Ефективни ли бяха мерките за запазване на заетостта у нас според БАН?

1027
Ефективни ли бяха мерките за запазване на заетостта у нас според БАН?
Снимка: Actualno.com/Румен Скрински

Ефективни ли бяха приложените мерки в България по време на пандемията за запазване на заетостта в страната? Според доклад на Българската академия на науките, липсата на конкретна насоченост на някои политики на принципа "за всчки по малко" ги е направило социално справедливи, но в същото време и икономическа неефективни. От друга страна обаче, политиките са били важен фактор в запазването на ниски нива на безработица у нас.

България провежда активна и гъвкава политика по заетостта, тъй като приложените пакети от мерки, подкрепени с редица други данъчни и фискални облекчения за бизнеса и работещите родители, не позволиха рязко нарастване на безработицата през последните 2 години. Тя е в пълен синхрон с провежданата политика в ЕС за намаляване на негативните ефекти от Ковид кризата като форми и съдържание и изигра ролята на буфер срещу безработицата, заяви проф. д-р Искра Белева от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, съобщават от институцията.

Безработицата у нас по-висока сред мъжете, отколкото при жените

Регистрираната безработица у нас е по-висока сред представителите на мъжкия пол, отколкото при жените за разлика от средните стойности ...

Докладът й за адаптивността на активната политика на пазара на труда в условия на кризи бе представен на международна научна конференция на тема: „Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Предизвикателства и рискове в условията на наслагващи се кризи“. Форумът се организира от Института за икономически изследвания при БАН, като в него участват преподаватели, учени и независими експерти от България, Франция, Румъния и Чехия.

Сред активните политики на пазара на труда за намаляване на негативните ефекти върху заетостта и безработицата в кризни условия се откроява схемата 60/40, която включва изплащане на компенсации на работодатели, с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обясни проф. Белева. На основата на данните на НОИ изплатените средства за компенсации по схемата са в размер на 2 млрд. лв., от които по-голямата част – 1.5 млрд. лв. са изплатени в периода март 2020 г. - септември 2021 г. като са подпомогнали задържането в заетостта на близо 350 хил. заети. Подкрепени са 13 307 фирми, като държавните компании са най-големите нетни бенефициенти по тази схема за запазване на заетостта. Средната компенсация на служител е 575 лева, а средният брой на компенсирани служители в компания е 21, посочи икономистът.

Същевременно, оценките на структурата на изплатените средства по отрасли показва приоритетност на няколко отрасъла (преработвателна промишленост, хотелиерство и ресторантьорство, транспорт, търговия и ремонт на превозни средства), което е предпоставка за нарастване на секторната сегментация на пазара на труда.

Схемата 80/20 за компенсация на закрити бизнеси в хотелиерството, ресторантьорството, транспорта и туризма е била насочена към 2 050 работодатели за съхранение на 30 хил. работни места през 2020 г. с бюджет от 29 млн. лв., а „Запази ме“ – в подкрепа за запазване заетостта на служителите в предприятия, преустановили стопанската си дейност в резултат от наложени противо-епидемични мерки, е компенсирала 58 017 лица в размер на 71 млн. лв., става ясно от доклада на проф. Белева.

По проекта „Заетост за теб”, който предоставя подкрепа за наемане на безработни лица на пълно или непълно работно време за период до 6 месеца, са сключени 18 хил. договора на стойност 164 млн. лв. Броят на заявените работни места е 33 954, като общо за 2021 г. са изплатени 104 млн. лв., показват пък данните за реализацията на проекта на МТСП.

Безработицата у нас остава по-ниска от средната за ЕС

Безработицата в България през юли остава на по-ниско ниво спрямо средното за Европейския съюз, става ясно от данните на европейската ст...

Извън пакета на активната политика на пазара на труда бяха приложени и други мерки за компенсиране на бизнеса и работещите семейства в условията на криза като: безлихвени кредити, микрокреди за МСП, разсрочено плащане на корпоративни данъци, секторно подпомагане и чрез фонда на фондовете за фирми, отпускане на еднократни помощи, отпуски и др., подчерта икономистът.

Сравнявайки пакета от мерки, прилагани у нас, с европейската практика на антикризисни мерки, проф. Белева подчерта, че е било възможно да се постигне и по-голямо разнообразие по отношение на формите, съдържанието и насочеността на приложените политики. Фокусирането на програмите за запазване на работните места чрез субсидиране на определени сектори и предимно към по-големите работодатели оставя изолирани малките и средни предприятия, самостоятелно заетите хора, безработните, каза тя.

На второ място, политиките са насочени към твърде широк кръг засегнати - заетите, социално слабите, предимно пенсионери, семействата, които се грижат за децата си, които не са в училище или детска градина, и т.н., на принципа „за всички по-малко“ без приоритизиране на защитата, обясни икономистът. По думите й подобна политика без таргетиране на нуждите е социално справедливо, но икономически неефективно.

Като недостатък на подкрепата се сочи още, че в пакета от схеми за защита на заетостта програмите за обучение, квалификация и преквалификация не са намерили достатъчно място, което други страни от ЕС са направили успешно чрез различни схеми, вкл. ваучерни за обучение. Усилията да се запази равнището на заетост и да не се допусне висок ръст на безработица биха имали по-значителен икономически ефект ако бяха съпътствани и с действия за подобряване качеството на работната сила предвид неизбежното преструктуриране на заетостта в посткризисни условия. В този смисъл визията и перспективността на провежданите политики на пазара на труда отсъстват, отсъпвайки място на политики за подкрепа на статуквото в заетостта от предкризисния период.

По отношение на сроковете на оказаната подкрепа проф. Белева смята, че редица категории от трудовите ресурси и заетите не са получили подкрепа, тъй като първоначално фронтът на защита е бил силно стеснен, разширяването му закъсня във времето, а предприетите мерки не се реализират със задна дата.

Над 13 млн. души са безработни в ЕС, в две страни безработицата е двуцифрена

Безработицата в Европейския съюз възлиза на 6.2% през месец април, докато конкретно за страните от еврозоната, нивото достига 6.8%. Тов...

В заключение проф. Белева обобщи, че въпреки отразените недостатъци по отношение на разнообразието на формите и съдържанието на схемите, както и на тяхното навременно реализиране, проведената политика за защита на заетостта в условия на кризи е имала позитивен ефект, доколкото е запазила равнището на безработица в България на сравнително ниско равнище.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ИКОНОМИКА:

Левът беше самостоятелен, но дойде Виденовата зима: За предимствата на еврото говори Евгений Кънев (ВИДЕО)

Емигрантски парични трансфери: Кой колко получава на Балканите и къде се нарежда България?

Блумбърг: Суровата зима ще изостри надпреварата за втечнен природен газ

В парламента стана ясно как България моли ЕК за "Лукойл"

Шефът на КЕВР посочи как се намаляват сметките за ток с над 30%

Време ли е да инсталираме соларна инсталация на покрива?

От Булгаргаз искат още малко по-висока цена на газа за декември

Еврото укрепна след изказването на Пауъл

Никола Стоянов: Износът ни от началото на годината доближава 32 млрд. евро

Явор Гечев обобщи проблемите на лозарите: Неконсумация на вино, сив сектор и липса на пазари

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Икономика