Днес е Световният ден за борба с тормоза в училище - Денят на розовата фланелка. Много родни училища се включват в инициативата, осъзнавайки мащаба на проблема с насилието в клас.
По данни на УНИЦЕФ всяко второ дете (47%) в България е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст, като емоционалното насилие е най-често срещаният вид насилие (45,9%), последвано от физическото насилие (31,2%), сексуалното насилие (15,6%) и пренебрегването (10,5%).
Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%).
Още: Насилието над деца в България: Всяко трето дете у нас е било жертва на агресия
Агресията в училище се превръща в системен проблем, но без системно решение. Когато има насилие между деца, възрастните са длъжни да дадат шанс да се промени финалът на историята. Това мнение изразиха Мария Брестничка от Националната мрежа за децата и Елена Мечева и Екатерина Шикерова, които са психолози с дългогодишен опит в училищна среда.
Толерантността към агресията
Според Елена Мечева най-големият проблем за българското общество е толерантността към агресията като начин за решаване на проблеми.
"Ние смятаме за нормално с агресивни модели да се справяме с предизвикателствата в средата, в която живеем. У нас правото е на страната на по-силния и това се наблюдава на много нива и в много различни контексти - училищната среда не е много по-различна", посочи специалистът.
Още: Всяко второ дете в България е жертва на насилие, експерти предлагат спешни мерки
По думите на Екатерина Шикерова толерантността към насилието не е само проблем в България, а и в други европейски страни, като в съвременното общество като цяло се толерира агресия – най-вече заради социалните мрежи и компютърните игри, предаде БТА.
Източник: iSTock
"Всички тези модели се приемат като нещо нормално от родителите и няма превенция, родителите не отчитат като проблем детето да се включи в игра с преследване, убиване, те и не допускат, че това може да доведе до агресия", допълни психологът.
Какво е положението с агресията в училище в България
Мария Брестничка от Националната мрежа за децата заяви, че в България няма система, която да събира данните за насилие над деца.
Още: Децата ще подават сигнали за насилие в специално приложение
"Министерството на образованието и науката събира някакви данни за подадени сигнали, Държавната агенция за закрила на детето – други, прокуратурата трети, но те не се обобщават. Дали се е увеличил проблемът, не знаем. Знаем, че се говори повече за насилието, но едва когато е станало твърде късно - в случаите, когато вече се е стигнало до актове на физическо насилие или то продължава системно и вече е довело до това дете да не иска да посещава училище. Случаите в Нова махала, в Каблешково показват, че никой не е реагирал, докато е станало късно", коментира Брестничка.
Шикерова обаче е категорична, че през последните 5-6 години тенденцията е да се увеличава агресията в училище.
Според нея една от причините е кризата, която преживяхме покрай пандемията от COVID-19, роля обаче имат и екраните и устройствата, които децата използват, както и изключително натовареното им ежедневие. "С пълни програми от сутрин до вечер – уроци в училище, после частни, допълнителни занимания, деца, които остават будни до късно пред екраните, а след това имат некачествен сън, цялата тази забързаност и заетост изнервя децата и ги прави агресивни", допълни психологът.
Скъсаната връзка родител - дете
Още: Родител се оплака: Младежи ходят из Ботевград и пребиват децата ни
Шикерова е на мнение, че е задължително родителите да осигурят време с децата, в което спокойно могат да поговорят, да премислят какво им се е случило през деня, какви преживявания и усещания са минали през тях, защото иначе се получава натрупване на неотработени емоции.
Тя смята, че общуването и споделянето са двупосочен процес и няма как да се случат качествено, ако родителите също не споделят своите емоции, не разказват за своите трудности и тревоги. Поне един следобед седмично е нужен за това, допълни психологът.
Според Елена Мечева някои от по-модерните родители обръщат голямо внимание на емоциите, дори в степен малко да прекаляват. В някои сегменти от обществото се наблюдават родители, които толкова много обръщат внимание на емоциите, че забравят, че е важно да поставят и правила, каза психологът.
Източник: iStock
Според нея има и други, за които това не е приоритет - много родители, които наблягат предимно на това детето да се представя добре в училище, да има добри академични резултати.
