Образователната система, такава каквато я познаваме у нас, отдавна не отговаря на времето, в което живеем. Тя е била създадена да подготвя работници за фабриките, но днес този подход отдавна е остарял, нещо повече - той е дори вреден, тъй като не подготвя децата за бъдещето.
Индустриалната епоха отстъпва място на постиндустриалната - в нея вече не производството на стоки, а създаването на услуги заема централно място. Иновациите са тези, които движат икономиката, а производствата във фабриките и заводите се автоматизират. Затова днес се ценят повече не работниците, а инженерите, изследователите, хората с творчески професии. Все по-голямо приложение намират информационните науки и науките за поведението и психическите процеси, пише гл. ас. д-р Георги Няголов, преподавател в департамент "Чужди езици и култури" на НБУ, в профила си във Facebook.
Глобализационните процеси, климатичните и най-вече технологичните промени се случват толкова бързо и водят до такава дълбока трансформация на живота на всеки човек, че се налага спешно и фундаментално преосмисляне на начина, по който функционира образованието. Това вече е осмислено в редица държави и се прилага - примери: Германия, Нидерландия, някои държави от Източна и Централна Европа, Япония, Китай, част от държавите в Латинска Америка.
Още: "Добродетели и религия": Няма автори на концепцията - първа точка в срамния списък*
Образование, от което учениците нямат полза
В България това не е така. Светът си дава сметка още в началото на 70-те години на XX век, че системата на образование (тази, която е масово позната по онова време и която, за жалост, все още прилагаме у нас и сега) е безнадеждно остаряла. Че голяма част от процеса на обучение преминава само формално, без да има образователна полза за учениците и че усвоените по този начин знания няма да им помогнат нито на работното място, нито в живота - това се посочва в доклад на Едгар Фор пред ЮНЕСКО още през 1972 г.
На Общото събрание на ЮНЕСКО през 1978 г. се отбелязва, че макар базовата грамотност на учениците по онова време статистически да доближава 100%, с функционалната грамотност нещата далеч не стоят така - голяма част от завършващите училище са функционално неграмотни.
Още: Стана ясно колко българи прекъсват образованието си по финансови причини
Светът взема мерки - но не и у нас
В резултат на това различни организации (най-напред ЮНЕСКО, но по-късно и други като Съветът на Европа, Световният икономически форум, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната банка) започват да работят върху преосмисляне на образованието – като цели, методи и процедури – така че то да стане по-адекватно спрямо бъдещите нужди на пазара на труда и тези на обществото, посочва специалистът.
Така през 80-те години се стига до фундаментални реформи в образователните системи на Финландия, Ирландия, Шотландия, някои щати в САЩ и провинции на Канада, Австралия, Сингапур, Южна Корея. Формулират се нови образователни цели, създават се инструменти за измерване на резултатите и се актуализират методите на обучение. И първите резултати от реформите в тези държави стават видими още в началото на този век.
Новото образование - как именно?
Новите образователни цели се формулират като рамки от различни компетентности. Под "компетентност" се разбира набор от определени знания, умения и нагласи, а в общата рамка всички компетентности са еднакво важни. Така, в хоризонтален план, разчитайки на определени елементи от няколко или всички компетентности, се развиват и друг тип образователни цели – дефинирани като грамотности (напр. езикова, математическа, медийна, цифрова) или преносими умения (напр. критическо мислене, умения за решаване на проблеми и за работа в екип).
Още: Парламентът одобри реформите в образованието: "Добродетели и религии" влиза в програмата
Целта на компетентностните рамки е развиването на пълноценни личности според нуждите на съвременното общество - здрави, свободни, компетентни, културни граждани, споделящи фундаментални ценности, мироглед, и нагласи към живота и света, способни да си сътрудничат и да се адаптират към бъдещи предизвикателства.
