Българската банка за развитие (ББР) умножава дъщерните си фирми. Най-новите две са съвместни дружества с ЕСО - оператора на електроенергийната мрежа на страната. И двете предприятия - ЕСО и ББР, са държавни. Те поискаха и вече получиха разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да учредят две фирми - АДСИЦ (акционерно дружество със специална инвестиционна цел) и обслужващо дружество.
ОЩЕ: След скандалната поръчка за автомобили: "Да, България" иска Горица Грънчарова да се оттегли от ББР
Новият бизнес
Инвестиции във вземания по договори за енергийна ефективност и управление на плащанията от общини, държавни институции и бизнес клиенти. "По този начин ще се освобождава капитал за нови проекти, ще се насърчава собственото производство на енергия от възобновяеми източници и ще се намаляват разходите на публичния сектор и предприятията", се казва в решението, с което КЗК дава одобрение, пише в. "Сега".
Макар управляващите често да говорят колко прозрачно работят държавните предприятия, не е ясно какъв ще е капиталът на двете съвместни фирми на ББР и ЕСО - в решението на КЗК тези данни са заличени. Не става ясно и колко директори ще ръководят съвместния бизнес - според одобрението на КЗК за сделката членовете на борда на АДСИЦ може да са от трима до деветима (а не е маловажно колко души ще взимат шефски заплати).
"Българската банка за развитие и ЕСО чрез общо дружество подпомагат публични потребители - болници, училища, общини и други, в изграждането на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)", съобщи през март шефът на Надзорния съвет на ББР Росен Карадимов. Сега в качеството си на шеф на Комисията за защита на конкуренцията той одобри партньорството между банката и ЕСО, което "ще насърчава енергийната ефективност и производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници".
ОЩЕ: Увеличават капитала на ББР с 4 млрд. лв.
В одобрението на антимонополната комисия се посочва, че "ЕСО и ББР стартират дейности за разработване на целеви финансов инструмент за насърчаване на собственото производство, енергийната ефективност и определяне на механизъм за оценка и изпълнение на финансираните проекти. Съвместните предприятия ще способстват за намаляване на разходите за закупуване на електроенергия, за постигане на енергийна независимост и насърчаване на собственото производство и потребление на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (т.нар. зелена енергия)".
Предвижда се на следващ етап да бъдат привлечени и "независими инвеститори", които да се включат в увеличаване на капитала. Това би довело да намаляване на акционерните участия на ББР и ЕСО.
Други фирми
Историята на опитите държавата да прави бизнес показва, че колкото по-сложни са участията и схемите за наливане на пари, толкова по-непрозрачни и съмнителни са инвестициите.
ОЩЕ: Правителството налива колосалните 7 млрд. лв. в 11 държавни предприятия
ББР вече има няколко дъщерни дружества, на които е едноличен собственик и за чиито успехи и ефективност не знаем много. Това са „ББР Лизинг“, „ББР Микрофинансиране“, Национален Гаранционен Фонд“, „Фонд за капиталови инвестиции“.
Банката упражнява едноличен контрол върху „Търговски център Марица". Отскоро разполага и с пътностроителен бизнес - чрез фирмите „Роудуей кънстракшън“ и „Пътстройинженеринг“. Въпросните две компании, свързвани с бизнесмена Румен Гайтански, нашумяха с проблемен голям кредит, отпуснат от ББР, за който се твърдеше, че е стигнал до ТЕЦ "Варна" (където акционер бе Ахмед Доган). Заемът се оказа несъбираем и така вместо парите си банката получи контрол върху строителни фирми.
"Търговски център Марица" пък е фирмата, взела на концесия Пешеходния мост в Пловдив. ББР придоби и нея заради необслужван кредит.
