Много родители от рано планират обучението на децата си спрямо резултатите от външното оценяване. Виждаме как деца още от пети, шести клас ходят на частни уроци, само и само да постигнат високи резултати. Една самоцел се поставя – добри резултати на този изпит, без да се разбира неговият начален замисъл. Какво измерва и доколко това, което измерва, реално е полезно за учениците отвъд просто да бъдат класирани? Знанията и шаблонните модели на мислене, които се проверяват с този изпит, не са полезни за децата. Това мнение изрази в ефира на БНР Евгения Пеева – изпълнителен директор на частната гимназия относно матурите и по-конкретно тази след 7-и клас.
ОЩЕ: Нова идея: Отпадане на външното оценяване в 10. клас и задължителна матура по математика
Целта на НВО се обезсмисля
По думите ѝ, полезно е децата да имат функционална грамотност и критично мислене, както и социални и емоционални умения. "Нещата, които се измерват с НВО, нито занапред ще са полезни в живота, нито са особено значими да ги измерим на входа на гимназиалния етап", смята тя.
„Външното оценяване е механизъм, който се използва за оценка на образователната система, но целта се обезсмисля, тъй като повечето ученици отиват на частни уроци, за да се справят с критериите“, подчертава училищната директорка. Тя е категорична, че сред изначалните проблеми на външното оценяване е, че то не може да върне връзка към системата дали тя се подобрява.
ОЩЕ: Промените в матурата след 4. клас: Говорят учители
"В световен мащаб вече никой не говори за това колко някой знае по даден предмет, успява да прави синтактичен разбор или успява да прилага определени формули в решаването на определени задачи. Образователните системи оценяват доколко децата могат да мислят. В системата от години се говори да преминем от фокус върху знанията към уменията. Те са и разписани в някаква степен в закона, но темата с промяна на оценяването, промяна на учебното съдържание, на обучението на учителите години наред остава в застой", отчита Пеева.
Има живот и извън матурите
Освен притеснения, свързани с изискванията за прием в гимназиите след седми клас, се дискутират и тези за стреса при децата в този период.
"Това, което най-много ги стресира, е дали ще влязат в елитната гимназия, която те или техните родители си представят. Много по-често това е от родителите", изтъква психологът Катерина Казашка. Според нея се появява усещането, че ако не се справи с това, означава провал за цял живот.
ОЩЕ: Красимир Вълчев: По-важно е да има матура по математика, отколкото външно оценяване след 10 клас
Психологът смята, че критериите за оценяване не са напълно реалистични и една оценка не може да бъде събрана в един ден, тъй като участват и много други фактори, като недоспиване, промяна в настроението и други.
Казашка акцентира върху натиска на родители, които "смятат, че има конкретни специалности в конкретни университети, които са единствените, гарантиращи бъдеще за децата".
ОШЕ: МОН разчита на съвестта на служителите си, за да не изтичат отговори на матурите онлайн
"Предлагам и на родителите първо да се откажат от тези амбиции – да разберат, че животът отвъд матурите съществува. Ако един човек успее да съхрани психичното, да се справя с грешките, неуспехите в оценяването, неуспехите и трудностите на учебната система, ще стане адаптивен човек и би могъл да пренастрои живота си. Дори да не учи във висше училище, възможностите в съвременния свят са изключително много. Най-важно е родителите да внасят постоянно тази идея – че това не е краят на света."