Още: Родители на третокласници в столично училище твърдят, че децата им са системно малтретирани
"Изключително вредна е масовата психоза, която се създава години наред около националните външни оценявания. Това са тенденции, които показват как други реални проблеми не се адресират - най-важното е как детето да влезе в хубаво училище след 7 клас, а не как се чувства", допълва тя.
Според психолога начинът, по който прокарваме концепциите за емоционална и социална интелигентност, не е през един час "Добродетели и религия".
"Няма да стане така, нито пък ще стане с оценка за поведение, санкциониране на родители, това са откъслечни неща и не вършат работа без комплексен подход, без работа при "бърнаут" на учители, обмисляне на средата в училище. Не може на децата да не се осигуряват нормални условия за хранене, почивка, спорт, адекватно място, където тези, които имат проблем с шума, да могат да си отдъхнат, и да очакваме, че учениците биха имали капацитета и възможността да говорят за емоционална интелигентност в последния час на класа, предвиден по темата", допълни Елена Мечева.
Тревожността поражда агресия
Още: Ето как да се справим с агресията в училище: Специалист представи методи
Според Елена Мечева сред причините за увеличаващата се агресия са гъвкавите концепции за правила – няма добре функциониращи системи, които да създават усещане за спокойствие и сигурност у децата. Така те се чувстват тревожни, а тревожността рязко повишава проявите на агресия.
"Всеки се опитва да решава нещата сам и няма чувство за общност и за принадлежност. Ние създадохме израза "Всеки сам си преценява" - това е общност, в която няма добра структура и поради тази причина се налага всеки сам да си преценява - ако може правилата да не важат за мен, а само за другите, ще бъде най-добре", допълни психологът Елена Мечева.
Тя обобщи, че няма добра йерархия, добри лидери и авторитети за децата, които да казват – дотук можеш, но оттук нататък не ти е разрешено. "Няма правила на улицата, няма добри и аргументирани правила в училище, на обществени места и това създава у децата както тревога, така и усещане, че могат да правят всичко и ще им се размине", смята психологът.
Според нея няма и добре изградена система в училище за менторство и обучение.
Още: Майка твърди, че синът й е подложен на системен тормоз в училище
Брестничка е на мнение, че липсват програми за системна подкрепа на самите учители – "учителите са оставени сами да се оправят и не трябва да се учудваме, че продължават случаи не само на системно насилие между деца, но и насилие на възрастни над деца".
Стига се до ситуация, че въпреки че всички в училище знаят за агресията и насилието, то продължава с години и никога сигналът за него не стига до реакция от по-високо ниво, посочи Брестничка.
Източник: iStock
Бунтът към правилата
Децата не могат да възприемат, че тяхното мислене не трябва да се приравнява към мисленето на другия, смята Елена Мечева. Според нея учениците не търсят начин да живеят заедно въпреки различията си в мисленето, не могат да намерят общите неща помежду си.
Още: Момиче от Бургас твърди, че от години е тормозено и заплашвано в училище
"И социологически, и антропологически е така - когато сме твърде различни, ние враждуваме помежду си. Работа на възрастните е да научат и себе си, и децата как да намираме общото между нас и около какво да се обединяваме. Това е начинът да се преодолее този инстинктивен страх от различния, който подбужда агресия срещу него", заяви Елена Мечева.
Децата трудно възприемат правила, защото рядко срещат хубави правила за всички и много се бунтуват, когато някой се опитва да им наложи нещо, коментира още специалистът.
Според Мечева има огромна поколенческа разлика между сегашните деца и тези преди 10-20 години - за днешните деца е трудно да приемат спуснати отгоре правила без логика и смисъл. Когато се срещнат със санкционираща система, те се бунтуват и губят мотивация, дори и за това да бъдат в училище, посочи психологът.
Според Мечева последните поколения изискват някой да се докаже, за да бъде възприет изобщо като авторитет.
Още: Изследване: Всяко шесто дете в България - тормозено физически в училище
Системна немощ за справяне с проблема
По думите й проблемът с агресията не трябва да се разглежда по линията – родителите са виновни или училището е безсилно, а трябва да се гледа комплексно, за да се постигне траен ефект.
