След близо пет часа разговори във вторник между преговарящите от САЩ и Русия за прекратяване на войната в Украйна не се стигна до пробив. Според руските преговарящи, президентът Владимир Путин е бил критичен към предложенията. Нещо повече – преди преговорите руският лидер открито заяви, че е готов да обяви война срещу европейските съюзници на Украйна, които я подкрепят финансово и военно. „Не планираме да воюваме с Европа, но ако Европа внезапно започне война с нас, ние сме готови“, каза той.
Още: Опит за убийството на Зеленски? Дронове опитали да пресрещнат самолета му при заминаване от Ирландия
И така, какво би могло да принуди Русия да прекрати конфликта? Въпросът разглежда в детайли The New York Times. При липса на натиск като по-строги санкции, всичко се свежда до икономиката и бойното поле, казват анализатори. Въпреки че Русия е изправена пред предизвикателства, нито една от двете ситуации не е достатъчно тежка, за да даде на Съединените щати значително влияние в преговорите, третият опит на президента Тръмп да посредничи за мир, пише изданието.
„Има моменти, в които Путин вероятно се чувства под натиск, но никой от тях не е достигнал до момент, в който да чувства, че трябва да вземе решение или че са му се изчерпали възможностите“, казва Фиона Хил, старши сътрудник в Института Брукингс във Вашингтон, която ръководеше руските и европейските въпроси в Съвета за национална сигурност по време на първата администрация на Тръмп.
Още: България иска по-сериозно присъствие на НАТО в Черно море за възпиране на Русия
Преди разговорите Путин подчерта, че Русия разполага с икономиката и въоръжените сили, от които се нуждае, за да продължи да се бори. В сряда Юрий Ушаков, помощникът по външната политика, който участва в срещата, подчерта идеята за военна сила, заявявайки, че последните успехи на бойното поле „са повлияли положително“ на хода на дискусиите. Така на практика руските войници улесняват мирното разрешаване, каза той. Руският елит многократно повтаря подобни твърдения.
Фьодор Лукянов, водещ външнополитически коментатор, написа коментар в държавния вестник „Российская газета“ след появата на последното мирно предложение на САЩ. Военната сила беше основното средство за постигане на целите на Русия, включително „отключване на националните икономически възможности“, написа той.
Още: "Много опасен човек": Ермак искал да стане президент на Украйна и заблуждавал Зеленски (ВИДЕО)
Приходите от петрол и газ, които финансират войната, са намалели, а през октомври бяха наложени нови американски санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ – двата най-големи производителя на енергия в страната. Въпреки че правителството е събрало почти 10 милиарда долара данъци от производителите на петрол и газ през този месец, според данни на Министерството на финансите, това е значително по-малко – с 27% спрямо същия месец на предходната година. Санкциите бяха допринасящ фактор на фона на по-ниските цени на суровия петрол и по-силната рубла. Но Русия все още прибира огромни суми от енергийната си индустрия, въпреки усилията на Запада да огради в сянка флотилията от танкери, които превозват такъв износ.
Още: В Индия почетоха Путин като божество, европейците ползват Моди като жокер за Украйна (ВИДЕО)
Намаляващите приходи от петрол „вероятно ще бъдат постоянен проблем, който ще се отрази на руските военни усилия“, казва Клифърд Купчан, председател на Eurasia Group, група за анализ на политически рискове, базирана в Ню Йорк.
Тези санкции не са достатъчни
Въпреки това, отбелязва Купчан, рязкото намаляване на приходите на Русия би изисквало много по-строги санкции, включително малко вероятната перспектива за блокиране на продажбите към Китай, най-големия енергиен клиент на Русия. Банкова криза може също да окаже натиск върху Путин, но досега неговият екип от икономисти е успял да смекчи последиците от войната.
Огромните държавни разходи за производство на оръжия в първите години на войната доведоха до рязко покачване на инфлацията. За да я овладее, Централната банка наложи високи лихвени проценти.
Основният лихвен процент е спаднал до 16,5%, въпреки че някои от най-значимите руски компании се затрудняват да изплащат заеми. Руските железници, които са държавен монополист, имат особени проблеми с над 50 милиарда долара дългове, тъй като броят на товарните превози рязко спадна.
Потребителите също се борят с високите цени, което е една от причините продажбите на скъпи стоки като автомобили да спадат рязко. Най-големият руски автомобилен производител, АвтоВАЗ, който произвежда автомобилите Lada, заяви, че ще премине към четиридневна работна седмица и ще намали производството с 40 процента.
Още: Руснаците обстреляха родилен дом в Херсон (ВИДЕО)
Андрей Безруков, професор в Московския държавен институт за международни отношения, заяви в неделя във влиятелно руско токшоу, че „за съжаление счетоводителите управляват страната и нейната икономика“ и че те нямат дългосрочен стратегически план. Но руснаците едва ли ще излязат на улицата заради икономиката, отбеляза Константин Сонин, руски икономист от Чикагския университет.
Ситуацията на фронта
На военния фронт Русия напредва бавно, особено в югоизточната Донецка област. В понеделник Русия заяви, че е превзела стратегическия град Покровск, твърдение, което както украински, така и руски военни блогъри оспориха.
Още: Обрат: САЩ смекчи санкциите срещу "Лукойл" извън Русия
Печалбите идват на ужасна човешка цена, но това изглежда не влияе на сметките на Русия в мирните преговори. Путин е заложил цялото си наследство на изхода на войната.
Високите плащания за войниците компенсират загубите на фронта, като новобранците заместват близо 30 000 военни, губени всеки месец, смятат анализатори. Фронтовите части са намалили предимството на Украйна в разполагането на дронове, като са се инфилтрирали в малки екипи, за да убиват операторите, твърдят военни анализатори. На Русия обаче, все пак й липсва концентрацията на жива сила и танкове, необходими за завземане на значителна територия.
Още: Путин: Русия не е анексирала Крим, просто се притекохме на помощ (ВИДЕО)
Въпреки това, с мъчителната война на изтощение, Путин многократно твърди, че Русия печели. „Темпото на офанзивата е същото през последната година и ще продължи така“, казва Дмитрий Кузнец, военен анализатор за „Медуза“, независим руски новинарски канал.
