Левски допусна третата си загуба от началото на сезона, губейки от Славия с 0:2 като гост в предпоследния кръг от есенния дял в Първа лига. Загуби във футбола се допускат: топка е, върти се - гласи клишето. Но едно решение на Хулио Веласкес бе тотално нелогично и единствено подсили конспирациите и съмненията около феърплея в българския футбол. И Веласкес дължи обяснение за това решение, колкото и да не му се искаше да го дава.
8 смени за ключов мач - това феърплей ли е?
Разбира се, става дума за извършените цели 8 промени в стартовия състав на Левски от последния двубой със Септември в неделя. Левски имаше три пълни дни между двата мача, като е излишно да се казва, че при разгром със 7:0 има възможност да се спестят известни сили. Хулио използва и петте си смени в двубоя със Септември. И макар онези стартови 11 от уикенда да играха фантастично, испанецът изненадващо реши да извади осем от тях за много трудната визита на Славия, който е в страхотна форма...
8 от стартовите 11, които разгромиха Монтана и Септември, бяха извадени за тежкото гостуване на Славия
Същата единайсеторка, която би и Монтана с 5:1, и Септември със 7:0, изведнъж, по някаква неведома причина, трябваше да бъде буквално разбита за този толкова важен мач в Овча купел. Сигурно оправданието е натовареният цикъл - в неделя идва и гостуване на Спартак. Само че тук възниква важен въпрос: нима тези футболисти на Левски не могат да изиграят една седмица във формат неделя-сряда-неделя? Само една седмица, нищо повече. Левски не е Арсенал да трябва да води във Висшата лига, в Шампионска лига и да играе за още две купи, с мачове на всеки 3 дни цял сезон.
Бяха ли нужни 8 смени на Веласкес?
Дори и да има играчи със сериозна умора, няма шанс те да са чак 8 на брой. Веласкес можеше да направи 2-3 ротации, дори 4. Но не и 8. Това е обричане на провал в края на полусезона. Примерите в световния футбол са много: дори Селта се закопа така срещу Лудогорец в Разград. От трите мача в тази една седмица - със Септември, със Славия и със Спартак, най-трудната задача за Веласкес бе мачът с "белите". И да излезеш с резервите точно в този двубой е абсурден ход, за който се дължи по-съдържателен отговор от това, че и 100 пъти да го питат, 100 пъти ще отговори едно и също.
Веласкес нямаше право да се ядосва на най-логичния въпрос след такъв мач, защото наистина дължеше отговор. Дължеше такъв не само на феновете на Левски, но и на всички останали, които следят процесите в българския футбол. В първенство, в което от години будуват конспирации, че дадени мачове от време на време се "подаряват", такива необясними ходове като този на Веласкес само подсилват съмненията. Остава ни наивно да се надяваме, че това решение на Веласкес е било една глупава грешка, която няма общо с други задкулисни сценарии...
Автор: Стефан Йорданов