"В училищна среда някои учители реагират, други не вземат отношение, някои родители са ангажирани, други не. И когато няма система, която да удържа тези процеси, това са само индивидуални усилия", допълни психологът.
Индивидуалните усилия коментира и Мария Брестничка. Тя отбеляза, че отговорната институция за превенцията на насилието в училище е Министерството на образованието и науката, но през последните години видяхме по притеснителен начин, че училището не се справя добре с превенцията на агресията и доста късно реагира.
Още: Хиляди деца отбелязаха "Деня на розовата фланелка" в училище (СНИМКИ)
"Това не се случва навсякъде, има много учители, родители и възрастни, които много се стараят и успяват да изградят общност, която казва, че насилието не е начинът за справяне при проблем, но това са отделни училища и общности, а не е решение на системен проблем", отбеляза Брестничка.
Тя даде пример с Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, за който от МОН няма данни, или поне не се споделят такива от министерството, колко често се свиква, как работи и има ли нужда да се подобри.
"От Националната мрежа за децата изпратиха отворено писмо, в което очертават 7 приоритетни задачи за кабинета "Гюров". Едната от тях е да се въведе стандарт за психологическа работа в училище и да се проследява стриктно прилагането на механизма за противодействие на училищния тормоз. Това ще доведе до превенция, ранно разпознаване и адекватна реакция при насилие и тормоз в училищата", смятат от Националната мрежа за децата.
"Никой не е съвсем наясно какви са стъпките при ситуация на насилие и агресия в посока на това да запазим децата, които са жертва и тези, които са извършители, защото те не са станали извършители, защото са лоши деца, а има причина. За жалост, нашата система не търси причината за агресията, все още е практика, когато имаме дете с проблемно поведение, то да се предава от училище на училище или от клас на клас като горещ картоф. Това не решава проблема, само търси кой друг да го реши", смята Брестничка.
Още: Международният ден за борба с тормоза в училище бе отбелязан в община Елин Пелин
Училищните психолози и педагогически съветници
"Макар в последните години абсолютният брой на психолозите и педагогическите съветници в училищата несъмнено да се е увеличил – нещо, което от Националната мрежа за децата приветстваме, остава отворен въпросът за това каква е тяхната роля в училище, защото на много места те изпълняват несвойствени дейности", каза Мария Брестничка.
"Има училища, в които казват – "отидете при психолога", но като форма на наказание. Ролята на психолога е да осъществява психологическа подкрепа и при това не само към децата, да работи за сплотяването на общността и да подкрепя учителите", допълни експертът.
"Учителите трябва да бъдат подкрепени как да се справят без самите те да прибягват до крайни санкции или дори актове на насилие. Те трябва да са наясно, че задължението им е да сигнализират, когато станат свидетели на насилие", допълни Брестничка.
Още: Ден за борба с тормоза в училище
Мечева разказа, че училищните психолози и педагогически съветници често се сблъскват в училищна среда с това да опитват да въздействат по някакъв начин, но не срещат съдействие от родителите и това е реален проблем.
Няма добре разписана нормативна база за работата на педагогическите съветници и училищните психолози, посочи тя.
И допълни, че преди време е участвала в работни групи, които и сега периодично се подновяват и се занимават с този казус - да се разпише ясно каква е функцията на училищните психолози и педагогически съветници в училище, как могат да въздействат и какви са механизмите за влияние. Резултати от работата на работните групи все още няма, липсва единна система за реакция, допълни психологът.
"Всяко дете може да потърси психолог, когато прецени, че има нужда, всеки психолог, според мен, чисто етично е длъжен да се намеси в ситуация на криза. Това крие рискове, защото има родители, които идват и след това казват - откъде накъде сте се намесвали, без да съм разрешил", допълни Елена Мечева.
Според нея все още има скептицизъм по отношение на училищния психолог.
Шикерова отбеляза, че децата първоначално имат задръжки да разказват за емоциите си, защото се случва, когато споделят нещо в група, заради различни стереотипи, да получат подигравки.
