Днес в много училища учителят влиза в класната стая с усещането, че всяко негово решение може да се превърне в проблем. Така започва свой емоционален пост Диян Стаматов - директор на 119 СУ в София и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. Думите му идват на фона на многото случаи на обвинения срещу учители за казуси с "проблемни" деца.
Според Стаматов учителите са се превърнали в обвиняеми, родителите ги атакуват за всичко, приемат бурно свяка направена забележка, а децата копират поведението им и съответно - престават да уважават учителите си. И това е "реалност, която много учители преживяват ежедневно".
"Всичко се оспорва и атакува"
Още: "Заедно в час": Всеки седми студент учи за учител
"Фигурата на сътрудничещия родител постепенно избледнява и отстъпва място на родителя-обвинител. Всичко се проверява, всичко се оспорва, всичко се атакува. Забележка за поведение се възприема като нападение. Оценката се тълкува като лична обида", твърди Стаматов.
Според него учителят престава да бъде професионалист и се превръща в заподозрян по подразбиране. "Ученикът наблюдава, учи и възпроизвежда: авторитетът се поставя под въпрос, дискредитира се и се донася", допълва той.
Стаматов коментира, че учителите масово се чувстват изоставени от системата, вместо да получат подкрепа. Висшите образователни институции често не застават зад гърба им, а отстъпват пред родителската агресия и обвинения.
Липсата на подкрепа от системата
Още: Смут в образованието: Всички реформи са на пауза, Gen Z поколението е отчайващо езиково неграмотно
"Този феномен не е нито наивен, нито спонтанен. Той се поддържа от образователни политики, които превърнаха училището в доставчик на услуги, а семействата – в клиенти", пише Стаматов.
По думите му в този контекст жалбата тежи повече от педагогическата преценка, а заплахата – повече от образователния проект.
"Институциите, вместо да поставят ясни граници, често предпочитат да отстъпят. Активират се протоколи, изискват се доклади, настоява се за "обяснения" от учителя, дори когато фактите са недвусмислени. Посланието е ясно и жестоко: проблемът винаги може да бъде учителят", възмущава се още столичният директор.
Учениците не се научават на граници, проблемното поведение се толерира
Още: Ако учителите можеха да говорят: Математика на ужаса
"Свръхзакрилата предпазва ученика от усилие, фрустрация, граници и право на грешка. В резултат го оставя без инструменти за учене и съвместен живот. Междувременно учителят понася сериозно емоционално изтощение, страх от конфликти и усещането, че е сам срещу една безлична система, която не прощава човешките слабости", смята Стаматов.
Според него последствията в класната стая са очевидни.
"Изискванията се занижават, за да се избегнат проблеми. Избират се по-безопасни и по-малко предизвикателни стратегии. Поведение, което нарушава работата на целия клас, се толерира. Училищният климат се влошава, а принципът на равенството се разрушава: тези, които настояват най-силно, получават предимства, а тези, които не се оплакват, остават на заден план", допълва той.
По думите му се изгражда модел, в който учителят носи отговорност за всичко.
Според Стаматов възстановяването на реален партньорски пакт със семействата изисква ясно противопоставяне на тази логика.
"Уважението не означава безусловно подчинение на всяка жалба. Сътрудничеството не означава подкопаване на авторитета на учителя пред ученика. Педагогическата автономия не е привилегия – тя е основно условие за качествено образование", уточнява той.
