 хиляди пехота;
- 4 хиляди кавалерия; но само с 300 коня, останалите трябвало да бъдат купени в Египет;
- 4 хиляди сапьори, артилеристи и работници.
Освен това експедицията включвала комисия от 167 учени, които трябвало да изследват Египет.
Още: Путин с първи коментар за изявлението на Макрон, напомни за Наполеон (ВИДЕО)
Първият успех било превземането на Малта в средата на юни 1798 г. Там французите оставили гарнизон от 3000 души, а останалата част от армията достигнала северния бряг на Египет на 2 юли и стоварила десант близо до Александрия.
На 21 юли се състояла известната във военната история „Битка при пирамидите“. В нея действително се проявил военния гений на Наполеон. Френската армия от 20 000 войници разгромила турско-египетската войска от 60 000 души.
Победите в тази и още няколко по-малки битки обаче не довели до дългосрочен успех. И това далеч не било всичко. След първоначалните успехи Наполеон среща проблеми на египетска територия. Местното население било враждебно настроено към французите, започнали бунтове и въстания. Французите ги потушавали с брутални жестокости, като по този начин засилвали недоволството на местните жители.
Основната стратегическа грешка на Наполеон била подценяването на британския флот. Контролът над Средиземно море бил ключът към успешното завършване на египетската кампания. Но на 1 август 1798 г. британският адмирал Хорацио Нелсън нанася на французите съкрушително поражение в битката при залива Абукир. Почти целият френски флот бил унищожен или пленен, което на практика изолирало Наполеон и неговата армия в Египет.
Тази морска катастрофа сложила край на надеждите за успешни подкрепления от Франция и поставило нахлуващата армия в стратегически уязвима позиция.
В началото на 1799 г. Наполеон решава да разшири сферата си на влияние и започва нахлуване в Сирия. През март той обсажда крепостта Яфа и скоро я превзема. След падането на крепостта французите пленяват няколко хиляди османски войници. Но понеже толкова пленници не можело да бъдат изхранени, Наполеон заповядал да бъдат избити 4000 от тях.
Опитът за завладяване на Сирия обаче завършил с неуспех. Обсадата на Акра, където войските на Бонапарт срещнали силна съпротива от турските и британските сили, завършила с неуспех. През май 1799 г. Наполеон е принуден да се оттегли обратно в Египет.
След това, през август 1799 г., френският пълководец тайно напуска Египет, оставяйки армията си под командването на генерал Клебер.
Корпусът на генерал Клебер останал в Египет и за кратко успял да се съпротивлява срещу британско-турските сили. През лятото на 1800 г. Клебер бил убит и командването било поето от генерал Мену. Той устоял известно време срещу британския корпус, който пристигнал в Египет. След известен период на успешна съпротива французите капитулирали през ноември 1801 г.
---