"В началото винаги имат защитна реакция при преценката дали да се разкрият. Малките деца по-лесно се доверяват. Да спечелиш доверието на младеж е истинско предизвикателство", посочи психологът.
Кризисни ситуации
"Задължителна ситуация, в която психологът в училище трябва да се намеси, е сблъсък между деца – дали вербален – някой крещи, обижда, или пък има бой, което също се случва, длъжен е да е до децата", каза Елена Мечева.
"Има деца, които са разстроени, плачат, тогава също веднага трябва да има намеса. Децата със специални потребности също имат особености в поведението, може да се наложи да се извика психолог или педагогически съветник, за да заведе детето обратно в час или да го обгрижи, ако не иска да влезе веднага в часа. Това са случаи, които почти ежедневно присъстват в работата ни", каза Мечева.
"Колегите, които познавам, работят изключително съвестно и с плам в училище, прекрасни неща се случват, не са политика, не са система, но трябва да бъдат подкрепени и да си извоюват по-добра позиция в училище, защото са безценни. Трябва да се отваря пространство за тях да работят така, че всички тези тенденции за увеличаване на агресията да могат да бъдат променяни", заяви Елена Мечева.
За клиповете с насилие
Специалистите се обявиха против разпространението в социалните мрежи и медиите на клипове и снимки от агресия между деца, защото според тях с публичното разпространение на такива кадри възрастните не дават шанс на децата да "излязат от клетката на жертва на агресия или на насилник".
Ако една агресивна ситуация не подлежи на медиация, не се отработи, има голяма вероятност агресията да се повтори, каза Екатерина Шикерова.
"Ние с картината не можем да работим – получава се като късо съединение, тя по никакъв начин не показва какво реално е преживяно от жертвата или от насилника. Много по-ценен е разказът за това какво точно се случва - кой какво е преживял преди и по време на насилието", посочи Шикерова.
Според нея подобни записи е редно да остават конфиденциални и единствено за компетентните органи.
"В разговор, с медиацията на възрастен, децата трябва да разкажат своите чувства, защото всяка агресивна реакция има причина, не пада от небето", обясни психологът.
По думите на Шикерова необходимо е време, така че и жертвата, и насилникът да намерят път един към друг, да запазят достойнството си, да се помирят и със себе си, и с другия. "Наказанието не върши работа дългосрочно, а целта на нас като възрастни е това да не се повтори", смята специалистът.
"Аз съм против разпространяването на клипове и снимки на насилие между деца, защото е много важен начинът, по който говорим за едно събитие", посочи Елена Мечева. Според нея етикетирането веднага на едните деца като лоши, а на другите като добри настървява обществото още повече.
"Веднъж лепнат този етикет, след това много трудно се премахва и в един момент тези деца отказват дори да опитват да се променят, защото те не са подкрепени никъде, коментира психологът. Това е много важно в училище, особено когато говорим за децата със специални образователни потребности, част от които имат по-трудно, по-предизвикателно поведение. С изумление разбрах, че последните няколко години децата вече се обиждат със "сопче" или "аутист", това бяха думи, които ние използвахме само помежду си като колеги в системата", допълни тя.
"Не бива да се разпространяват подобни материали. Медиите са обвързани с Етичния кодекс на българските медии, който изрично казва, че такива материали не бива да се разпространяват", припомни Брестничка.
"Разпространяването им води до т.нар. вторична виктимизация - детето веднъж е обект на насилие и втори път - самият факт, че всички знаят и този клип се върти отново и отново, е акт на насилие. Тези материали не бива да се разпространяват нито от медиите, нито от социалните мрежи", заяви специалистът.
Денят на розовата фланелка
За пръв път "Денят на розовата фланелка" е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис Прайс. Те се обличат в розово, за да изразят своята позиция и неприемане на тормоза в училище.
При откриването на учебната година в тяхното училище група по-големи ученици се подигравали и тормозили един деветокласник, че бил облечен с розово поло. На следващия ден Дейвид и Травис купили и раздали на съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозеното дете. Тази инициатива бързо става популярна сред учениците от други училища и държави.
В България за първи път Денят на розовата фланелка се отбелязва през 2012 г.
