Българското образование се проваля и това е ясно на всички. Не на всички обаче им е ясно защо. Експертите от министерството си организират кръгли маси, обсъждат си стратегии, идеи и планове, без да търсят съществото на проблема като обратна връзка от хората, които се сблъскват с него ежедневно – учителите.
На последната дискусия на МОН за училищното образование гласът на учителите почти не се чу. За разлика на многото "експерти". Министърът упорито се е разскачал да въвежда задължителна матура по математика, защото, видиш ли, първите държави по PISA имали. Като че ли тази матура им е осигурила първенството по функционална грамотност. Проблемът не е там, проблемът е на ниво организация на учебния процес, контрол, но най-вече – мотивация и дисциплина на учениците. Все неща, които учителите в класните стаи знаят. Тях обаче никой от МОН не ги пита. Никой не се интересува от техните забележки.
Е, ние пък се интересуваме и ни е важно да ги чуем, защото само те знаят какво се случва между стените на едно училище и как се държат децата ни, когато не сме около тях. Учителите имат да разкажат фрапиращи неща.
Източник: iStock
Още: Дълбоки образователни различия между българските региони: Доклад на ИПИ
Като например това, че няма достатъчно часове за упражнения и се налага учителите да сливат по-леките уроци, за да си освободят време за затвърждаване. Или това, че в началния етап оценките се завишават, за да не се наранява крехката детска психика, и когато стъпят в 5 клас, мнозина нито могат да четат, нито да смятат. Или това, че всичко живо си пише домашните с ChatGPT и не смята за нужно да учи и помни, защото "в интернет има всичко". Или това, че агресивното и неуважително поведение, дадено като пример от родителите, е ежедневие и то срива основите на образователната система, защото когато един ученик има проблем с дисциплината, той има проблем и с ученето. Или това, че тестовете като форма на изпитване убиват нуждата от мислене, защото тя просто не е необходима. Или това, че зарити с бумащина, контрол, оценки и административни процедури, учителите виждат МОН основно като пречка да вършат по-добре работата си.
Позицията на учителите
Хубаво прочетете следващите редове, защото така изглежда училището отвътре. Ние, като родители, не сме наясно. Нито ще вдигнем нивото по математика с матурата, нито ще оправим оценките на външните оценявания. Ако учителите можеха да говорят без страх, биха казали следното:
Основният проблем на българското образование са делегираните бюджети, дисциплината и родителите. Също така претовареността, безполезните часове и неефективното учене. Учениците масово учат само за оценки, но без интерес.
В началния етап – неграмотност и завишени оценки
Източник: БГНЕС
Основните проблеми в обучението по математика и български език идват от началните класове. В 5 клас учениците не знаят таблицата за умножение и трудно се справят с делението на многоцифрени числа. До 4 клас не се повтарят класове, а оценките се завишават страшно много, защото учениците са малки и е важно крехката им психика да не са наранява. Така и децата, и родителите остават излъгани, че учениците имат много знания. В 5 клас реалността удря безмилостно, започва буксуване и вината обикновено се хвърля върху учителите в прогимназиален етап. Учениците се демотивират, когато започнат да виждат слаби оценки, и спират да учат. Така затъват още в 5 клас и вината пада върху учителя, а в същото време ученикът има пропуски от началното си образование.
Функционалната неграмотност удря по всички предмети
Проблемът е не само при смятането, много деца минават в 5 клас без да могат и да четат. Това е голям проблем, който рефлектира върху всеки един предмет. Функционалната неграмотност не прощава никъде. Когато учениците не могат да четат и да осмислят текста, те не разбират и условието на една задача по математика. Не могат да осъзнаят нито какво е дадено, нито какво се търси. Не могат да си съставят алгебричен израз, защото сричат и не разбират условието и връзката между величините - какво означава повече, по-малко, между и т.н. А математиката върви ръка за ръка с четенето.
Недостатъчно часове за упражнения
Материалът е много и часовете не са достатъчни. Ако има повече часове за упражнение, резултатите веднага ще се повишат. Това може да стане с допълнителни факултативни часове или занимания по интереси, където да се правят упражнения и така материалът да се усвоява. Математика, специално, се учи с много упражнения и много решаване на задачи.
