Слабият вот за Хекимян показа и един скрит проблем на телевизиите

Въпреки че онова решение бе неповторимо по своята абсурдност, не може да се каже сега, че сегашното с Хекимян стои много далеч. Предполагам, че ГЕРБ са тръгнали в тази посока, разчитайки, че познатото телевизионно лице върши винаги чудесна работа и това е начина от твърдите ядра да достигнеш до малко по-широк електорат. В телевизионния жаргон това обикновено се нарича "мечка" - да поканиш "мечка" означава, че гостът ти е човек, който "като мечка" обикаля телевизиите от десетилетие, изтъркан е от има-няма 10-15 години, но въпреки всичко е предпочитан вариант, понеже телевизионната публика е инерционна, а електоралната (такава е скритата надежда) - може би не по-малко. В този смисъл Антон Хекимян също е "мечка", доколкото е човек, чието име знаят всички и то от много време насам. В партията изглежда се е смятало, че това е изключителен плюс на фона на някоя партийна кандидатура; смятало се е, че с познатото телевизионно лице всичко ще си дойде на мястото. 

Но към това може да се прибави един интересен извод - вече не просто за неуспеха на Хекимян, но и за неуспеха на телевизионната журналистика. Всъщност, струва ми се, слабата подкрепа за него означава и че много по-малко, отколкото сме си мислили, влияе престижът на неутралната, новинарска, "обективна" журналистика. Тъкмо онова, което най-големите телевизии от години наред налагат; едно внимателно пипане с бели ръкавици около "фактите", което ги провъзгласява не за изключително много важно (каквото те, естествено, са), но едва ли не за единствения свещен смисъл на професията; удрянето в гърдите за "точните факти" е новото "всички гледни точки". Само че по причини, които са интересни и дълги за изброяване, това не предизвиква онази симпатия, която медиите (а и политическите партии в случая с ГЕРБ и Хекимян) си мислят, че им е гарантирана. Българският зрител, читател или избирател продължава да харесва много повече физиономичната, субективната, личната, ако щете дори - патетичната журналистиката. Това не е нито много хубаво, нито прекалено лошо: просто е така и трябва да го регистрираме. Колкото и труден за овладяване да е светът на информацията, колкото и сериозни усилия, професионализъм и отдаване да изисква, по-голямо влияние има не информаторът, а интерпретаторът - ето една констатация, която ми изглежда потвърдена от изборния резултат. Къде е иронията ли? Че с гръмкия си неуспех Хекимян допринесе повече за медийната теория, отколкото за политиката. Един непоискан дар, преди да бъде забравен. 

Автор: Райко Байчев