През 2018 г. Европейският съюз потвърждава собствена такава рамка от ключови компетентности за учене през целия живот - например, умения за общуване на чужди езици; математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите; дигитална компетентност; социални и граждански компетентности; инициативност и предприемчивост и др.
Междувременно какво правим у нас
Първи опит България да се включи в тази съвременна реформа се прави в края на 90-те години на XX век, когато с помощ (и заем) от Световната банка се подготвя проект за "Модернизация на образованието в България". Неговото изпълнение започва през 2001 г., но през 2003 г. е спряно, защото три последователни одита установяват, че капацитет за провеждане на предвидените реформи липсва. На практика проектът е бламиран от самата държава, посочва Няголов.
Още: Проф. Семов: От нашето училище излизат неграмотни деца
Вторият опит се прави през 2015 г., почти десетилетие след като ЕС препоръчва въвеждането на ключовите компетентности за учене през целия живот. Този опит включва написването и приемането на сега действащия ЗПУО (Закон за предучилищното и училищното образование - в сила от началото на 2016 г.), както и пренаписване на всички подзаконови нормативни актове, основаващи се на него. Основната цел на образованието, поне според нормативните документи, става развиването на ключовите компетентности. Само че - никой не може да установи дали тази цел се изпълнява. И ако не се изпълнява, не може да се потърси отговорност на никого от образователната система - вината се прехвърля на децата и/или родителите.
Резултатите за България са следните:
- българските ученици са най-функционално неграмотни в ЕС (PISA, 2022 г.);
- българите са с най-ниско ниво на медийна грамотност и съответно са най-податливи на дезинформация в ЕС (Индекс за медийна грамотност, 2023 г.);
- предпоследни сме в ЕС по цифрова грамотност (Евростат, 2023 г.);
- българските ученици имат ниско ниво на социално-емоционални умения и съответно водят изключително нездравословен начин на живот (ОИСР, 2023 г.).
Изводът от тези и още много други данни прави Българската сметна палата през 2024 г. и той е, че българското училище в системен план не предоставя качествено образование.
Последното, от което бихме имали нужда, е задължителен предмет "Добродетели и религии"
На този фон, последното за което би следвало да си говорим, е дали е добра идея в училище да се въвежда нов задължителен предмет "Добродетели и религии", казва специалистът. Още повече, че и сега в училище се изучава религия и това става в предметите: "Човекът и обществото", "Български език и литература", Родинознание", "История и цивилизации", "Философия", "Гражданско образование", "Изобразително изкуство", "Музика", изброява той.
Истински важният въпрос е какви компетентности развиват учениците? И ако не развиват, кой е отговорен за това?
Българската система на образованието - близка до тази на СССР
Българската система на образованието, за съжаление, повече се доближава до това, което бе характерно за СССР (впрочем и за днешна Русия - бел.ред.), отколкото за западния светоглед. Докато в западното възприятие централната фигура е самият индивид/детето и стремежът е да се формира критично мислене и способност за учене през целия живот, то в съветското разбиране главното действащо лице е държавата, а не индивидът (детето) и неговото семейство - държавата "налага официално предписани нагласи, ценности и навици, които да ги направят (децата - бел.ред.) добри, трудолюбиви и лоялни членове на социалистическото общество".
Специалистът завършва с цитат на Джон Дюи от "Демокрация и образование. Въведение във философията на образованието" (1916 г.):
"Ключово значение за образованието има способността за критическо мислене. Да научиш учениците да заучават каквото им казваш, без да го поставят под съмнение, е много по-лесно, но това, разбира се, е само имитация на образование. Истинското образование е морална задача за учителите. Ако те не успеят да подготвят бъдещите граждани да поемат отговорност за поредицата от рационални избори, от които зависи качеството не само на техния собствен живот, но и този на цялото общество, демокрацията няма как да функционира правилно. Демокрацията не е само форма на управление – преди всичко тя е форма на съвместно живеене и общуване, която гарантира на всеки, независимо от социално-икономическия му статус, възможността да реализира пълния си човешки потенциал."