Матурата ще е провал, изкуствени резултати с уроци и ChatGPT
Идеята за матура в момента не е добра, защото учениците не са подготвени. Те неотлъчно са на телефоните, не са мотивирани и нямат интерес да учат. Казват, че няма нужда, тъй като всичко може да се намери в интернет и с AI. Пишат си домашните с ChatGPT, с приложения. Това, че родителите им ги записват на частни уроци, влошава проблема. Те си ходят на уроци, където им пишат домашните, но сами не могат да се справят с нищо, защото не са усвоили нужните знания, само са имитирали успех. Често идват в час без решение, само с отговор. И не знаят как са стигнали до него. Ако не ходят на уроци, "решават задачи" с приложения и изкуствен интелект. Реалността обаче винаги ги застига. На контролни получават слаби оценки, защото в час няма кой да им помогне.
Източник: Pexels
Още: Прочуване: Побойниците от училище печелят по-големи заплати като възрастни
Липса на дисциплина и мотивация, агресия. Зад които стоят родителите
Истината е, че родителите масово са настроени отрицателно към училището и учителите. Говорят пред децата си агресивно и нападателно и те попиват. След това, от своя страна, те също не уважават учителите си. Родители държат сметка за това, че домашните работи са много, за несправедливо ниски, според тях, оценки, пускат жалби за всичко. Вярват сляпо на децата си и не подкрепят учителите. Децата са агресивни, вербално и физически, хиперактивни и много жестоки един към друг. Родителите им не ги виждат в истинска светлина. Те вкъщи са едни, а в училище други. Родителите вярват безрезервно на децата си и ги защитават, дори когато са виновни. Някои ги насърчават и да отвръщат. А когато един ученик има проблем с дисциплината, той има проблем и с ученето.
При по-строгите и взискателни учители дисциплината е добра, но мотивацията на учениците е под 50%. Учениците до 7 клас имат по-голям интерес, защото родителите оказват по-голям контрол върху тях. В гимназиален етап вече положението става трагично. Там интересът е във всички други посоки, но не и в посока учене. Учениците имат много повече права, които са им разяснени подробно от техните родители, но не знаят, че имат и задължения.
Още: Стъпка по стъпка: Как се постига истинско ученическо самоуправление?
Тестовете убиват мисленето, защото всички играят "на тото"
Тестовата система на оценяване също е голям проблем, защото учениците спират да мислят. Мързи ги да четат и "играят на тото". Протестират бурно, когато получат задачи с отворен отговор, защото те изискват много повече умения, знания и мислене. Концепцията на тестовите изпитвания идва от националните външни оценявания. И след като от МОН ги изпитват с тест, учениците изискват учителите им също да го правят.
Заривайки ги с бумащина, МОН повече пречи на учителите
Институциите и министерството повече пречат, отколкото да помагат. Има много административна тежест, която пречи на учителите да си вършат работата. Системата е тромава. От МОН има контрол, заповеди и наредби, а не помощ.
Източник: iStock
Учебниците се пишат от университетски преподаватели и понякога материалът е представен на прекалено високо ниво, неотговарящо на възрастта на учениците. Учебниците ще бъдат далеч по-полезни, ако в изготвянето им участват действащи учители. Изобщо, обучението ще бъде много по-ефективно, ако на учителите се позволи повече гъвкавост за преподаване, оценяване и организиране на учебния процес. Нужна е промяна във всички етапи на образованието, реално оценяване и повече права и свобода на учителите. Те трябва да бъдат разтоварени от всички изискуеми справки и документи, за да имат повече време за работа с учениците си.
Ако не подкрепим учителите, сме обречени
Няма лесен път вън от блатото на българското образование. Гласът на учителите и учениците обаче е най-важен. Нито въвеждането на нови изпити, нито стъкмистиката, която се разиграва всяка година с матурите и външните оценявания, ще направи децата ни по-умни и можещи.
Проблемът изисква да обърнем поглед първо навътре към себе си и да сме болезнено откровени в истината дали даваме на децата си достатъчно внимание и дисциплина. След това да застанем до учителите, защото те не са ни враг, напротив – ако някой може да ни помогне в битката за по-добро бъдеще, това са те. И трето, да потърсим отговорност за скрибуцащата и разпадаща се машина на българското образование с въпроса защо никой не я ремонтира ефективно.
Автор: Десислава Любомирова
