Великата просветителска мисия на първоучителите: Откъде минава пътят на азбуката ни?

Честваме словото, което ни е запазило като народ, което ни дава възможност да общуваме един с друг и с което общуваме с Бог.

Но каква всъщност е историята на славянската писменост и каква роля изиграва българският народ в запазването на делото на светите братя?

Произход на славянската писменост 

Източник: БГНЕС 

През 9-ти век, в началото на 860-те години в Централна Европа се оформя съюз между Немското кралство и България. През 862 година княз Ростислав, владетел на Великоморавия (846-870), провожда пратеници при византийския император Михаил III с молба за помощ срещу немските духовници, които се опитват да наложат диктат над местното население и да разклатят държавата.

Той моли да му бъдат изпратени християнски мисионери, които да проповядват на славянски език и да разпространяват християнството. Целта е да бъде премахнато немското влияние в страната.

Византия се съгласява, тъй като по този начин цели да спечели съюзник и да неутрализира немското влияние. Ромеите решават да изпратят братята Кирил и Методий, доказали своето влияние в мисиите си в Багдатския халифат и хазарите. За да проповядват във Великоморавия, Константин Кирил-Философ създава глаголицата, която била използвана за религиозни и държавни документи и книги.

Снимка: БГНЕС 

И така през 863 година се слага начало на Моравската мисия на двамата братя. 

През пролетта на 863 година те са посрещнати тържествено във Великоморавия заедно с учениците си във Велеград. Там те започват да създават училища, да проповядват на славянски език и да обучават много ученици. Константин-Кирил Философ поставя основите на славянската литургия, която, макар да има някои византийски елементи, притежава самобитен облик.

Три години по-късно около мисията се създава друга атмосфера. Папа Николай I иска да обуздае сепаратистичните тенденции на някои западни владетели и да се намеси в светските проблеми.

Той отказва на Ростислав да бъде учредена епархия в неговата страна, независима от баварския клир, а на Борис I - папския легат в България - да стане архиепископ на самостоятелна българска църква. Това става повод за първото обвинение към двамата братя от страна на висшите баварски духовници.

След 40-месечен престой във Великоморавия братята заминават, тъй като немското духовенство ги обвинява в неканоничност на проповедническата дейност и „несвещеност“ на езика, на който се извършва богослужението.

По пътя си те минават през западнославянското Блатненско княжество (в Панония), където остават в продължение на 6 месеца и обучават около 50 ученици. 

През 867 година във Венеция Кирил води диспут срещу привържениците на триезичната догма пред местен събор на духовни лица, като блестящо защитава правото на всеки народ да тачи Бога на свой език.

На 14 февруари 869 година Константин Кирил - Философ умира в Рим и е погребан в базиликата Сан Клементе, а 16 години по-късно, през 885 година, умира и брат му Методий. 

Пристигането на Климент, Наум и Ангеларий в България и възникване на кирилицата 

Делото на светите братя е продължено от техните ученици, но заради проповедите им, срещу тях започват държавни гонения и през 886 година Климент, Наум и Ангеларий избягват в България, където българският княз Борис I радушно ги приема.

Към този момент българският владетел е изправен пред културната и политическа дилема произтичаща от покръстването на България през 864 г. в християнската вяра на Византийската империя и сблъсъка между нуждата от запазване на местната независимост и византийските претенции за универсалност.

Тези претенции изискват от всеки владетел, приел византийската религия, да се съгласи не само духовния авторитет на патриархата в Константинопол, но и – поне на теория – с върховната власт на императора. Борис вероятно осъзнава, че възприемането на Кирило-Методиевата езикова традиция, т.е. създаването на българоговореща църква и обучаването на местни духовници, биха могли да ограничат тези претенции и да позволят на българите да заемат и адаптират византийски ценности, без да рискуват културната си автономия.

Скоро след пристигането в Плиска, тримата мисионери се разделят. Ангеларий умира няколко месеца след пристигането в столицата. Наум остава в Плиска, където поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент – вероятно през 886 г. – е изпратен като мисионер в областта Кутмичевица, в Македония.

Според изследвания, кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век. Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е надписът от Крепча, датиран към 921 г., както и двуезичен надпис с гръцко и кирилско писмо на керамична ваза от Преслав, датиран към 931 г.

Традиционно, кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ – в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Тази хипотеза е отхвърлена през 90-те години на миналия век заради това, че първите надписи на кирилица са открити около Преслав, а не в Охридско, където работи Климент.