Богдан Богданов: Нямаме нужда от ДКК, изхарчени са стотици милиони без никакъв ефект

Още: Нов опит за закриване на ДКК: Министърът на икономиката с намеци (СНИМКИ)

Възлагания за стотици милиони

"Още когато Кирил Петков беше министър бяха разкрити голяма част от проблемните възлагания – възлагания без обществени поръчки, 500 млн. лв. за язовири с директно възлагане на изпълнители без обществени поръчки, един за мен необмислен правителствен комплекс без финансова обосновка, за който сме изхарчили над 80 млн. лв.", обясни той.

"Тези казуси излязоха през 2021 г. и оттогава голяма част от тези проблеми са в прокуратурата. Не малка част от тях все още нямат решение. Ние продължихме инициативата, която започна тогава. Имаме пълен анализ на дружествата, които към днешна дата са акумулирали още загуби, общата загуба, за която говорим е около 700 млн. лв. Изхарчени са едни пари, за да се свърши една работа, която обаче не е свършена. Нямаме ремонтирани язовири, нямаме узаконени, язовирите, които са предадени са със съществени технически дефекти. Така че не е свършена работата, за която са изхарчени 500 млн. лв.

От друга страна сме възложили един правителствен комплекс без никаква обосновка - трябва ли ни, защо ни е – имаме достатъчно сгради в държавната администрация, трябва ли ни нов, но сме платили 50% авансово на изпълнителя – над 79 млн. лв. Всичко което ние сме видели е адресирано към прокуратура и следствие, очакваме те да си свършат работата", посочи Богданов.

Възстановяване на изхарчени пари

"Нашата визия и нашите действия от тук нататък са насочени към развитието на тези дружества. Първо - пресичане на всякакви корупционни практики, които са наслоени през годините, второ – прозрачно управление на дружествата и възстановяване на всички тези платени суми, там където е възможно.

В първия работен ден на тази година ние възстановихме по сметките на ДКК 45 млн. лв. от дадените авансово за правителствения комплекс. 13 млн. лв. очакваме да бъдат възстановени в рамките на следващите 2.5 месеца. В момента обсъждаме споразумение за възстановяване на цялата сума с дружеството, на което е възложен тогава този проект. Разбира се, и по договор, работата, която е свършена от тяхна страна трябва да бъде заплатена от държавата. Така че в момента чисто технически изчистваме точните суми. Има свършена работа - изготвен е идеен проект, план за самото строителство на сградата, има свършена техническа работа, искаме да видим всичко, което е свършено и ние като държава трябва да си изпълним ангажимента по договор и да заплатим изпълнените дейности.

Защо е важно тез средства да бъдат върнати? Защото възстановявайки тези 45 млн. плюс други суми, които са възстановени от юни м.г. до сега – имаме ликвидационни дялове от ДКК, част от дивидента, който в момента е по сметката на ДКК, ние погасяваме един кредит, който ДКК е изтеглила, за да реализира всички тези проекти. В момента той е малко над 126 млн. лв., в рамките на следващата седмица ние ще погасим 50 млн. лв. от него", подчерта Богданов.

Още: Икономическият министър: ДКК ще погаси 90 млн. лв. от задълженията си към ББР

По думите му под шапката на ДКК са автономни търговски дружества, които трябва да работят на пазарен принцип, да се самоиздържат.

Какво ще се случи с ДКК?

"Правим пълен анализ на ДКК като структура. За да работят ефективно компаниите, нямаме нужда от ДКК. Компанията е била създадена със съвсем друга мисия, но никога не се е изпълнила – да продава миноритарни дялове на държавата, консолидирайки ги в едно дружество. ДКК като структура е лишена от смисъл. Но това, което трябва да съобразим в момента е всички генерирани загуби - те са пряко свързани не само към консолидационната структура, но и към дъщерните дружества.

В момента голяма част от всички тези дружества са заложени като обезпечение по кредит, който е изтеглен от ДКК. Как да закрием ДКК, като тези дружества могат да бъдат разпродадени. Това са дружества като Ел Би, Кинтекс, Нити, Авионамс. Това нещо ще се промени още следващата седмици – ние освобождаваме всички тези дружества, възстановявайки сумата по кредита и вече даваме възможност за бъдещото развитие на тези дружества.

ДКК като структура ще помислим как да бъде преструктурирана така, че закривайки я ние по никакъв начин да не нарушим оперативната дейност на дружествата, които в момента са част от ДКК.

Не можем да спекулираме каква е целта, но Кинтекс е в забранителния списък за приватизация. Как това дружество е било заложено по кредит е друг въпрос. По-важното за нас е как тези дружества от тук нататък ще работят ефективно.

Имаме дружества, които рентиерстват - отдават площи под наем. Те ще бъдат преструктурирани като най-вероятно ще бъдат влети в други дружества", поясни министърът.

По думите му има четири основни направления, в които оттук нататък да се развиват дружествата под шапката на ДКК.

"Смятаме, че ДКК като консолидационна структура най-вероятно ще бъде закрита. Не можем с лека ръка да вземем такова решение. Според нас нямаме нужда от 11 дружества със сравнително аналогични дейности, нямаме нужда от 70 човека в бордовете – смятаме че можем да ги намалим до 20, включително и заплащането, което намалихме в бордовете – това е един значителен ресурс, който ще бъде спестен от оперативната дейност на тези предприятия.

Превъзлагането, което се е случило до момента – правителството тогава, с решение на МС, възлага на ДКК-дава й 500 млн. за язовири, след това ДКК с инхаус поръчка възлага на Монтажи и после Монтажи изпълнява. Такъв тип структура няма да може да съществува в този си вариант.

Но за да постигнем ефекта, ние трябва да имаме възможно най-широка подкрепа и тепърва започваме разговори и с политическите партии и икономическата комисия.

Нашата работа сме я свършили. Надяваме се на резултати от разследващите органи", завърши Богданов.